Плоският данък не изпълни целта си

Кръгла маса за приходите от данъци и такси организират Институтът за икономически изследвания при БАН и Лаборатория „Управление на рискове“ към Нов български университет. доц. д-р Иван Костов – директор на лабораторията

"Плоският данък не изпълни заложените цени за увеличаване на инвестиционната активност". Това заяви бившият премиер Иван Костов по време на дискусия, организирана от Института за икономически изследвания при БАН и Лаборатория "Управление на рискове" към Нов български университет. Според него този вид облагане няма ефект и върху приходите от данъка върху физическите лица, тъй като не стимулира потреблението. Причината е в застаряващото и все повече намаляващото население у нас, което е по-склонно да спестява заради несигурната политическа и икономическа среда, обясни още бившият премиер.

Решението за въвеждането на т.нар "плосък" данък беше взето без широко обсъждане, заяви директорът на института към БАН проф. д-р Митко Димитров. По повод предложенията за премахване на пропорционалното облагане и въвеждането на прогресивното подоходно облагане той подчерта, че не е необходимо да се променя системата, ако се търси увеличение на приходите.

"Пропорционално данъчно облагане не означава непременно ставка от 10%", посочи проф. Димитров. По думите му единната ставка може да бъде увеличена до 13-17 и дори 20 на сто.

"Необходима е сериозна дискусия за промени в данъчно-осигурителната система, иначе прогнозите са за несигурни приходи и необедителна динамика на данъчната основа", коментира от своя страна Иван Костов. Според него една от възможните посоки за това е да се премине към прогресивно подоходно облагане, като целта е повишаване на приходите в бюджета.

"Трябва да се въведе прогресивно облагане както за бизнеса, така и за физическите лица", подчерта още бившият премиер и добави, че, за да не се претовари икономиката с увеличаването на общата данъчна тежест, може да се помисли за намаляване на ставката по ДДС.

"Имаме сериозна дупка в събираемостта на приходите в бюджета", заяви проф. д-р Димитров. Икономистът бе категоричен, че необлагаемият минимум не се свързва непременно с пропорционалното облагане, а със социални функции и премахване на дефект на пазара на труда. "Ако има необлагаем минимум, какво пречи да има и семейно подоходно облагане", попита директорът на института. Според него това само ще подобри справедливостта при облагането.

В заключение Костов прогнозира, че в средносрочен и дългосрочен план инвестициите в икономиката ще намаляват. Факторите за това са продължаващата икономическа криза, влошената структура и здравен статус на работната сила, масовата инвалидизация, корупцията, дълговете и други.

Евгения Врабчева

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че първата задача на новото Народно събрание трябва да е изборът на нов ВСС, който да излъчи нов главен прокурор?

Подкаст