Американската валута потъна на 15 май до 1.1467 долара за едно евро (най-слабата котировка от 6 февруари насам), след което се "засрами" и потегли нагоре. Този процес се активизира след коментарите на члена на изпълнителния борд на Европейската централна банка Беноа Кьоре, че институцията ще изпревари очакваното намаление на пазарната ликвидност в най-активните отпускарски месеци и ще увеличи още през май и през юни до над 60 млрд. евро месечните покупки на книжа по програмата си за стимулиране на икономиката. Думите на Кьоре, изречени на 18 май на конференция в Лондон и публикувани ден по-късно, свалиха еврото до 1.1160 щ. долара. И напомниха колко нестабилни са пазарите през тази година. А през следващите валутни сесии, в резултат на сгъстилите се облаци над Гърция, единната европейска валута докосна дори 1.1062 щ. долара – най-ниската цена след края на април.
Възстановяването на еврозоната през май се е забавило за втори пореден месец в резултат на по-слабия растеж на Германия. Индексът на Markit Economics, който отчита активността в секторите на производството и на услугите, се е понижил до 53.4 пункта през този месец, а бе 53.9 през миналия. Все пак той е над 50 точки, което се третира като белег за растеж на съответните браншове.
Германският индекс е спаднал от 54.1 пункта през април на 52.8 през май. А показателят, следящ активността в производствения сектор, е потънал до 51.4 точки – най-слабата му стойност за последните три месеца. Доверието на германските инвеститори в стопанската перспектива на страната пък е намаляло по-чувствително от очакванията на икономистите. Индексът ZEW на Центъра за европейски икономически проучвания в Манхайм, който отчита нагласите на анализаторите и на институционалните инвеститори и се опитва да предскаже икономическите събития с аванс от шест месеца, е паднал от 53.3 пункта през април на 41.9 през май. Това е най-ниското му ниво след декември 2014-а. А се очакваше понижение до 49 точки.
Германският провал се компенсира до известна степен от доброто представяне на Франция, чийто майски индекс се е повишил от 50.6 на 51 пункта. МВФ обяви през седмицата, че възстановяването на френското стопанство засега е "солидно". Но президентът Франсоа Оланд трябва да продължи с реформите, за да гарантира благосъстояние на французите и да намали безработицата сред тях.
Добрият френски резултат върна еврото над 1.11 щ. долара и в късните следобедни часове на 21 май единната европейска валута отново се разменяше срещу 1.1160 щ. долара. Започналият в началото на седмицата възход на зелените пари бе париран на 20 май от публикуваното резюме от априлското съвещание на паричния комитет на Федералния резерв. Разискванията на щатските централни банкери показаха, че според тях е прибързано увеличението на щатските лихви през юни. Мнозинството парични стратези споделят убеждението, че влиянието на инфлацията се компенсира от по-слабия пазар на труда и по-неубедителните фундаментални показатели на щатското стопанство.
Според валутните експерти еврото ще продължи да върви надолу и все още не е изключено да стигне до паритет с американския долар. От една страна, заради коренно противоположната парична политика на Федералния резерв и на ЕЦБ. И заради очаквания с нетърпение лихвен подем в САЩ. Свой "принос" ще има и болното дете на еврозоната – Гърция, която все по-сигурно върви към това да я изключат от блока на еврото. В тази връзка не спират анализите доколко и как ще се отрази отпадането на южната ни съседка от еврорегиона. Според Адам Слейтър – водещ икономист в "Оксфорд икъномикс", не е задължително напускането на Гърция да завърши с катастрофа. Той отбелязва, че над 70 държави и територии са напуснали различни валутни съюзи от 1945-а насам, но съвсем малка част от тях са претърпели огромни загуби на национално богатство. При повечето от тях, какъвто е случаят с бивша Югославия, този ефект се обяснява по-скоро с други шокове – в дадения пример бе гражданската война.За гръцкия случай Слейтър прогнозира около 10% спад на БВП и последващ мощен подем. В подкрепа на твърдението си той сочи бивша Чехословакия и разпадането на паричния съюз там през 1993-а. През същата година БВП на Словакия се понижи с по-малко от 4%, а до 1995-а вече бе с 10% по-висок, отколкото през 1992-ра.
Сметките на Слейтър показват, че в икономиките, които са се отделили от валутни съюзи, средният ръст е бил 2.7% през годината на разрива (спрямо годината преди раздялата) и 3.2% през следващата. Като цяло ръстът е бил положителен в около две трети от случаите на излизане от валутни съюзи и в около една трета отрицателен в годината на разпад. А "потъване" на БВП с 20% и повече е имало само в 8% от случаите. Най-тежко е понесла раздялата с бившия Съветски съюз икономиката на Латвия.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот е достигнал 2880 млн. евро (5632 млн. лева). Сделките в щатски долари са имали 0.84% дял от купената и продадена валута.
