Европарите създават само… корупция

БАН доклад 2015 - 3

Какъв е ефектът от милиардите евро, които получихме от Европейския съюз през последните години? Магистрали, пречиствателни станции, метро, нови автобуси… Ако не се сещате за друго, не сте единствените. Според различни проучвания голяма част от хората въобще не са наясно какво и как се финансира чрез еврофондовете, независимо от похарчените десетки милиони за информация и публичност по отделните програми. Което пак ни връща към въпроса за отражението на направените инвестиции върху икономиката. Повишава ли се брутният вътрешен продукт на страната от вложените средства, намалява ли безработицата…? Това е важното, а не празните приказки и тупането по гърдите.

За първи път анализ за ефективността на получените европейски пари бе представен през седмицата в Годишния доклад на учените от БАН за 2015-а. И обобщението в него е силно притеснително – въпреки доброто усвояване на безвъзмездната финансова помощ по всички оперативни програми въздействието върху реалната икономика е много слабо. Общо през първия програмен период страната е усвоила почти 82% от отпуснатите й 15.7 млрд. лева. По този показател сме на 23-о място в ЕС, като изпреварваме Чехия, Италия, Словения и Румъния. Но усвоените 12.7 млрд. лв. реално са допринесли за прираст в растежа на икономиката от 0.4 до 0.6 процентни пункта.

"Ефектът можеше да бъде и по-голям, ако прилагането на европейските програми у нас не следваше общите недъзи на средата, в която българският бизнес работи – ниска ефективност на администрацията, съчетана с корупционни схеми", заяви проф. д-р Митко Димитров.

Противно на схващането, че средствата по оперативната програма "Конкурентоспособност" ще окажат най-силно въздействие върху бизнеса, анализът на учените показва, че това въобще не е така. В действителност въпросната програма не е допринесла с нищо или с почти нищо за ускоряването на икономическия растеж, повишаването на производителността на труда и високотехнологичния износ, както и за създаването и регистрирането на интелектуална, в частност – индустриална собственост.

Съмнения за подобна неефективност неведнъж е изразявал и в. "БАНКЕРЪ", след като проучванията ни установиха, че почти половината от усвоените пари по "Конкурентоспособност" на практика  са отишли в администрацията, а не във фирмите. Причината е, че в общата сума са включени 682.5 млн. лв. по инструмента "Джереми", които са усвоени от Европейския инвестиционен фонд и уж се отпускат на бизнеса, само че никак не вървят, а и не са безвъзмездни. Други 83 млн. лв. са насочени към държавното дружество "София тех парк", а самото Министерство на икономиката е прибрало близо 50 млн. лева. С над 37 млн. лв. от програмата се е зарадвала и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Други държавни институции като Българската агенция за инвестиции, Института по метрология и т.н. са взели още десетки милиони от т.нар. пари за частните компании.

Същата картинка неминуемо ще се повтори и през новия програмен период. Различни агенции и ведомства, предоставящи услуги в полза на бизнеса, отново ще могат да кандидатстват за финансиране. Предвидено е също така създаването на финансови инструменти (подобни на "Джереми"), като гаранции по банкови заеми и дялови инвестиции. Те ще могат да ползват близо 25% от бюджета на програмата "Иновации и конкурентоспособност", което прави около 700 млн. лева.

Като цяло проф. Росица Чобанова смята, че прилагането на "Конкурентоспособност" се характеризира с "големи цели, често неясни приоритети и твърде малко средства". За в бъдеще тя препоръчва рязка промяна в провежданата политика, ако искаме средствата от Европа да имат реално въздействие върху иновативността и конкурентоспособността на българските предприятия. Дали ще има кой да я послуша обаче, е съвсем друг въпрос.

Леко положително, но не и дълготрайно въздействие върху БВП, производителността на труда и заетостта е "произвела" и оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". По думите на проф. д-р Искра Белева ефектът от прилагането й върху работната сила е частичен и непостоянен, макар властите да разчитаха именно на нея за намаляването на безработицата. Проблемът е, че много малка част от включените 360 хил. човека в програмите за заетост и обучение са били безработни и неактивни, а и тези политики се отнасят само за периода на прилагане на самата оперативна програма, след което прекъсват. Затова и съветът на икономистите от БАН е да има по-тясно обвързване на схемите за активизиране на работната сила с тези за заетост.

"Ефектът от участието в програми за професионално обучение ще бъде значително по-висок, ако то се обвърже с последваща  заетост по придобитата професия. Обучението трябва да е базирано на придобиване на професия и квалификация, а не на общи умения", твърди проф. Белева. 

На този фон няма как да не си припомним прогнозите на вицепремиераТомислав Дончев, че ако ги нямаше парите от еврофондовете, у нас щеше да има повече безработни, по-ниски доходи и изпаднала в колапс икономика. Размишленията му бяха продиктувани от данните, направени по математическия модел "СИБИЛА", който от няколко години измерва ефекта на усвоените европари върху българската икономика. Един вид алтернатива на икономистите от БАН. Разликата е там, че както подсказва и самото име на системата (Сибилата е жена, която открива и придава значение на символите, не директно, а чрез нейни тълкуватели), тя буквално "гадае" как се променят нашата икономика и животът на българина. Така или иначе, позовавайки се на данните точно на "СИБИЛА", управниците ни обещаваха ефектът от европарите през 2015-а да се изрази в 9.3% от брутния вътрешен продукт. Най-благотворно те трябваше да повлияят на увеличаването на заетостта. "Кристалното кълбо" даже показваше още по-светло бъдеще – към края на тази година се очакваше средната заплата да е с 34.6% по-висока, а чуждестранните инвестиции да скочат почти двойно.

От днешна гледна точка се вижда, че оптимизмът безкрайно е изпреварил резултатите. И гаданията никакви ги няма. Вярно, че те бяха правени, при условие че България успее не само да договори, а и реално да получи до 2015-а всичките предвидени за нея 15.7 млрд. лева. Но изтърваните около 2 млрд. лв. едва ли биха могли да докарат 9% ръст на БВП или една трета по-висока заплата. Колкото до чуждестранните инвестиции, през миналата година те отчетоха рекордно ниски нива. 

В последна сметка може да се направи изводът, че от европарите полза са имали най-вече чиновниците и техните началници. Още от края на 2008-а стотиците служители, отговарящи за еврофондовете, взимат двойни заплати, бонуси или други екстри, уж за да си вършат по-добре работата. Освен това непрестанно се провеждат обучения, чиято цел е повишаване на ефективността на администрацията. С пари от Брюксел се купуват нови компютри, автомобили и какво ли още не, правят се ремонти на ведомствата, плащат се командировки… 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст