Приносът на европейските фондове можеше да е много по-голям за развитието на факторите на производство в България, е мнението на директорът на Института за икономически изследвания при БАН Митко Димитров. Той взе участие по време на представянето на поредната част от Годишния доклад 2015 – Икономическо развитие и политики в България. По време на пресконференцията бяха представени резултатите в две оперативни програми – "Развитие на човешките ресурси" и "Конкурентноспособност на българската икономика". Що се отнася до първата програма, експертите от БАН отчитат, че в резултат изпълнението й в периода 2007-2013 година са включени в заетост и обучение 360 хил. души.
"Ефектът от използването на средствата по оперативните програми можеше да бъде много по-голям, ако не се проявяваха общите недъзи, недостатъци на средата, в която българският бизнес работи", заяви Димитров. Той посочи, че въпросните недъзи са свързани с ефективността на администрацията и корупцията. "Те намалиха положителния ефект, на това ако средствата бяха използвани по по-подходящ начин", категоричен е директорът на ИИИ при БАН.
"България се намира на 23-о място с 76.3% и е в средата на групата страни, които са под средното европейско равнище по усвояване на средствата от европейските фондове", обяви ръководителят на проекта Искра Белева. Тя посочи, че средното ниво на усвояемост за периода 2007-2013 е 28% от 82%. След нас се нареждат страни като Чехия, Италия, Словакия и Румъния. Водещи по усвояване на средства пък са Естония с 94.9%, Португалия 94.3% и Финландия с 93.1%.
"Приносът на инвестициите в производствените фактори, направени чрез политиките в оперативните програми, са съдействали за нарастване на растежа, но с много минимални размери", това е един от основните изводи, който бе посочен от Белева. Тя допълни, че в края на 2014 година имаме равнище на принос, съизмеримо с другите европейски страни. Любопитно е да се знае, че инвестициите в инфраструктура имат най-голям принос, но трябва да се има предвид и размерът на вложените в тях средства.
Ръководителят на проекта отчете, че има и не малко разминавания между постигнатото и предварително заложените цели в ОП "Развитие на човешките ресурси". Така например реалният коефициент на заетост (15-64 години) е 59.4%, докато Лисабонската цел е била 70%.
Експертите от БАН дадоха и идеи и насоки за усъвършенстване на политиките, които да са насочени към политиките за активиране на заетост. Те препоръчват да се изгради по-тясна връзка на включването в заетост, като идеята е да има такава заетост, която реално да осигури реализация на работната сила. Не на последно място трябва да се повиши отговорността както на обучаващите се, така и на самите обучители.
"Разходите за научно-изследователска и развойна дейност са един от основните показатели за развитието на иновациите в една страна. Ние обаче сме на едни от последните места", коментира резултатите в ОП "Конкурентноспособност на българската икономика" Росица Чобанова. Тя добави, че се отчита слаб успех при насърчаването на развойната дейност и внедряването на иновации в предприятията, както и че липсват на дейности за защита на индустриалната собственост на българските предприятия.
Освен това според експертите от БАН, изпълнението на политиките за насърчаване на развойната дейност засега не създава база за технологично обновяване на предприятията и развитие на про-иновативна бизнес среда. Важно е да се отбележи, че се отчита необходимост от ревизиране на целите в посока на по-високи изисквания, усъвършенстване на инструментите и прецезиране на механизмите за реализация на политиките.
"Целите са частично постигнати и ефектите не са много ясно изразени при прилагането на политиките за подобряване качеството на обучение. Това обаче е абсолютно нормално, когато говорим за система на образование", каза членът на екипа Ирена Зарева. Тя добави, че сферата е чувствителна и инертна: "Не можем да очакваме, че ако сега налеем няколко милиона евро качеството ще се промени и за няколко години ще бъдем нещо друго". Повече ефекти се очакват в средносрочен и дългосрочен период. Зарева обаче напомни, че това зависи от качественото усвояване, а не просто от усвояването на средства.
Относно ученето през целия живот експертът от БАН посочи, че тук не са постигнати не само целите на самата оперативна програма, но и България е твърде далеч както от средното европейско равнище, така и от целите за 2020 година.
Зарева обяви, че според направени качествени проучвания от колективът в БАН сред преподавателите във ВУЗ-овете, се оказва, че 57% от запитаните считат, че българското висше образование не съответства на потребностите на пазара на труда. 49% от преподавателите пък смятат, че българските висши училища не са конкурентни на европейските. В тази връзка Зарева е категорична: "Не трябва да бъде фиктивно само, за да отчитаме усвояване на средства и да показваме пред Европа, че нашите показатели са подобряват. Трябва това, което се прави да бъде с цел наличие на дългосрочен ефект". Тя подчерта, че подобряването на достъпа до образование трябва да се осъществява паралелно с повишаване на неговото качество, а не за сметка на него.
