Агенцията по вписвания даде урок по търговско право на синдиците на Корпоративна търговска банка. С официален отказ, тя отказа да впише внесеното от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов искане за запор (по искане на синдиците на умишлено фалираната банка) на всички акции от капитала на акционерното дружество „Елит Петрол Ловеч“ (дъщерното дружество на „Петрол“ АД), чиято номинална стойност е 45.7 млн. лева.
В мотивите на Агенцията ясно е записано, че "не може да бъде налаган запор върху дружествени дялове от капитала на АД, тъй като капиталът му не се дели на дружествени дялове, а на акции". От Агенцията подчертават, че извършването на изпълнение върху акции става по ред, различен от поискания от частния съдебен изпълнител (чл.517 от Гражданско процесуалния кодекс).
В документа ясно е записано,
че поискания залог на търговско предприятие и заявените за вписване обстоятелства "не е налице такъв залог, както и не са представени изискуемите документи , съгласно Наредба №1". Основанието за този отказ е обосновано с категоричните разпоредби на Закона за търговския регистър (чл.24 във връзка с чл.21). Любопитното е, че въпреки възможността този отказ да бъде обжалван в седем дневен срок, до редакционното приключване на броя, такъв документ в регистъра, така и не се появи.
Както вече в. "БАНКЕРЪ" съобщи, очевидно превземането на „Петрол“ и „усвояването на активите“ на най-големия дистрибутор на горива у нас, е новата задача, с която са се заели „ликвидаторите“ на Корпоративна търговска банка. Синдиците на финансовата институция се бяха разбързали да наложат запора, с презумцията, че едно от свързаните с Гриша Ганчев дружества „Кристъл асет мениджмънт“, което на практика е най-големият кредитор на „Елит Петрол Ловеч“, което придоби някогашните вземания на Корпоративна търговска банка и Централна кооперативна банка от „Елит Петрол“, пристъпи към принудително изпълнение заради необслужван кредит.
В реализацията на тази си задача активно се включи и Софийски градски съд. Макар, че искането за запор по закон е трябвало да се гледа в Бургаския окръжен съд, където е седалището на фирмата-длъжник на банката – бургаското акционерно дружество „Арвен“, с управител Валентин Иванов по дело за дълг от 52 млн. долара, или в Ловешкия съд, където са административните адреси на дружествата, които са били гаранти пред банката за отпуснатия кредит – "Нафтекс Петрол“ и „Елит Петрол“, софийските магистрати излизат с определение (№ 3653 от 19 май) , с което допускат налагането на запор.
От своя страна адвокатите на "Елит петрол" вече са внесли частна жалба, в която искат
определението да бъде обявено за недопустимо
и искат неговото обезсилване.
От внесения в Софийския Апелативен съд документ става ясно и още нещо любопитно. Това е бързината на произнасяяне от столичните магистрати. Исковата молба за запора от синдиците на банката е внесена на 15 май, а определението е факт само четири дни по-късно – на 19 май. А както обосновано се посочва в частната жалба до апелативните съдии, Софийски градски съд не е имал никакво правно или фактическо основание да я разглежда и е трябвало да изпрати делото в окръжния съд в Бургас. Правните основания за това твърдение на защитата на петролното дружество са повече от аргументирани и доказват погазване на няколко от изискванията на Закона.
Да не говорим, че както твърдят юристите, в самото определение липсва конкретна индивидуализация на исковете, по които се допуска това обезпечение. Не става ясно дори, че съдът е допуснал обезпечение на искове, които са предмет на делото срещу гаранта на длъжника „Арвен“ към банката, а не на някакви други искове.
Адвокатите на атакуваната петролна фирма твърдят още, че определението е недопустимо и в частта, в която е допуснато обезпечение на исковете на банката срещу "Арвен" и "Нафтекс Петрол", чрез налагане на запор само върху акциите на "Елит Петрол – Ловеч" ЕАД, които по закон не могатн да служат за удовлетворяване на вземания срещу другите двама длъжници и по тази причина не могат да бъдат предмет на запор за обезпечение на исковете срещу тях.
От текстовете в частната жалба изникват и още любопитни подробности.
Самата искова молба на синдиците на банката е определена като нередовна, тъй като в нея е записано, че договорът за кредит между "Арвен" и банката, подписан на 12 февруари 2013-а е в размер на 62 млн. щ.долара, но не е посочено какви суми са били реално отпуснати на кредитополучателя. Става ясно, че между вписаната в исковата молба сума и тази в реалния договор между "Арвен" и банката
има разминаване от 10 млн. щ. долара.
Да не говорим, че от предоставените от синдиците на банката документи става ясно, че няма доказателства за официално уведомяване на длъжника, че по кредита му е настъпила предсрочна изискуемост и на практика го е лишило от възможността да се защити по съдебен ред.
Що се отнася до самото акционерно дружество "Елит петрол" , то е погасило всичките си задължения към банката, преди завеждането на делото срещу "Арвен", става ясно от документа. На 6 януари тази година, самата банка е издала удостоверение на петролната фирма, че към тази дата, то няма никакви задължения към Корпоративна търговска банка. Старите му задължения, които са били свързани с два кредита – първият с договор от 15 декември 2011- а в размер на 86 млн. щ. долара и вторият по договор от 11 юли 2013-а в размер на 15 млн. щ. долара, отдавна са изчистени.
Да не говорим, че дори мераклиите да направят запор на всички акции на "Елит Петрол – Ловеч", които са на номинална стойност 45 767 800 лв., но реалната им стойност е много по-висока. Нека не забравяме, че в активите на това дружество са включени повече от 150 от най-атрактивните бензиностанции на най-големия дистрибутор на горива у нас "Петрол" АД, които в началото на годината са оценени на 91.5 млн. лева. А претенциите на банката срещу бургаското акционерно дружество „Арвен“ е за дълг от 52 млн. щ. долара.
В крайна сметка, очевидно софийските магистрати са се усетили, че са нагазили здраво Закона и са преосмислили решението си от 19 май, тъй като на 26 май с ново определение делото в столицата е прекратено и то вече е изпратено по компетентност за решаване от окръжния съд в Ловеч, където му е мястото.
Друг е въпросът КОЙ подклажда апетитът към активите на "Петрол" ? Това по всяка вероятност, отговорът ще дойде след като видим списъка на цесиите, които ще бъдат атакувани.
По информация на "БАНКЕРЪ", петролната компания действително е направила такива, но те са били направени преди датата на обявяване на несъстоятелността на банката. И всъщност дали всичкото това политическо говорене за "лошите цесии", не е просто опит тази абсолютно законна форма, която съществува още от преди 2 хил. години още в римското право, да бъде дискредитирана, с цел да се развихри популистичното говорене, чрез което да се скрие истинският отговор на въпроса… КОЙ ?!