България и Хърватия са страните, които най-добре познават Западните Балкани и техните проблеми. Това коментира вицепремиерът Меглена Кунева на публична дискусия на тема "Предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС" с участието на Весна Пусич, вицепремиер и министър на външните и европейските работи на Хърватия.
Според Кунева страните на Балканите, които са членки на Европейския съюз, могат да действат заедно по примера на т.нар. Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия, и да защитават заедно своите интереси в рамките на Съюза. "Време е да имаме една голяма политическа цел“, коментира тя. "Трябва да определим приоритетите и да направим план за действие и той да стане факт възможно най-скоро", посочи тя и направи три предложения – миграция и сигурност, общи проекти по плана "Юнкер" и равноправно третиране на страните от региона с останалите държави-членки.
Българският вицепремиер коментира, че трябва да се възползваме от възможността да сформираме тематични регионални съюзи, които да отстояват взаимните си интереси в ЕС по-добре. По думите й за нас повече от останалите страни е особено важно изграждането на регион на стабилност, сигурност и просперитет, в който са гарантирани ценностите, принципите и стандартите на ЕС и това е особено актуално в контекста на събитията в Македония.
"Западната ни съседка е в тежка политическа криза и ние като част от ЕС и като съседна държава сме ангажирани да спомогнем за нейното разрешаване. Като държава-членка очакваме и ще настояваме ЕС също да се ангажира по ясен и категоричен начин в процеса на излизане на македонската страна от политическа криза и установяване на трайна политическа стабилност", посочи Кунева и допълни, че стабилността на Македония е въпрос и на европейска сигурност.
Вицепремиерът изтъкна още, че България винаги активно и последователно е подкрепяла процеса на разширяване на ЕС и евроатлантическото бъдеще на Македония, но това следва да мине през тежки реформи, част от които са и добросъседските отношения.
"Сред основните предизвикателства пред една нова държава-членка е да продължи ефективно процесите на последваща и задълбочена интеграция – както членството в еврозоната, така и членството в Шенген", коментира още Кунева и посочи, че докато еврозоната и Шенген са създадени преди присъединяването и предполагат предварително зададени критерии и условия, то за сега изграждащите се нови интеграционни проекти и структури в Съюза България и Хърватия са пълноправен участник от самото им зараждане и имат възможност да влияят както върху тяхната архитектура, така и върху техните цели и функции. Като такива проекти тя изброи Европейския енергиен съюз, банковия съюз, новата политика за дигитална Европа, планът "Юнкер", новата европейска стратегия за сигурност и европейския дневен ред за миграция.
Хърватският вицепремиер и външен министър Весна Пусич посочи, че за страната й пътят към Европа е означавал не само да принадлежи към една по-голяма общност, а да се изгради съвременна, модерна, плуралистична държава. Тя заяви, че членството в ЕС означава да живееш по стандартите на Съюза и да са развързани ръцете ти, за да окажеш влияние върху тези европейски правила. Пусич също така призова за задълбочаване на регионалните контакти и стабилност в региона.
