Почти половината от лицензираните 109 български взаимни фонда са работили на загуба през изминалите пет месеца на годината. Проучване на в. "БАНКЕРЪ" показва, че сред тях има представители на различни сегменти от пазара (в акции и облигации, в борсови стоки, паричен пазар и други) и с различен рисков профил. Представянето им логично е силно зависимо от развитието на българския и на международните финансови и капиталови пазари и от представянето им там.
Трудно е да се изчисли колко от ръста на активите на договорните фондове през тази година се дължи на привличане на нови клиенти, на повишаването на доходността или на преливането на пари от изплатените гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка.
Факт е обаче, че средствата на българските инвестиционни схеми отбелязват ръст от 7% за първите три месеца на годината, а това означава общо 859 млн. лв. в портфейлите им. Все пак те са удобна алтернатива на ниските лихви по банковите депозити, където според експертите ще има трайно понижение и в следващите месеци. Например в момента за едногодишен депозит едно домакинство може да разчита на около 2% лихва. Така че не буди учудване, че виждаме четири фонда от типа "Паричен пазар" сред завършилите на минус.
Статистиката от БНБ показва, че колективните схеми са оставили на депозит 290.6 млн. лв. в края на март. Спрямо същия период на 2014-а сумата е с около една трета по-малка и вероятно ще намалява още.
Прави впечатление, че повече пари са влезли в консервативните фондове, макар те да са с по-ниска доходност (между 1 и 3%). Те ги умножават при най-нисък риск. С най-голям дял в общите активи – 51.9%, продължават да са схемите, инвестиращи в облигации. Макар този пазар да не е много развит у нас, повечето компании с дългови емисии засега осигуряват прилична (и най-важното) редовна във времето възвръщаемост на предпочелите дългови ценни книжа.
Най-голямата група губещи от началото на годината са фондовете, които са предпочели да вложат парите си в акции – 23, при положение че действат общо 53 такива фонда у нас.
Патриотизмът като че ли надделява в инвестиционната стратегия на българите и по тази причина най-голямата част от активите на българските инвестиционни схеми са именно в левове (67.1%). Но според данните стойността им намалява леко, като част от парите се преливат във фондове, които са деноминирани в евро и в долари, което е следствие от валутните турбуленции по света.
Желанието за организиране на нови колективни инвестиционни схеми отдавна утихна, което означава, че и увеличението на активите им ще нараства по-бавно и ще е следствие по-скоро от дейността на фондовете – привличане на нови клиенти и от сполучливи вложения. И най-вероятно акумулираната обща стойност в тях ще остане под 1 млрд. лева.
