37 г николай синабов
изп дир на Аристон S -една от найуспешните бълг фирми, която е специализирана в дизайн и производство на висококачествена дамска мода.
Синабов е гл директор за българия и на германската фирма Holzform, която поризвежда раменни вати и гугли за цялото шивашко призводство у нас.
собственик и на футболния отбор Аристон S, познат по рано като Локомотив-Русе.
централният офис и производството са в Русе. фирмата е създадена през 1991 от стефка и борис синабови. Н.Синабов е председател на СД. Вйъв фирмата работат 600 човека и е оборудвана с най-новите машини и оборудване в бранша.
фирмата налага на пазара 3 собствени марки – у нас и в чужбина. Искахме първо да се докажем у нас, а после да се утвърждаваме в чужбина, казва Николай. Портфолиото се обогатява непрекъснато – към модното облеко се прибавят и различни кожени аксесоари – най-вече чанти и обувки. Поръчките се възлагат на водещи бълг производители, които разраотват модели с марката Аристон S.
плетачната фабрика "Биляна-трико" АД – Петрич – една от най-големите в България – клиенти от Шотландия и Англия, коитито продължават да търсят плетива от България.
Но онова, което издърпва бизнеса най-силно, е идеята на Петър и екипа му да разработят продукт с по-висока добавена стойност. Знаейки, че клиентите им са запалени играчи на голф, те разработват пуловер от вълна, който е непромокаем. "На Острова, както знаете, вали постоянно и е доста неприятно, когато това се случи по средата на играта. А и в този сегмент хай-тек иновациите се ценят много и хората са склонни да платят в пъти повече за едно изделие. Това беше и нашата цел", разказва Петър.
Когато отишли да покажат пуловерите си на едно от Ryder Cup събитията в Англия, където се събират звезди на голфа, късметът се усмихнал на българите там. "Понеже имаше играчи на състезанието с наши екипи, когато изведнъж заваля дъжд, всички камери зуумнаха към пуловерите. Бизнесът излетя нагоре. Това беше повратен момент." Успехът привлича стратегически инвеститор, който купува плетачната фабрика в Петрич
……….
"Ютекс холдинг" увеличава загубата си до 1.091 млн. лева. Двете му основни предприятия работят в текстилния сектор. През следващите месеци, според мениджърите му, ще трябва да се борят да задържат квалифицирания си персонал и да използват гъвкави схеми за работа при намалелите поръчки. От друга страна, се търсят варианти за разнообразяване и разширяване на асортиментната листа и за увеличаване на продажбите у нас и в чужбина.
………..
Пирин-Текс в Гоце Делчев – най-голямата шивашка фабрика у нас е собственост на немския предпприемач Бертрам Ролман. Та дава работа на 2400 човека и сама родготвя необходимите й кадри.
……….
Рискове
1. Натискът от чужди икономики -Индия, Китай, Корея и нелоялна конкуренция
Основни конкуренти на българския текстилен пазар продължават да са пазарите на Турция, Корея, Китай и Индия. Освен по-ниската себестойност на произвежданата от тях продукция, износът в тези държави допълнително се стимулира от държавни субсидии.
В контекста на затруднената обща финансова и икономическа конюнктура, оказала неминуемо негативно влияние и върху развитието на текстилната промишленост в България, бъдещето развитие на дружеството продължава да бъде свързано с оптимизиране на разходите, запазване и разширяване на производството, както и адаптиране на стратегията за развитие към съществуващите пазарни, икономически и финансови условия на опериране.
…
Дружеството ежедневно преодолява проблеми, възпроизвеждани от пренасочване на някои клиенти към азиатски доставчици и от нараснал пазарен дял на асортимент (памук, вискоза, лен), технологично необезпечен в "КАТЕКС". Именно това обстоятелство наложи посочените в точка 4 (акценти) управленски мерки за запазване на пазарен дял. Значим фактор е отпадането на американския пазар по причина икономически нелогичните ценови нива, изисквани от клиентите. В края на предходната и към настоящия момент на текущата година щатския долар е силен и продължава да поскъпва, но все още недостатъчно за конкурентността на нашия асортимент на този пазар. В същото време опцията за резултат е нереална поради драстично свиване на този пазар на потребление на асортимент с вълна и полиестер, а малкия относителен дял се внася основно от Индия и Китай на икономически нелогично ниски цени.
…………..
Развитие и резултати от дейността на предприятието, както и на бъдещи перспективи.
Дружеството е в най-динамично променящ се сектор и съответно пазар в света. Значими фактори са и промените в макроикономическата среда и условия, предизвикателства, на които "КАТЕКС" перманентно търси адекватни, респективно във възможна степен ефективни решения.
Огромен натиск от непазарни икономики, в т.ч. и с правителствени протекции – Индия, Китай, Корея.
От 2004 год. на практика неограничен достъп на азиатските производители до световните пазари, в т.ч. и на европейските.
Процес на значими разходи за българските производители – текущи и в перспектива, произтичащи от покриване на норми и стандарти на Европейския съюз – работни заплати, екологични, енергийни и др.разходи.
Години наред потребяваме и отчитаме нарастващи цени на основните ни борсови суровини – вълни и топлоенергия. Текущото снижение спрямо достигнатите в предходни години ценови нива е незначително за финансовата рамка на дружеството.
Непрекъснато намаляващ пазарен дял на потребление на тъкани с участие на 100% вълна и вълна в смес с други суровинни компоненти – основен асортимент за "КАТЕКС".
……..
Акценти на управленски решения:
Непрекъснат процес на обновяване на продуктовата структура в нови състави, с нови технологии и качествени характеристики – тъкани с лен, вискоза, памук и с по-високи номера, съответно по-висок клас камгарни тъкани.
Инвестиционната политика е концентрирана към модернизация на наличното оборудване и превеждането му към технологичните изисквания, произтичащи от променения асортимент.
Пазарно преструктуриране към по-висок клас тъкани с купени прежди във високи метрични номера, технологично необезпечени в "КАТЕКС". Новите нива на вълнени ленти в настоящия момент, ограничава търсенето във скъпите асортименти и съответно ограничава развитието в този сегмент.
Доминантното пазарно изискване за съкратени срокове, изисква пазарна гъвкавост на "щоковите програми" и тяхната актуализация в посока на потреблението. Непредсказуемото преструктуриране на потреблението налага политика на ограничаване на щоковите количества, компенсираща мярка на увеличения риск да не се реализират – за съжаление обективна реалност в намалена реализация. Дружеството поетапно редуцира производствената програма с купени прежди в щоков вариант на наличности над 270 хил.евро.
И през 2015 год. с акцент и приоритет остава развитието в корпоративни и униформени тъкани.
В настоящите условия нарастващ риск от несъбираемост на вземания, като свитото потребление предопределя аналогични проблеми и за останалите субекти на пазара, в т.ч. и клиенти на дружеството. Част от ограничаването на пазара се дължи на ограничаване на стоковите кредити на база завишени критерии на оценка на риска, което считаме за единствено възможна мярка да се възвръщат инвестираните в стоката ресурси. Ситуацията е допълнително обременена от липсващите в момента на пазара факторинг услуги (застраховане на вземания). Формите на плащане са важен пазарен елемент и сме в очакване на промяна в конюнктурата, която да позволи отпадане на въведените предварителни авансови разплащания, реално ограничаващи пазарни позиции и потенциални клиенти.
…………..
На този етап риска произтича от намаленото потребление в Европейския съюз – пазар с основен дял в пазарите на дружеството.
………..
Дружеството е високо енергоемко и този факт води до оскъпяване на стоковите продукти и сериозно влошава разчетите за конкурентност и рентабилност, особенно в зимните периоди при климатизация (постоянен разход), а пасивът се задълбочава от стагнирания пазар, съответно обективно намаляващи обеми за производствените субекти.
…………
Запазването на пазарния дял изисква ценова политика, кореспондираща с клиентския натиск за редуциране на цени, логична функция на голямото предлагане и намалено потребление. Остава и проблема с нелогично ниските цени на китайски и други азиатски производители. Обезценяването на турската лира, осигури конкурентно предимство с над 15 % на европейския пазар и за турските производители на тъкани – големи и с добро качество за 2011 и 2012 г. Тревожен процес в пазарната конюнктюра на дружеството се явява девалвацията на руската рубла, процес стартирал през 2013 г. и продължаващ към момента. Руският пазар е преоритетен за дружеството в гражданските асортименти, а все повече се засилва натиска поради посочената причина за намаляване на цени и задържане на очаквани поръчки и планирани обеми. За подобряване на конкурентността се реализира асортиментно развитие от по-висок клас, с което се подобри позицията на дружеството на пазара и частично се редуцираха по този ред пазарни загуби. В същото време на това ниво на качествени изисквания икономически нелогичните ни конкуренти намаляват.
………….
Обезпокоителен момент за конкурентността на дружеството е превърналото се в процес на непрекъснато увеличение на суровини, работни заплати и енергиен разход (газ), особено в условията на ненатоварени технологични преходи в комбинация с технологична потребност за климатизация, какъвто е производствения процес на дружеството.
……….
Мизия 96 е водещ производител на мъжки облекла в България. 100% от продукцията на фирмата е предназначена за износ в Германия, Франция, Холандия, Словакия, Испания, Франция.
Основната дейност на дружеството се изразява в производство и търговия на шивашки изделия в страната и чужбина.
Мъжки костюм
Мъжко сако
Мъжки панталон
Мъжки костюм с жилетка
Други
Мизия-96 Плевен разширява пазарите си в Европа и се ориентира в разплащания в EUR.
За отчетния период "Мизия 96" АД отчита като краен финансов резултат печалба в размер на 148 хил. лв. В сравнение с резултата за тримесечието на 2013 г. печалбата е намалена с 70 хил. лв.
Предприятието се ползва с отлична международна репутация като първокласен доставчик на мъжки облекла за страните от Европа.
Основни клиенти на дружеството са водещи фирми от Европейския съюз като: “Ван Гилс”- Холандия, „Густав Дигел“ Германия, “Акорд”- Словакия,“Ивергано“ -Гърция “Индустриал Панталонера”- Испания, “Диалтекс”- Франция,
„Хайнике и Клапрот”- Германия и други.
Практика е за провеждане на регулярни срещи с всички клиенти на дружеството, чиито брой нараства всяка година. На тези срещи се осъществява запознаване с производствения цикъл, новото техническо оборудване. По този начин дружеството представя на клиентите провежданата фирмена политика относно бъдещото си развитие, производствената стратегия, ценообразуването. Дава се възможност по време на тези срещи да се споделят с ръководството проблемите, които срещат с произведената от нас продукция.
Фирмата разполага с необходимите производствени мощности и персонал.
Планирани инвестиции през 2014 г.:
продължаване обновяването на машинния парк със собствени и привлечени средства.
Предвижда се ремонт на производствените зали
Данни за директора за връзки с инвеститора, включително телефон и адрес за кореспонденция.
Екатерина Любомирова Димитрова
„Мизия-96” АД
5800, гр. Плевен, ул. „Българска авиация” № 7
тел: 064 835 434
Изп. Директор: /Елена Дичева/
……….
Уважаема г-жо Дичева !
Казвам се Евгений Натов и пиша във в.Банкеръ, където правя финансови и стопански анализи. В момента подготвям текст за шивашката промишленост и бих искал да ви задам няколко въпроса като изп.директор на фирма „Мизия-96” АД относно резултати през миналата година и перспективите през 2015-а.
Коя е най-голямата трудност пред вашата фирма?
Намерихте ли нови пазари и клиенти през миналата и тази година?
Какви са резултатите през първата половина на 2015-а и очакванията ви в следващите месеци ?
Печеливша стратегия ли е да имаш собствена марка облекла ?
Как ще повлияе върху шивашките фирми евентуалното увеличение на цената на ел.ток ?
Благодаря предварително за съдействието Ви.
Ще очаквам отговорите Ви до края на работния ден в сряда (24 юни).
Поздрави,
Евгений Натов
В.Банкеръ
02 – 440 9 427
0886 32 66 33
……….
Уважаема г-жо Банкова !
Казвам се Евгений Натов и пиша във в.Банкеръ, където правя финансови и стопански анализи. В момента подготвям текст за шивашката промишленост и бих искал да ви задам няколко въпроса като председател на БАПИОТ и управител на фирма Крис Фешън Индъстрийс относно резултати през миналата година и перспективите пред сектора през 2015-а.
Каква беше 2014 г. за производителите на облекла ?
Намериха ли нови пазари българските фирми ? Може ли да се възползваме от отлива на европейските производители от Азия ? Има ли световни компании, които шият у нас ?
Какви са резултатите през първата половина на 2015-а и очакванията ви в следващите месеци ?
От години се чуват оплакванията за недостига на кадри в сектора ?
Как ще повлияе върху шивашките фирми евентуалното увеличение на цената на ел.ток ?
Благодаря предварително за съдействието Ви.
Ще очаквам отговорите Ви до края на работния ден в сряда (24 юни).
Поздрави,
Евгений Натов
В.Банкеръ
02 – 440 9 427
0886 32 66 33
стратегия
Шивачи с амбиции за растеж
Поръчките се завръщат
