СГС рекордьор по нарушаване на Закона за СРС

СРС

Абсолютен рекордьор по нарушения на правилата за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) е Софийският градски съд. От общо 184 нарушения на процедурите, констатирани при проверки за това как са били издавани разрешителни за следене и подслушване – 176 са били допуснати именно в СГС. А най-често допусканият гаф е, че е бил допускан таен контрол върху хора за престъпления, за които прилагането на СРС е недопустимо по закон.

Всичко това става ясно от доклада за работата на Националното бюро за контрол на СРС през 2014 година, който вече е внесен в Народното събрание. В документа са направени и  твърде нелицеприятни за правоохранителните органи изводи: че контролът върху използването и унищожаването на информацията, събрана чрез специалните способи е бил занижен и неефективен, нарушения са били допускани вэъв всички звена по веригата. А в много случаи съдиите, натоварени със задължението да следят за спазването на закона при подслушването и следенето, са действали безкритично и са проявявали чисто формално отношение към работата си.

Формалното отношение на съдиите е видно и от факта, че от общо 7604 направени искания за приложение на СРС, отказ са получили едва 150 в цялата страна, въпреки че още при самите искания за разрешаване на СРС от МВР, ДАНС и прокуратурата са допуснали 334 нарушения и разрешения изобщо не е трябвало да бъдат издавани.

При все неприятните за съдилищата констатации обаче от май до ден днешен Висшият съдебен съвет така и не е отговорил официално на предложението на бюрото да се създаде единен национален регистър на лицата, срещу които се прилагат СРС-та. Идеята е чрез него да може подслушването и следенето на хора да се контролира по-ефективно и да не се допуска превишаване на сроковете, в които законът допуска прилагането на тези специални способи.

В доклада има и още един любопитен нюанс: данните Бюрото показват, че най-зле откъм познаването на закона са се представили от ДАНС – те са допуснали най-много гафове при исканията си за разрешаване използването на СРС, като са ги искали включително и по текстове от НК, отменени преди години.

Най-често ползваният способ продължава да бъде подслушването, а най-редко разследващите органи прибягват до така наречената "доверителна сделка" (16 случая) и към изпращане на служител под прикрите (20 случая).

От доклада става ясно и че най-често "слушалките" се ползват за разкриване на престъпления, свързани с наркотици. Но пък е интересено да се знае и един друг факт: само  за една година са издадени 597 разрешения за използване на различни специални способи при разследване на шпионаж – т.е. срещу хора, разследвани за издаване на държавни тайни пред чужди организации и държави. Въпреки че в съдилищата такива дела се водят за истинска "екзотика" и болшинството съдии в България никога не са виждали такова обвинение на бюрото си.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст