Здравната превенция в България е неефективна, въпреки че болниците и болничните легла са изключително много, сравнено с населението. Това е едно от становищата в доклада на Световната банка за здравеопазването в страната. Докладът показва още, че здравето в България се подобрява с по-бавен темп в сравнение с останалите страни – членки на Европейския съюз. Освен това що се отнася до здравни грижи, българите са сред най-недоволните в цяла Европа.
"В момента в България има най-много хоспитализирани с остри проблеми на глава от населението в сравнение с останалите държави в ЕС. Това е знак, че системата вероятно не предоставя правилната комбинация от здравни услуги", е коментарът на Световната банка. Освен това превенцията на заболяванията е със скромен обхват и българите са много по-често хоспитализирани в сравнение с останалите европейци.
"България все още е изправена пред огромни предизвикателства в рационализирането и управлението на болниците. Въпреки големите съкращения през 90-те години новите страни членки като цяло имат много болници и болнични легла", пише още в официалния документ. Освен това се оказва, че страната ни е и с най-висок брой легла (500 на 100 хил. души) в сравнение с държавите, присъединили се към съюза през 2004-та и след това.
"Първичната помощ е сравнително добре позиционирана, за да се справя с незаразните заболявания, но медиците в този сектор нямат специални обучения и им липсва увереност в лекуването на хроничните заболявания", се посочва още в официалния документ. Освен това според Световната банка около 80% от здравните проблеми трябва да могат да се отстранят при общопрактикуващия лекар. У нас обаче, този дял е 70% и по-нисък.
През 2008-ма едва 12% от общите разходи за здравеопазване са отишли за извънболнична помощ. В същото време в повечето европейски държави този дял е между 25% и 30%. Според Световната банка извънболничната помощ трябва да се увеличи драстично и трябва да има отговорни за резултатите. Освен това се препоръчва въвеждането на различни мерки за справяне с рисковете, подобно на забраната за пушене на обществени места.
Според доклада, 70% от разходите за здраве на домакинствата отиват за лекарства, което е изключително висок процент. В същото време, предписването на генерични лекарства е под оптималното ниво, а фармацевтите нямат свободата да заменят предписаните "маркови лекарства" с техните генерични аналози.
Друг ефект от лошото здравеопазване е продължителността на живота в България, която е 73 години. В останалите 27 страни членки обаче тя е средно 80, в присъединилите се през 2004-та държави – 75 години. Освен това заболяванията на кръвоносната система у нас са много често срещани – 2.5 пъти повече от средното на ЕС. В тази връзка е важно да се отбележи, че смъртните случаи през 2009-та в следствие на такива болести под 63-годишна възраст са били 143 на 100 хил. души, което е 46% по-високо от средното за новите страни членки (ЕС-2004). Докладът обаче не спира до тук. Оказва се, че инфарктите, сърдечната недостатъчност и инсултите са виновни за над 65% от смъртните случаи. Друга причина пък са онкологичните заболявания – 172 случая за 100 хил. души, което е около средното за ЕС – 173.
В доклада се отчита, че здравната система в България преживя значителни трансформации по време на прехода и все още продължава да се развива. Експертите подчертават, че има и някои позитивни развития в сферата на общественото здраве. Картината обаче и тук не е напълно розова, защото и при тях продължават да се наблюдават пропуски, с които последните реформи не са успели да се справят. Световната банка призовава да бъдат направени подобрения в три основни сфери: болници, извънболнична помощ и политиките за лекарствата. Според експертите, въпросните сектори са тясно свързани и справянето с проблемите в тях е от ключово значение за модернизирането на здравните услуги във всички европейски държави.
"Общите разходи за здравеопазване са сравними с тези в държавите със сходни доходи, но делът на парите, които хората плащат от джоба си за здраве, е непропорционално голям (45%) и е нараснал с времето. Финансовото покритие, предоставено от системата, не е пълно", отбелязват експертите от Световната банка. Според експертите в средносрочен и дългосрочен план ще са необходими повече публични разходи за здравеопазване, но увеличението на средствата трябва да е съпроводено и от подобрения в ефективността. Като аргумент в подкрепа се посочва, че само по този начин ще се гарантира най-доброто използване на ресурсите и постигане на по-висок здравен статус.
