Шведската "Риксбанк" търси трескаво нови пътища да пребори дефлацията, но вероятността да успее изглежда все по-илюзорна. Поне така я определя Роберт Берквист – главен икономист на най-големия скандинавски валутен търговец – SEB, и бивш анализатор в централната банка на страната. "Риксбанк" не успя да спаси Швеция от дефлацията дори след като премина към отрицателна основна лихва от минус 0.25% (и обеща още орязвания по всяко време, дори между редовните съвещания) и увеличи паричната ликвидност, за да отслаби кроната. Берквист посочва, че само ако "шведската крона поевтинее значително" (включително и чрез валутни интервенции) и ако натискът от паричната политика на централните банки извън страната отслабне, ще задуха попътен вятър за шведските централни банкери. А това ще изисква спад на националната валута поне до 11 крони за едно евро.
Засега обаче единната европейска валута се разменя само срещу 9.3 шв. крони, което е и средната стойност за последната година. Откакто в средата на февруари, когато "Риксбанк" свали основната си лихва под нулата и започна да купува облигации, кроната се е засилила с над 3% към еврото. Потребителските цени пък са се понижили с 0.2% годишно през април. Те са намалявали през всеки месец (на годишна база) от началото август 2014-а до края на януари 2015-а.
Шведската централна банка "гони" целева годишна инфлация от 2% и нейният управител Стефан Ингвес е убеден, че може да я постигне. Цел, която, според Берквист, не е по силите на "Риксбанк" и по-скоро е в ръцете на останалите големи световни банки.
