Съюзът на колекционерите в България отбеляза своята пета годишнина с пищно официално тържество в столичния ресторант „Българи“. Сдружението е създадено през 2010-а и си поставя за задача да участва в изработването на национална стратегия за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство и за синхронизиране на българското законодателство в тази област с това на Европейския съюз.
Празникът бе уважен от академик Светлин Русев, художник, общественик, колекционер на произведения на изкуството и наредител на Националната галерия „Квадрат 500“. По думите му съюзът е организация, която стои зад българските колекционери: "Основната ни цел е да постигнем промени в Закона за културното наследство. Това ще освободи пазара, ще осигури свободното движение на предмети на изкуството, много произведения ще излязат наяве и хората няма да се страхуват да ги демонстрират".
Сред гостите на тържеството бе и двукратният олимпийски шампион Боян Радев, обявен за дарител №1 на Националния исторически музей.
Антонио Василев, учредител и член на УС на Съюза на колекционерите
Колекционерството е хоби за ценители
Г-н Василев, как стигнахте до идеята за създаването на вашата организация?
– Имаше нужда да се направи. В цял свят хората са обединени в подобни неправителствени организации по интереси, а нашият е колекционерството.
Каква е основната Ви мисия?
– Идеята на нашия съюз е да бъдем партньори на държавата – да работим заедно. Като неправителствена организация да подпомагаме и развиваме заедно културата. Навсякъде в света частните колекции са част от музеите.
Много хора ли членуват в съюза?
– Над 200 човека са. Много колекционери ни симпатизират, но може би се притесняват, защото имат по-малки или по-различни колекции. Въпреки това мисля, че се разрастваме с всеки изминал ден, защото годишно приемаме по около 50 нови членове.
Собственик сте на галерията за съвременно изкуство "Българи", какви автори излагат творбите си при Вас?
– В нашата галерия са показвали произведенията си едни от най-добрите съвременни български творци. Като колекционер обаче съм акцентирал на етнографията и мисля, че моята колекция е една от най-добрите на Балканите. Тя е изложена в музея в град Царево.
Има ли интерес към тези творби?
– Да, хората ценят хубавите работи. Колекционерството е хоби, което изисква и средства. Затова, когато човек е надскочил обикновените битови нужди, се стреми в дома му да има хубава картина или нещо, което да радва душата му.
Според Вас българските творци конкурентоспособни ли са в международен план?
– Разбира се. Но всяко изкуство си тежи на мястото, където се създава. В крайна сметка българските автори се ценят от българските колекционери и българските граждани, защото творбите им са част от нашата история, бит и култура.
Проф. Валери Стефанов, председател на УС на Съюза на колекционерите :
Умната държава си партнира с гражданския сектор
Г-н Стефанов, лесно ли намерихте съмишленици за създаването на съюза?
– Да, защото се познаваме. Все пак колекционерската общност не е създадена последните пет години, а съществува от десетилетия. Това, което направихме, е да се обединим в една неправителствена организация, която да отстоява интересите както на участниците в нея, така и на цялата колекционерска общност. Обединиха ни някои проблеми в закона за културното наследство, затова решихме, че заедно ще работим по-ефективно.
Казахте "общност", доколко сплотена е обаче тя?
– Според мен тя е обединена достатъчно добре. Фактът, че интересни хора и значими публични личности са членове на нашия съюз, означава, че няма какво да ни разединява. По-скоро има неща, които да ни обединяват.
Как според Вас могат да си взаимодействат Вашата организация и държавата?
– Умната държава си партнира с гражданския сектор, а ние сме граждани на тази държава. За нас е много важно да намерим добър общ език с държавните институции и да правим заедно неща за България.
Успявате ли да го намерите този общ език?
– Понякога го намираме, понякога – не. В някои случаи пречат административната упоритост или криворазбраните принципи, които отстояват част от държавните институции. Трябва да продължим диалога, за да намерим консенсус.
Как оценявате дейността на съюза пет години след създаването му?
– Смятам, че сме свършили доста добра работа. Организирахме много индивидуални и колективни изложби. Показахме, че колекционерът е човек, който се грижи за националното културно богатство. Не сме се разединили, нито сме се разцепили. Това също показва мъдростта на хората, които са се събрали в съюза. Но все още не сме успели да убедим държавата да работим заедно върху някои промени в Закона за културното наследство.
