Абсолютен рекордьор по нарушения на правилата за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) е Софийският градски съд. От общо 184 нарушения на процедурите, констатирани при проверки за това как са били издавани разрешителни за следене и подслушване – 176 са били допуснати именно в СГС. А най-често допусканият гаф е, че е бил допускан таен контрол върху хора за престъпления, за които прилагането на СРС е недопустимо по закон.
Всичко това става ясно от доклада за работата на Националното бюро за контрол на СРС през 2014 година, който вече е внесен в Народното събрание. В документа са направени и твърде нелицеприятни за правоохранителните органи изводи: че контролът върху използването и унищожаването на информацията, събрана чрез специалните способи е бил занижен и неефективен, нарушения са били допускани вэъв всички звена по веригата. А в много случаи съдиите, натоварени със задължението да следят за спазването на закона при подслушването и следенето, са действали безкритично и са проявявали чисто формално отношение към работата си.
Формалното отношение на съдиите е видно и от факта, че от общо 7604 направени искания за приложение на СРС, отказ са получили едва 150 в цялата страна, въпреки че още при самите искания за разрешаване на СРС от МВР, ДАНС и прокуратурата са допуснали 334 нарушения и разрешения изобщо не е трябвало да бъдат издавани.
При все неприятните за съдилищата констатации обаче от май до ден днешен Висшият съдебен съвет така и не е отговорил официално на предложението на бюрото да се създаде единен национален регистър на лицата, срещу които се прилагат СРС-та. Идеята е чрез него да може подслушването и следенето на хора да се контролира по-ефективно и да не се допуска превишаване на сроковете, в които законът допуска прилагането на тези специални способи.
В доклада има и още един любопитен нюанс: данните Бюрото показват, че най-зле откъм познаването на закона са се представили от ДАНС – те са допуснали най-много гафове при исканията си за разрешаване използването на СРС, като са ги искали включително и по текстове от НК, отменени преди години.
Най-често ползваният способ продължава да бъде подслушването, а най-редко разследващите органи прибягват до така наречената "доверителна сделка" (16 случая) и към изпращане на служител под прикрите (20 случая).
От доклада става ясно и че най-често "слушалките" се ползват за разкриване на престъпления, свързани с наркотици. Но пък е интересено да се знае и един друг факт: само за една година са издадени 597 разрешения за използване на различни специални способи при разследване на шпионаж – т.е. срещу хора, разследвани за издаване на държавни тайни пред чужди организации и държави. Въпреки че в съдилищата такива дела се водят за истинска "екзотика" и болшинството съдии в България никога не са виждали такова обвинение на бюрото си.