Има ли нови далавери за милиони във фонд "Научни изследвания"? МОН променя правилника за дейността му – вт.
Интервю с Красимир Ангарски (частта за болниците) – 80 р.
Законът за здравното осигуряване на поправителен – ще се вдигнат ли вноските, за колко години назад ще се плаща, ще има ли "данък здраве" – ср.
Само след няколко дни ще има второ четене на огромния Закон за образованието на Милена Дамянова от ГЕРБ. Един за мен лош закон, който не решава нито един проблем на качеството на образованието. Не става въпрос за финансирането на частните училища. Това все пак е финансов въпрос. Става въпрос за:1. Защо законът позволява отново безчетен брой учебници вместо сегашното ограничение от три? Ще имаме все повече проблеми на матурите, когато децата учат по един учебник, а въпросите са от друг. Това за мен е чист лобистки текст. 2. Защо разрешава учебният план и програма да се определя от някакъв Обществен съвет, в който са трима родители, един от общината и някакви други, но няма нито един учител от училището? Две фризьорки и един тираджия примерно ще определят какво да учат децата? Абсурд. Вярно, ако Педагогическият съвет не е съгласен, той "обжалва" пред РИО (регионална инспекция по образование) и тя решава. Но не мисля, че това право трябва да се отнема от учителите в съответното училище. Да не говорим, че в София примерно при 200 училища и 200 детски градини Столична община посмъртно не може да намери свои представители. Което значи, че пак ще назначава хора на поредната хранилка на ГЕРБ. 3. Защо разрешава домашното образование? На което съм твърд противник. То може и да има смисъл в Австралия, където стотици километри делят децата. Но в България няма географска нужда, а като образование произвежда лош продукт. Училището е не само образование. То е среда, възпитание и дори сигурност за детето. Това е високопрофесионална дейност. Не всяко семейство може да я осигури.
Министерството на образованието и науката подготвя предложение за оптимизиране на работата на висшите училища у нас. Това обясни професор Николай Денков – зам.-министър на образованието в сутрешния блок на БНТ.
Денков обобщи промените в три стъпки. Първият механизъм, който са предвидили за повишаване на интереса, е висшите училища да разполагат с повече пари. Вторият е на студентите да бъдат давани целеви стипендии, за да има повече желаещи да отидат в определени специалности.
На въпрос за специалностите, за които няма желаещи зам.-министърът отговори: „Това, което сме предвидили в момента, тези специалности, които са атрактивни, те да могат да обучават в платено обучение, но това, разбира се, ще зависи от интереса към тях. Ако има желаещи, тогава те ще могат да продължат, като сме сложили една горна граница на таксите, които може да искат от студентите. 170% от това, което е предвидено като държавна субсидия от страна на държавата, с други думи със 70% отгоре над това, което държавата дава за това обучение в субсидираните специалности.“
Не е ясно как са похарчени 23 милиона лева народна пара, дадени от хазната за Фонд научни изследвания през 2014 г. – липсва финансов отчет. Още по-страшното – няма документ отчет да е бил и поискан. Това е само едно от скандалните разкрития в одитен доклад на МОН за дейността на институцията. От април, когато е станал готов, депутатите искат той да бъде представен от министъра на образованието проф. Танев, но той се мотае под различни предлози.
Запитан публично от депутата от Патриотичния фонд и вносител на промените в Закона за научните изследвания Петър Петров в парламента и пред тв СКАТ, смелият член на кабинета Танев не намери друг отговор, освен да прехвърли вината на заместника си Костадинов.
Ние обаче имаме новина за министъра – по закон титулярът в просветното ведомство е принципал и е отговорен за фонда. А подозренията, че Танев е бил сред финансираните от ФНИ по време на скандалното министерстване на отстранения по този повод от кабинета Борисов 1 Сергей Игнатов, когато бяха разкрити ужасяващи далавери и мафия в институцията? Това оставяме на съвестта му! И напомняме, че един от проектите, получил 360 000 лв. народна пара от фонда по времето на Игнатов бе Бельото като дискурс – Дискурсът на бельото! Ето такива научни изследвания се правеха с парите на пребогатия български данъкоплатец!
Въпреки че през 2014 г. е бил няма и два месеца министър, по времето на Танев се извършват куп нарушения във фонда, лъсва от одитния доклад, с който 19 минути разполага.
Сред тях е назначаване на експерт, който НЯМА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ (невероятно, но факт) и назначаване на главен счетоводител без конкурс без стаж и без документи за квалификация – и трите са груби нарушения на закона. И това е само част от проблемите в неговия мандат. Най-големият от тях е, че при краен срок по закон 24 февруари, на 1 юни 2015г. още няма годишна оперативна програма за ФНИ. Сиреч, ще имаме поредна мъртва година за българската наука! Такива бяха и миналите две. Но това не спря харчовете за милиони във фонда, а прикриването на одитния доклад от Танев е „чадър” за нарушенията на финансовата и нормативната дисциплина от неговите предшественички в министерското кресло проф. Анелия Клисарова и доц. Румяна Коларова, която в момента е съветник на президента, освен че телевизионно е видна боркиня против корупцията.
При 12 служители, които съгласно заповед на министъра на образованието имат рекордн работни заплати – 130 608 лв. или по 10 000 на човек, плюс 605 000 лв. за „други възнаграждениея на персонала”, фондът троши 1 186 000 лв. за административни разходи или по 100 000 лв. на човек.
40% от тях – 386 923 лв.са „разходи за външни услуги”. Какви? Чрез адвокатски кантори, счетоводни къщи, друго дублиране на дейности, включително 2 секретарки на граждански договор към тази на трудов, трима пиари без дейност и т.н., фондът на практика е плащал щедро за дейности, които се вършат от наличните му служители.
Интересно е, че в мандата на Танев ФНИ е поискал евроконсултации от Юлиана Николова – името съвпада с това на висш сановник от Министерския съвет, наричана още „жената от опозицията” по прочутото дело Хохегер за скандал през 2007 г.( договор с ФНИ за 12 000 лв., сключен на 12.12.2014 г. с предмет „подпомагане при подготовка на конкурсна документация”, при налични юристи на трудов, на граждански и на фирмени договори – та и конкурси няма).
Прилича ли всичко упоменато на източване? Работа е на прокуратурата да установи, а покривалите далаверите министри – бивши и настоящ, е редно да отговарят, ако се докаже вина.
Одит на Министерството на образованието разкрива огромни нарушения във Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) – далеч по-скандални от онези в началото на 2013 г., които взеха главата на тогавашния министър Сергей Игнатов. Това разкри пред ПИК източник, запознат с резултатите от проверката, но пожелал анонимност.
Одитът е поръчан от Министерството на образованието, а написаното в него било „цъкаща бомба“.
Управителят на фонда Николай Христов имал срок до 15 май да отговори на констатациите в доклада, преди документът да излезе официално на бял свят.
Част от нарушенията били използването на външни юридически услуги въпреки наличието на щатни юристи. Финансовият отчет на ФНИ бил скандален, тъй като липсвала разходната част, което вероятно е била и причината за проверката.
Били установени и редица приятелски и шуробаджанашки поръчки, на стойност стотици хиляди левове за последните две години, които компрометирали управлението на фонда.
Припомняме, че управителят на ФНИ Николай Христов бе назначен от Анелия Клисарова, когато тя бе образователен министър в правителството на Пламен Орешарски. Покрай предстоящия скандал се очаква Христов да бъде сменен с друг началник на проветривия пост.
Одиторите препоръчват резултатите от проверката да бъдат предадени на прокуратурата. Очаква се за злоупотреби да бъдат разследвани част от ръководството, както и счетоводители и юристи от фонда.
Фондът "Научни изследвания" в МОН изглежда си остава най-злополучното му звено, откакто конкурсната сесия през 2012 г. се провали, потънала в далавери и незаконно финансиране на обръч от фирми. След разследване на ДУМА и още два вестника те предизвикаха улични протести на учените и доведоха до смяната на министър Сергей Игнатов. Но и до днес единственото звено за проектно финансиране на науката у нас не работи както трябва. Оттам по няколко пъти годишно идват съобщения за проверки – от прокуратурата, от МС, от АДФИ на финансовото министерство, от Сметната палата, от вътрешния одит на МОН, но никога не се казва какви нарушения са установили те. Висшият административен съд призна за незаконни 22 проекта, сключени с фирми, които би трябвало да върнат във фонда около 7 млн. лв. Заведени бяха дела, но
до ден-днешен няма публични данни
какво е движението по тях. Защото у нас се краде лесно, но крадците трудно се наказват, или по-точно никога не се наказват.
Оттогава се смениха 6-има министри, всеки с идването си обещаваше "сериозни промени във фонда", няколко пъти бе променян правилникът му – все в името на прозрачността, последната промяна е от юни 2014 г. В началото на тази година новият екип в МОН също обяви, че ще сменя правилника на фонда, но до момента не е сторил това.
Междувременно мандатът на Изпълнителния съвет (ИС) изтече и бе назначен нов състав. И това назначаване не мина като хората – първо в сайта на МОН бе оповестен един състав на ИС, но той същия ден бе свален и след това се появи заповед на министъра за нов състав – повечето от членовете на ИС са същите като досега. Според Тодор Танев част от предложените първоначално имена били в конфликт на интереси и затова са сменени в списъка. Новият състав на ИС си избра за председател отново проф. Венелин Енчев.
Заради неуредиците фондът на практика в последните 3 години не работеше. Знае се, че не са разплатени дори парите за проекти, сключени в предишни години, а без средства учените няма как да завършат изследванията си, нито да платят съфинансирането, което е задължително, ако проектите са по европейски програми и фондът ги подпомага. Мнозина учени се оплакват, че са загубили доверието на свои западни партньори, пък и нямат право да участват в нови конкурси, при положение, че не са завършили старите. През миналата година министър Анелия Клисарова обещаваше, че парите по сключените преди договори ще бъдат преведени, но и това в крайна сметка потъна някъде в смяната на служебни и редовни управленски екипи. Нещо повече – миналата седмица се разбра, че тази година няма да се финансира наука от новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г." (отначало тя уж трябваше да е програма специално за недофинансираната ни наука, пък сетне основната й част бе пренасочена към образованието). Ще бъдат обявени процедури само за финансиране на проекти в средното образование, а за науката щели единствено да се разработват "критерии за бъдещите операции". Е,
изследванията, както винаги, ще почакат…
Все пак през юни м.г. Клисарова обяви дългоочаквания нов конкурс за проекти, който бе в областта на фундаменталните изследвания по приоритетни научни области, както и сесия за подпомагане на научна периодика. Конкурсът за фундаментални разработки бе обявен за 20,9 млн. лв. – на два транша през 2014 и 2015 г. Миналата година трябваше да бъдат финансирани проекти за 11,5 млн. лв., а останалите средства остава да се дадат през тази година. Какво се случи с тези пари обаче, никой не знае, понеже никакъв публичен отчет за тях фондът не е дал. Резултатите от конкурса трябваше да бъдат обявени до 30 септември м.г., а договорите да се сключат до 30 октомври, но цялата процедура се забави – очевидно в МОН всички престават да работят, докато чакат да дойде "новата метла" на следващото управление. Затова договорите са сключени едва в края на януари т.г. Но не търсете данни кому и за какво са дадени парите – списък на финансираните проекти в сайта на фонда просто няма. Публично известни са обаче възражения от някои учени и срещу този конкурс, като основните претенции са за това, че той е обявен за фундаментална наука, но кой знае защо са спечелили финансиране и приложни проекти. Поради апокрифността на спечелилите проекти обществеността няма как да разбере дали е така.
Всъщност, напоследък учените в България
слабо се интересуват от това, което става във фонда
Последното брожение бе през тази пролет, когато се разбра, че на работа в МОН е имал наглостта да се върне виновникът за корупционно източените 7 млн. лева през 2012 г. – тогавашният управител Христо Петров, който отгоре на всичко е получил обезщетение от 6 заплати. Такова нещо само в България може да се случи! Възмутен бе дори сегашният управител на фонда – бившият депутат от СДС Николай Христов, който също събира негативните оценки на академичните среди. Неотдавна в парламента депутати от ПФ внесоха проект за изменение в Закона за насърчаване на научните изследвания, който бе приет по времето на НДСВ, и в който насърчаване няма, има единствено нещо като устройствен правилник на фонда. Сред внесените идеи за промени има нонсенси като например в Изпълнителния съвет на фонда да участват и нехабилитирани лица (не е посочено за кои точно персони се прави това). Но поне се предлага най-сетне управителят на фонда да се избира от ИС, а не да се назначава от министъра. Но този проект за промени в закона едва ли скоро ще стане факт. В крайна сметка в научната общност в момента отношението към фонда се свежда до пренебрежителната фраза "умряла работа".
Опитах се от сайта на фонда да разбера поне нещо за това, което се случва в него. Намерих единствено стари обяви, че средствата за конкурсите през 2014 г. са били… редуцирани. Изпълнителният съвет е одобрил това. Защо и с колко са намалени парите и колко средства са дадени в крайна сметка – може само да се гадае. Забавени са и плащанията на чуждестранните рецензенти. Самият проф. Венелин Енчев в доклад до министъра тази пролет заявява, че за 2014 г. е имало 6,5 млн. лв. за стари плащания, но Николай Христов без основание не подписва разплащането. Затова пък, при целия абсурд във фонда, Изпълнителният съвет с протокол от 22 януари т.г. не просто е одобрил отчетния доклад на Николай Христов за 2014 г., ами му е и
благодарил "за добре свършената работа"!
Според закона фондът всяка година трябва да има програма и план за действие, които включват намеренията за това какви конкурси ще се обявяват и с какво финансиране, какво ще се плати по сключените в предишни години проекти и пр. Тези основни задължителни документи за 2015 г. просто липсват! Така че какво работи фондът тази година и какъв му е бюджетът, изобщо не е известно. Единствено в края на въпросния отчет на Николай Христов за миналата година е записано, че през 2015 г. ще има разплащане за отчетени етапи на проекти за 2008-2012 г., при това кой знае защо – след решение на Министерския съвет (!). Ни дума за втори транш за проектите от 2014 г., нито пък за евентуални нови конкурси. Но – ще се увеличи щатът на фонда. От текущите обяви в сайта пък се разбира, че вървят едни процедури по двустранни договори с Германия и с Франция, които е трябвало да текат миналата година. И толкова. Затова пък в отчета за 2014 г. пише, че са направени промени за… повече прозрачност в работата на фонда. Оптимистична трагедия.
През април т.г. министър Тодор Танев каза, че наистина има нови нередности по време на последната конкурсна сесия във фонда. А преди 24 май той лансира друга идея – Научният фонд да се превърне в агенция към МОН. "Днес видях одитния доклад за Фонда за научни изследвания и в него има някои проблеми. Смяна ще има – току-що избраха нов състав, който не е нов. Фондът "Научни изследвания" в този вариант няма да удовлетвори никого", коментира министърът…
С две думи – надежда всяка тука оставете.
