Пазарът на дългове у нас пълзи и се разширява все повече през последните години. Според данните от последното годишно изследване на задлъжнялостта на предприятията от нефинансовия сектор, представено от Българската стопанска камара през февруари тази година, сумата надхвърля 171 млрд. лева. Средногодишно тя нараства с около 2-2.3 процента. Ако се вземат предвид и задълженията на домакинствата в резултат на банково и небанково кредитиране, на ползване на комунални и други услуги и т. н., сумата нараства още. Фирмите – български и чуждестранни, от които се очакваше да помогнат за разрешаване на този проблем, не смогват да се справят. Задъхват се и повечето дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Числата в счетоводните отчети показват забавяне в основната им дейност: изкупуване на вземания, поради което намаляват и приходите, а и печалбата им. Паричните им постъпления са основно от лихвите по изкупени дългове, намаляват и сумите от продажба на вземания.
Това е причината повечето дружества внимателно да планират акумулирането на пари. А това намалява възможностите за разширяване на портфейлите им с вземания. Освен това забавянето на икономическия растеж у нас води до намаляване на покупателната способност на населението и до свиване на търсенето на кредити. Така се намалява обемът на секюритизираните вземания и снижава приходите. Другата опасност, която прозира и ги кара да са внимателни, е, че българските фирми все повече закъсват. Забавената производствена дейност сви и приходите им, така че колкото и да са настойчиви кредиторите при събиране на вземанията, когато няма достатъчно пари във фирмената каса, всичко е ясно…
Данните от финансовите отчети показват съвсем лек или никакъв ръст в обема на портфейлите им с вземания. Най-добре в тази посока се справя "Фонд за енергетика и енергийни икономии". Той инвестира основно в проекти за енергийна ефективност по еско модел (договори с гарантиран резултат). А силно намалените разходи за събиране на вземанията са причината да нарасне печалбата на фонда, който е част от групата около инженеринговата компания "Енемона". Тя контролира 37.28% от капитала му. Управлението на фонда е в ръцете на Прокопи Прокопиев, който е председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на компанията майка.
Нито едно от споменатите дружества не предложи нови дългови книжа, не обявява и увеличение на капитала. А това са начините за акумулиране на средства за изкупуване на дългове. Фирма "Трансинвестмънт" се е финансирала досега с пет такива емисии. Но сега мениджърите му оценяват условията за нов заем като неблагоприятни. Независимо от добрата ликвидност във финансовата сфера и понижените рискови надбавки за българския държавен дълг пазарните участници не са склонни да инвестират в корпоративни дългови книжа. През първите месеци на годината дружествата не са продавали и купували нови дългове, а по тази причина и очакванията за размера на печалбата до края на 2015-а също са по-сдържани.
Друга тревожна тенденция за дружествата е по-трудното събиране на лихвите по вече закупените такива активи. Наблюдаваното влошаване на качеството на портфейлите на дружествата е отражение на икономическото състояние на задължените лица. И се изразява в увеличаване на средния срок на плащанията по лихвите и погашенията на секюритизираните от фондовете вземания.
Две от дружествата са на загуба. Най-голяма е тя при "Лев инвест", което е част от "Лев Корпорация". Финансовият му резултат се обърна до загуба от 24 хил. лв., след като не отчете приходи, а само разходи. "Делта кредит" също е на загуба за първите три месеца на годината. Тя е в размер на 13 хил. лв. и се увеличава спрямо края на 2014-а. Основен целеви пазар за дружеството са банковите вземания – корпоративни кредити и заеми за домакинства.
Когато се организираха тези дружества, имаше някакво негласно правило за "парцелиране" на пазара или за специализиране при изкупуване на дългове. Постепенно през последните две години се наблюдава разширяване на дейността на фирмите и в други ниши. Това те правят, за да намалят рисковете, да разнообразят портфейла си и да съберат допълнителни приходи по-възможност. Още повече че тези фондове трябва да мислят и за акционерите си, които очакват всяка година 90% от печалбата да се влее в джобовете им – така повелява законът.
Конкуренцията пък повишава цените на активите, които могат да се изкупят вече, а в същото време свива и доходността. Всичко това принуждава фирмите да поддържат по-консервативен подход при подбора на изкупуваните дългове. Прогнозите за развитие на бизнеса са свързани с поевтиняване на финансирането при продължаващо свиване на лихвите по банковите кредити през тази година. А това може да разшири базата за развитие на дружествата, които инвестират във вземания.
