Пълен хаос в отчитането на исканията и разрешенията за подслушване и проследяване на телефонни данни или на връзки чрез интернет – това безкрайно шокиращо откритие ни стовари парламентарната Комисия за контрол на службите за сигурност и прилагането на СРС през седмицата. Тя, както е известно, бе създадена в края на ноември миналата година. Комисията внесе във вторник (9 юни) в Народното събрание доклада за работата си.
Безспорно най-ясно разминаването се вижда при разрешенията за проследяване на т.нар. трафични данни (това са разпечатките за телефонните обаждания или справките за интернет комуникациите), които се издават от районните съдилища в страната.
Според данните от ВСС в съдилищата през 2014 г. са подадени общо 17 416 такива искания и повечето от тях са получили разрешения – регистрираните откази са едва 10 процента. В същото време мобилните оператори и по-големите интернет доставчици отчитат общо 108 333 искания. Но това число не отразява точния брой, тъй като през 2014 г. броят на доставчиците на интернет и телефония в страната надхвърля 1150, т.е. далеч не всички са попаднали в статистиката. Според Комисията за защита на личните данни например бройката на исканията е 108 474.
Пита се в задачата чия статистика е достоверната. А причината за разминаването е, че всеки води отчетността си по различна, собствена методика: за мобилните оператори например всеки телефонен номер е отделно искане, докато съдилищата отчитат броя на листовете хартия – ако на един лист са изписани десет, двайсет или дори сто телефонни номера, разрешението за предоставяне на трафичните данни все ще си е едно.
Разследващи органи масово газят закона
Комисията се е натъкнала на серия нарушения: имало е искания до мобилни оператори и до интернет доставчици за предоставяне на такава информация без съответното разрешение на съда. Освен това разрешения от съдилищата са искали и са получавали и различни структури на специалните служби, от шефове на дирекции на МВР и на районни управления, без те предварително да са съгласувани с наблюдаващия разследването прокурор или с разследващ полицай, въпреки че така се нарушават правилата за взаимодействие между разследващите органи. Освен това масово е искана информация за широк кръг от лица вместо за конкретен телефонен номер.
През март тази година след промените в Закона за електронните съобщения бе чувствително затегнат режимът за издаването на разрешения за разпечатките, използването на данните, съхраняването и унищожаването им. Но според комисията има нужда от постоянен контрол как се спазват правилата. Плюс мерки, за да се уеднакви начинът на отчитане на тези специални способи за разследване.
Слушалки под прикритие
Същата е картинката при отчитането на специалните разузнавателни средства, които се ползват по друг специален закон – Закона за специалните разузнавателни средства. И там има разминаване в числата за исканията, отчитани от различните ведомства, защото бройката, подавана от различните ведомства, се оказва различна. Получените данни от ВСС и тези, които дават органите, прилагащи СРС, се различават поради факта, че съдилищата ги водят по брой искания спрямо брой лица, а заявителите (б.ред. МВР, ДАНС, "Митници" и др.) са изготвяли няколко искания спрямо едно лице. "Това не позволява да се направи пълна и точна картина на реда за регистрация и точния брой на използваните СРС", признава парламентарната комисия.
При все това след поредицата скандали за незаконно подслушване и многократните промени в законодателството, предизвикани от тях, контролът върху СРС-тата изглежда чувствително по-сигурен. Въпреки това "ефективността на използваните специални разузнавателни средства (СРС) не е на необходимото ниво и самото им прилагане не е изключителен способ", отчита парламентарната комисия. От общо 7443 решения за подслушване и следене едва 20% са осигурили доказателства, които са били представени в съда.
Впрочем, само няколко дни преди доклада на комисията излезе и докладът за работата на Националното бюро за контрол на СРС (НБКСРС) през 2014 година. Той посочи Софийския градски съд като абсолютен рекордьор по нарушения на правилата за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). От общо 184 нарушения на процедурите, констатирани при проверки за това как са били издавани разрешителни за следене и подслушване – 176 са били допуснати именно в СГС. А най-често допусканият гаф е, че е бил осъществяван таен контрол върху хора, разследвани за престъпления, за които прилагането на СРС е недопустимо по закон.
В документа са направени и твърде нелицеприятни за правоохранителните органи изводи: че контролът върху използването и унищожаването на информацията, събрана чрез специалните способи, е бил занижен и неефективен, а нарушения са били допускани във всички звена по веригата. А в много случаи съдиите, натоварени със задължението да следят за спазването на закона при осъществяването на подслушването и следенето, са действали безкритично и са проявявали чисто формално отношение към работата си.
Формалното отношение на съдиите се вижда и от факта, че от общо 7604 направени искания за приложение на СРС отказ са получили едва 150 в цялата страна, въпреки че още при самите искания за разрешаване на СРС от МВР, ДАНС и прокуратурата са допуснали 334 нарушения и разрешения изобщо не е трябвало да бъдат издавани. Данните от Бюрото показват, че най-зле от гледна точка на познаването на закона са се представили хората от ДАНС – те са допуснали най-много гафове при исканията си на разрешение да използват СРС, като са ги обосновали включително и с текстове от НК, отменени преди години.
597 българи разследвани за шпионство
От доклада на НБКСРС става ясно и че най-често "слушалките" се ползват за разкриване на престъпления, свързани с наркотици. Но пък е интересно да се знае и един друг факт: само за една година са издадени 597 разрешения за използване на различни специални способи при разследване на шпионаж (налага се да поясним, че такова обвинение се повдига срещу хора, които издават държавни тайни пред чужди организации и държави). В съдилищата обаче такива дела се третират като истинска "екзотика" и почти няма съдия в България, който някога да е виждал такова обвинение на бюрото си – и то за последните 40 години назад. А дали изобщо има в момента подобни дела – можем само да гадаем. Но е факт, че не се е чуло за нито едно.
