Бърз кредитор съди КЗП за 1 млн. лв.

Факсимиле от обясненията на КЗП до в "Банкеръ".

Фирмата за бързи кредити „Кредихелп“ съди Комисията за защита на потребителите за 1 млн. лв., каза специално за „БАНКЕРЪ“  Здравко Иванов, юрисконсулт на компанията. Заведена е жалба във Върховния административен съд за некомпетентна проверка, изопачени резултати и нарушаване на Закона за защита на потребителите при обявяване на санкции. В резултат на това дружеството търпи огромни материални и морални щети. За причудливата проверка на комисията и нейните (оспорвани впоследствие) резултати ви разказахме в предишния брой под заглавие „Комисия за защита на поръчителите“. Обяснихме как служители на КЗП проверяват небанковата финансова институция, все едно е бакалия, ползват тайни клиенти, вместо да работят с документи, нарушават всякаква технология, не отчитат ясни клаузи в конкретен договор за заем.

Случката беше с клиент, който е обещал да намери поръчител, отговарящ на шестте условия на кредитора, в резултат на което да получи заем при по-изгодни условия. Мераклията обаче не успял да си спечели доверие на близък или познат. Кредиторът му начислил неустойка в размер на 472.80 лв., която представлява "такса” за неизпълнение на задължение и която ще трябва да заплати разсрочено в добавка към погасителните вноски.

Проверката ни показа, че в договора, за който иде реч, бъдещият длъжник е поискал алтернатива – цената е Х лв., ако осигури поръчител, и Х+472.80 лв., ако не го направи. Защото за завишен риск се плаща повече. Точка. Вместо да прочетат договора обаче, проверяващите дами от КЗП са предпочели да се правят на ДАНС-аджийки. След погрешни изводи са поискали санкция,  която КЗП е обявила на интернет страницата си преди дори да е изтекъл срокът на обжалването й. Да не говорим, че санкция може да се обявява едва след като съдът я е потвърдил окончателно.

Внимание! До договор не се е стигнало, а КЗП е "проверила" една универсална бланка, в която частният случай на конкретните преговори го няма, разбира се.

Какво се случи след нашата публикация?

От КЗП ни изпратиха писмо, което няма заглавие (възражение ли е, становище ли е, право на отговор ли е), няма подпис и печат. То е подписано от Габриела Руменова, „Връзки с обществеността“ на КЗП. Като го прочетохме, видяхме, че то прилича повече на кратка сказка за това какво е то Стандартен европейски формуляр (СЕФ), което ние, нищите духом и необразованите, би следвало да узнаем. Повече няма да коментираме имагинерното чувство за превес на пиарката. Само ще подчертаем, че в писмото до нас освен многото самозаблуди има и фактически грешки. Първата е, че се твърди, че санкцията за „Кредихелп“ е заради „нелоялна търговска практика“, а в мотивите за глобата е записано „установяване и забраняване на заблуждаваща търговска практика в нейната цялост“.

Потърсихме потърпевшия Здравко Иванов да коментира епистоларните обяснения на Руменова.

Той започна от това, че съвсем погрешно е представен хиперстатутът на „Кредихелп“ ООД в заповедта като „кредитна институция“, тъй като този статут е характерен за българските банки – чл.2 от Закона за кредитните институции. Финансовата институция е лице, различно от кредитната институция, тъй като този вид институции не осъществяват дейност по публично привличане на влогове – чл.3, ал.1 от ЗКИ.

За дейността на финансовите институции е създадена и специална Наредба №26 на БНБ, която детайлно урежда техния статут. „Кредихелп“ ООД е финансова институция по смисъла на закона, вписана в регистъра на финансовите институции под номер BGR 001214.

"Ето защо твърдим, че заповедта на КЗП съвсем погрешно индивидуализира „Кредихелп“ ООД като „кредитна“ институция. Това, разбира се, далеч не е най-същественият порок на комисията", обясни Иванов.

Юристът каза още, че многократно е питал КЗП откъде служителките й са взели бланката и кой им я предоставил официално. Кой? – мъж, жена, хермафродит или риба, както е писал Ботев. С "половин уста" му отговориха: "Ами там, от една женичка в ъгъла“. Това във връзка с факта, че няколко листа хартия, нещо като общи условия при банките, стават причина за жестока санкция.

Иванов коментира и текста на Руменова, че „липсата на информация за условията за поръчителство влияела на икономическото поведение на потребителя при вземането на решение за сключване на договор за заем". Той пита: „Как с формуляр, и то единен европейски, се повлиява решение?“

В жалбата до ВАС е залегнал и фактът за качването на решението за санкцията на сайта на комисията, което буквално е разбило бизнеса на фирмата. След мотивирания натиск на Иванов  шефовете на КЗП са свалили скандалното съобщение и гузно са замълчали. И докато при странната проверка със странни констатации прозира липса на административен капацитет, което на български значи пълна некомпетентност, то от публикуването на съобщението на сайта  на КЗП лъха на изпълнение на поръчка може би от пазарен конкурент.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст