Често се случва, особено у нас, някой да твърди, че прави добро, а от действията му да следват само беди. В Народното събрание например има група депутати от БСП, начело с Корнелия Нинова, които вече цяла година се опитват да ни убедят как търговските вериги трябвало да бъдат озаптени, защото изтезавали българските производители и ощетявали потребителите. Идеите им за промени в Закон за защита на конкуренцията обаче съдържат опасни текстове, които могат да се окажат изключително вредни за икономиката, за малките и средните фирми и най-вече за обикновените клиенти.
За основните критични точки в нормотворчеството на социалистите се изписа и изговори много – понятието "значителна пазарна сила", одобрението на типовите договори на търговците от Комисията за защита на конкуренцията, солените глоби само за фирми с обороти над 50 млн. лв. и т.н. Но към тях вече са прибавени и нови, още по-притеснителни предложения, които предстои да бъдат разгледани на второ четене в парламента. Става дума за забраната на услуги и регулацията на таксите, които неминуемо ще "ударят" по производителите и ще вдигнат цените на стоките.
Като част от пакета мерки "срещу търговските вериги" се предлагат нови текстове в Закона за храните, които забраняват предоставянето на всякакви услуги от търговец на неговия доставчик. Само че вносителите им май не си дават сметка как по този начин поставят сериозни ограничения на договорната свобода. Те, изглежда, не са наясно и че моделът на модерната търговия не може без сътрудничество между доставчик и търговец, което води до оптимизиране на разходите за двете страни, повишаване на продажбите и разработване на нови продукти.
"Поставянето на всички услуги под общ знаменател и забраната им биха довели до увеличени разходи най-вече за производителите и доставчиците на хранителни стоки, съответно до повишена себестойност на продукцията", категорични са от Сдружението на хипермаркетите.
Наред с това поправките предвиждат Българската агенция за безопасност на храните да прави преценка кои "такси и услуги" имат "непропорционална и прекомерна цена". Нищо че по същество споровете за определяне на цена на услуга имат правен характер и е необходимо да се отнасят към търговските съдилища.
"Органът по безопасност на храните няма нито компетенции да разрешава правни спорове, нито качеството да правораздава. Предложението представлява предпоставка за намеса на административен орган в договарянето и изпълнението на търговски договори в пълно противоречие с принципите на пазарната икономика и частната стопанска инициатива", изтъква изпълнителният директор на споменатото сдружение – Йордан Матеев. Той дава и няколко примера как точно биха се отразили новите идеи на депутатите от БСП.
В цял свят, казва Матеев, производителите искат да продават стоката си в касовата зона на височината на очите на клиента – така се насърчава импулсната покупка. Но за това "златно" място се плаща – както се плаща за рекламно време в праймтайма на телевизиите. Ако тази услуга бъде забранена, търговецът може да сложи на каса само негови собствени или международни марки, за които разпоредбите на нашите закони няма да важат. И после всичко това се представя на обществото като защита на българските производители.
Друг пример е централизираната логистична услуга. Благодарение на нея няма необходимост производителите да карат стоките си до всеки от 100-те магазина на веригата, а само до централния й склад. Търговецът сам осигурява квалифициран прием на продуктите, комбиниран транспорт и т.н. Тоест при тази схема има ефект на икономия, който спестява процент от цената за потребителите и забраната й автоматично ще вдигне разходите. А оттам и цените.
Но с това абсурдите не свършват. Законотворците са вмъкнали и, меко казано, странната разпоредба за т.нар. собствени марки на хипермаркетите. Както е известно, това са продукти на определен производител, но брандирани с марката на съответната верига и най-често продавани на по-ниска цена. Занапред обаче магазините ще трябва да предлагат всички продукти на производителя от същия вид. Казано иначе, ако, да речем, българска фабрика прави една луканка като собствена марка на веригата Х, но произвежда още 15 вида луканки, веригата Х няма да може да откаже да приеме и да продава и всички останали. Без значение дали има място за тях, дали са сертифицирани за качество и дали потребителите ги желаят.
"От една страна, това е невъзможно в чисто практически план поради ограниченото пространство в търговските обекти. От друга – подобно задължение означава определени стоки да се предлагат по задължение, независимо от потребителското търсене и съответно заемайки мястото на конкурентоспособни продукти на други производители. Наличието на непродаваеми стоки на рафтовете несъмнено ще ограничи избора на клиентите, ще навреди на конкурентите на съответния производител и ще ограничи продажбите на търговеца", обяснява Матеев.И ако се приеме такъв текст, хипермаркетите просто ще спрат да поръчват продукти под собствени марки от български компании, а ще търсят доставчик от чужбина.
Вярно, че оценка на въздействието на тези законови поправки не е правена (въпреки изискването всеки закон да е придружен от такава), но и без нея е очевидно, че с тях на практика ще се забрани търговският модел "дискаунтър". Най-малкият проблем е, че това противоречи на принципите на свободния пазар. По-неприятното е, че българските потребители предпочитат да пазаруват именно в такъв тип магазини, предлагащи евтини продукти под собствени марки, и забраната им ще бъде истински удар срещу тях. Интересно, какви ли оправдания ще намерят тогава умниците, родили сегашните предложения?
Добри идеи
Някои от редакциите на проектозакона, внесени от депутати от няколко парламентарни групи, предлагат конструктивни мерки, които няма да навредят на потребителите, производителите и търговците и дори биха подобрили бизнес средата. Такова например е идеята за създаването на Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата за доставки на храни под председателството на министъра на земеделието и храните и помирителна комисия към него, която да съдейства за разрешаването на спорове между производители и търговци. Други позитивни предложения са забраната да се предлага и закупува стока на и от трети лица, забраната да се предоставят същите или по-добри търговски условия на трети лица, забраната на възнаграждения за услуги, които не са реално предоставени, забраната за прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните и други.
