Цял букет от фондове, печелещи от инвестиции в подценени активи (прякорът им е инвеститори – хищници или лешояди), съзират шанс за солидни гръцки чекове. Въпреки че гръцката хазна е празна, а преговорите с международните кредитори за финансова подкрепа тъпчат на едно място. А правителствените облигации се обезценяват. Тук са и нюйоркските "Пери кепитъл", "Найтхед кепитъл мениджмънт" и "Монарх алтърнатив кепитъл", чиито мениджъри смятат, че южната ни съседка е оставила зад гърба си най-лошото, твърдят добре информирани източници. Те допълват, че евентуален благоприятен изход от преговорите между Атина и Европейския съюз би удвоил цената на гръцкия дълг.
Според Ханс Хюмс – основател на хеджинговия фонд "Грейлок кепитъл мениджмънт", който инвестира в активи на развиващите се пазари и притежава гръцки дългови книжа, "Гърция като инвестиционна възможност е с много по-висок потенциал в сравнение с които и да било други алтернативи в Европа".
Гръцката облигационна емисия с обща номинална стойност 1.7 млрд. евро и с падеж през 2025-а се търгува за 54.2 евроцента за едно евро номинал. Което се равнява на 11.5% годишна доходност. Тези ценни книжа потънаха до 12 евроцента през май 2012-а и се котираха под 50 евроцента през април тази година. Ако Атина подпише споразумение с кредиторите за увеличение на пакета от спешни заеми, цените на облигациите се очаква да се качат в диапазона между 60 и 70 евроцента, твърдят експерти. А ако ЕЦБ реши да включи тези книжа в текущата си програма за покупка на облигации (което може да се случи единствено ако Гърция договори подновяване на плащанията по одобрения спасителен пакет от кредити), котировките на емисията й могат да се изравнят с номинала.
Опасността от покупка на подобни рискови ценни книжа е огромна – през 2012-а инвеститорите, които притежаваха 95.7% от гръцкия частен дълг, се съгласиха на дългов суап, чрез който на страната бяха опростени над 100 млрд.евро. Сред тях бяха десетки банки, застрахователи и инвестиционни фирми, включително и "Алианц", "АКСА", "Дойче банк" и шестте най-големи гръцки банки. Дори Атина да постигне целта си и да преструктурира наново част от задълженията си за 312.7 млрд. евро, книжата на частните инвеститори вероятно ще бъдат изключени от сметката, защото повторното им участие в подялбата на загубите ще ги демотивира да участват в бъдещи подобни реформи.
По информация на двама, пожелали анонимност, банкери институционални инвеститори и хеджингови фондове са се включили в търговията на гръцки книжа преди повече от месец. Около 13% от гръцкия дълг е в частни ръце, като това са книжа, емитирани през 2012-а и 2014-а, сочат данни на "Барклейз". Техните договори съдържат клаузи, според които модификации на облигациите могат да се правят единствено с одобрението на две трети от собствениците им.
Неотстъпчивостта на гръцкия премиер Алексис Ципрас пред изискавнията на европейските партньори и кредитори буквално докара мигрена на Уилбър Рос, който изгради кариера, инвестирайки в проблемни активи. Компанията на спорния американски милиардер брои около 1.1 млрд. евро за дял от "Бенк ъф Айрланд" през 2011-а, точно когато Ирландия се бореше с рецесията и с последствията от колапса на банковата си система. Рос е и сред групата инвеститори, притежаващи 18% дял от "Бенк ъф Сайпръс". В момента икономиката на Кипър е във фаза на възстановяване. Неясна обаче остава съдбата на вложението от 1.47 млрд. евро в третата по големина гръцка банка "Юробанк Ергазиас", направено от Лос и приятелите му. Сред тях е и основателят и главен изпълнителен директор на "Феърфакс файненшъл холдингс" Прем Уатса, известен като "канадският Уорън Бъфет".
Рос и останалите лешояди, естествено, разчитат на споразумение между Атина и кредиторите й и на тлъста печалба. Особено след като Европейската централна банка одобри в средата на седмицата най-голямото за последните четири месеца увеличение на спешното финансиране на гръцката банкова система. Лимитът на Фонда за спешна ликвидна подкрепа (ELA) бе повишен с 2.3 млрд. евро – до общо 83 млрд. евро, за да бъде компенсиран отливът на депозити. Преди намесата на ЕЦБ гръцките банкови бързоликвидни резерви са били едва около 700 млн. евро, твърди добре информиран източник.
