Обществените поръчки отново остават полупрозрачни. През седмицата за обществено обсъждане бе публикуван проектът за нов Закон за обществените поръчки. Странно защо в новите му текстове са "изпаднали" цели 10 документа, които досега възложителите бяха задължени да обявяват в официалните страници на ведомствата. В разпоредбите на действащия досега норматив всички, които обявяват конкурси, бяха длъжни да публикуват сериозен списък, в който бяха описани цели 21 документа. Сега се предлага този списък да бъде съкратен на единадесет.
Според поправките например комисиите за провеждане на процедурите не са длъжни да публикуват приложенията към протоколите и докладите. Това на практика означава, че ще липсва яснота как се вземат решенията. Отпаднало е и задължението да се публикува и информацията за извършени плащания, включително и към подизпълнители. Досега възложителите бяха длъжни да информират за дата, основание и размер на всяко извършено плащане както към основния изпълнител, така и към подизпълнителя. Тяхно задължение е да бъдат публикувани датите и основанието за усвояване или освобождаване на гаранциите, свързани с изпълнението на договора. Нека припомним, че публикуването на данни за извършените плащания, включително и към подизпълнителите, бе въведено именно заради възникващи проблеми със забавени плащания при редица поръчки като строителството на магистрали например.
От списъка със задължителните документи вече липсва задължението да се публикуват и договорите с подизпълнители. Новите текстове допускат дори изключения, чрез които се дава възможност документациите за обществени поръчки да не бъдат публикувани с мотива, че в някои случаи поради технически причини се налагало информацията за тях да бъде защитена…
Доста странно е поведението на управляващите, които чрез новия норматив на практика захвърлят идеите си за повече прозрачност, за липсата на която сме критикувани както у нас, така и в Европа. Сериозният отпор срещу ведомствата, които правят всичко възможно да бойкотират публикуването на документацията, очевидно е дало резултат. В същото време проучване на Програма "Достъп до информация" за последните две години показва, че едва 29% от 544 министерства, комисии, общини, агенции са публикували на електронните си страници данни за датата, основанието и размера на извършените плащания по обществени поръчки.
Последният изцяло нов Закон за обществените поръчки беше гласуван през 2013-а по настояване на бившия вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски – Даниела Бобева. Част от целите за по-голяма прозрачност действително бяха изпълнени, но в същото време и той имаше вратички за злоупотреби, като даде привилегии за фирми на хора с увреждания например. Точно това беше и причината кабинетът на Бойко Борисов да предложи новите промени с цел да се ограничи възможността някой да се възползва от тази привилегия и да спечели поръчка чрез фиктивни фирми на хора с увреждания. Освен това министрите решиха Агенцията за обществени поръчки да мине на подчинение от Министерството на икономиката към Министерството на финансите.
