ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Гърция: капиталов контрол и паралелна валута

гърция ес мвф

Димитър Ашиков е един от най-добрите финансисти на България. С Емил Хърсев са състуденти, а с Андрей Пръмов са работили заедно в Стопанска банка като дилъри. Пръв от тримата прави фирма за финансови консултации и ги взема при себе си. След това прибира и Стоян Александров, след като той напуска поста финансов министър. Работил в Международната банка за инвестиции и развитие. През 2001 г. заминава за Нова Зеландия, но се връща оттам след 10 години.

Текстът, който любезно предостави на в. "БАНКЕРЪ", представлява едно нетрадиционно инвестиционно предложение за изход от кризата в Гърция.

 

Гърция стигна до момента, когато се видя принудена да взема мерки, за да ограничи изтичането на капитали от страната и да се свият текущите вътрешни разходи на бюджета. Но и в двете посоки засега се наблюдават плахи, частични стъпки. Известен е опитът да се наложи 26-процентен данък върху сделките за България и Кипър, принудителното кредитиране на бюджета чрез заемане на паричен ресурс от държавни организации. С месеци се бави възстановяването на ДДС.

По отношение на въвеждането на контрол върху износа на капитал ситуацията напомня Кипърската криза, където изтичането на капитали влоши баланса на кипърската централна банка по ТАРГЕТ-2, т.е. покачи задълженията й към останалите централни банки от еврозоната с над 200% от БВП. В тази ситуация на Кипър бе позволено по изключение да въведе временни ограничения и лимити за парични трансфери, за изнасяне на пари в брой и пр. Ограниченията и лимитите бяха разхлабвани в продължение на две години до пълното им премахване преди два месеца.

Гръцкият баланс по ТАРГЕТ-2 се влошава хронично и в края на април достига 100 млрд. евро. Ситуацията привидно изглежда по-малко критична от кипърската. Но да не забравяме отворения офшорен характер на кипърската банкова система. А в условията на по-затворената гръцка банкова система 100 млрд. отрицателен ТАРГЕТ-2 баланс тежи доста повече. Ако досегашният ясно изразен тренд за изтичането на капитали от Гърция продължи, въвеждането на капиталов контрол е само въпрос на време. Различията между банковата и финансовата системи на Кипър и на Гърция предопределят, че при евентуалното въвеждане на капиталов контрол в Гърция той ще бъде по-дълготраен, смекчаването му ще се отложи във времето, а ефективното му прилагане ще бъде по-трудно, тъй като търговските транзакции с чужбина имат по-висок дял.

Необходимо е да отбележим, че капиталовият контрол в Кипър и евентуално в Гърция е следствие от специфични обстоятелства и е призван да решава специфични проблеми. В класическия случай контролът върху движението на капитали се използва като краен, рестриктивен инструмент за балансиране на търговската и капиталовата сметка, но при нормално функциониране на банковата система. С прилагането му някои страни са въвеждали и паралелна валута за техническо улеснение, защото налаганият от държавата курс между „търговската” и „капиталовата” валута директно влияе върху търговския и капиталовия баланс. Както в Кипър, така и в Гърция опцията за паралелна валута в този контекст е немислима без излизане от еврозоната.

Вече споменахме каква е втората част на задачата – ограничаването и отлагането на вътрешните бюджетни разходи. Предприетите до момента стъпки в Гърция за принудително кредитиране на бюджета се натъкват на обективни ограничения. След изземването под формата на заем на паричните ресурси на държавните организации този канал постепенно пресъхва. А забавеното възстановяване на ДДС влошава неговата събираемост и рискува да блокира стопанския оборот. Без страната да излиза от еврозоната, последната възможност за фиска е въвеждането на инструменти, с които част от текущите плащания да бъдат преоформени в бъдещо погасяване на задължения към фиска. За публиката практически това представлява авансово плащане на задължения към бюджета и съответно принудителното му кредитиране до хоризонта на погасяване на бъдещото задължение.

Подобни инструменти могат да бъдат конструирани с различни особености и нюанси, но ще илюстрирам механиката им чрез описание на един от възможните варианти. Да предположим, че започнат да изплащат определен процент от пенсиите и заплатите в Гърция не в евро, а в – нека да го нарека условно „данъчно евро” (ДЕ). Това ще представлява търгуем сертификат за авансово платен данък, даващ на приносителя право да погаси определени данъци, например данък сгради, данък МПС и пр. на падежа на данъчното задължение. Процентът на изплатените ДЕ е реална икономия за бюджета, директно подобряваща текущия фискален баланс. Тази икономия ще бъде компенсирана с адекватен спад в бъдещите постъпления, когато задълженията на данъкоплатците се погасят с ДЕ.

Технически ДЕ ще се води в отделен регистър. Възможно е да се издават и купюри ДЕ на приносител в различни деноминации. При разумно емитиране обменният курс на ДЕ към еврото ще отчита сконтовия процент към датата на данъчното задължение. Всяко чувствително обезценяване на ДЕ ще стимулира неговата покупка и ще връща курса към равновесната точка спрямо сконтовия процент. Това ще доведе до превръщането на ДЕ в квазипари със собствен паралелен оборот на еврото, без да влиза в явен конфликт с правилата в еврозоната, понеже представлява търгуем сертификат за авансово платен данък.

Така описаният инструмент, освен текущо облекчение за фиска, има и допълнителни преимущества. Емитирайки ДЕ, страната ще може да изглажда във времето пикови натоварвания при обслужването на дълга. С прилагането му ще бъде извършена голяма част от подготовката за въвеждането на нова валута, в случай че страната излезе от еврозоната. Сред основните негативи от въвеждането на ДЕ са свиване на количеството евро в обращение и съответно на евровата ликвидност в страната, възможността за комфортна финансова позиция, позволяваща нерационално изхарчване на авансовите данъчни постъпления, допълнителните разходи за емисия, поддържането на регистър и допълнителната обработка при погасяване на данъчни задължения. Има и един двупосочен ефект – свиването на ликвидността в евро, и субституцията й с ДЕ, води до ограничаване на разполагаемия ресурс за износ на капитал.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст