ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Вземат фалирали варненски молове за нова Съдебна палата в града

Съд Варна

Изборът на сградата на някой от фалиралите варненски молове е сред обсъжданите варианти за преместването на съд и прокуратура от отеснялата вече настояща Съдебна палата във Варна, съобщават медиите като цитират областния управител Стоян Пасев след среща с правосъдния министър Христо Иванов в морската столица. Анализирани и обходени са били терени, подходящи за нова сграда на Съдебна палата, като сред тях е и земята на бившата Циркова площадка, която – по мнение на областния управител, е най-удачният избор за нова съдебна палата. Предстои да се направят и срещи с местните магистрати, тъй като те ще използват сградния фонд и е нормално да се потърси и тяхното мнение.

"Имаме 3-4 готови варианта. Съществува и възможност да се разделят прокуратура и съд и да се ползва сградата на някой от фалиралите молове в града. В момента те се помещават в сградата на Съдебната палата на централния площад "Независимост", но там вече не достига площ и магистратите се задъхват. Има и други подходящи парцели за ново строителство, единият от които е от около 10 дка в района на eлектротехникума, на терена на бившия Старчески дом", каза още областният управител на Варна.

Четири първи копки на съдебната палата са направени във Варна досега, но няма построена сграда. А Варна е един от първите градове в България със свой съд, но и с редица неосъществени проекти за собствена сграда.

По план строителството на новата съдебна палата трябваше да отнеме 3 години, а сградата да има 11 етажа, два главни входа за граждани и два входа за магистрати и служители, 18 асансьора, 402 кабинета, 33 съдебни и 9 заседателни зали, както и 330 паркоместа. Определеният терен за сградата от 6403 кв.м е в централната част на града и е на бул. " Д-р Пискюлев", представляващ една от главните автомобилни и пешеходни комуникации в града.

По предварителни данни инвестицията, необходима за реализацията на този крупен инвестиционен проект, възлиза на стойност около 90 млн. лева, а с оборудването, видеонаблюдение, охрана и компютърно наблюдение – 130 млн. лв. Средствата трябваше да бъдат осигурени от бюджета на Министерството на правосъдието през отминалите бюджетни години, но пари така и не се намериха.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст