Информацията за момента, в който е започнал да зрее разривът между Цветан Василев и Делян Пеевски, варира от няколко месеца до една-две години. Но видимите прояви на враждебност зачестяват в началото на миналото лято. На 5 юни 2014 г. близкото до Пеевски дружество "Промишлено строителство – холдинг" ЕАД предявява иск в търговското отделение на Софийския градски съд срещу "Корект фарм" ЕООД, а чрез това дружество Василев участва в капитала на "Петрол" АД. Делото е едно от трите, свързани с интереси на Пеевски, които са разпределени "случайно" на скандалната съдийка Румяна Ченалова в периода между 4 и 10 юни. Другите две са по искова молба на "Булгартабак холдинг" срещу "Е. Миролио финанс" СА и по искане на "Сиболе сървсис инкорпорейтид България" (собственвик на "Техноекспортстрой")" за откриване на производство по несъстоятелност на "Технологичен център – институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)", и на единия от основните му акционери – EFV International Financial Ventures. На тази дата е констатирано и първото сериозно нарастване на тегленията от КТБ – сумата е била близо 20 млн. лв. в рамките на деня.
На следващия ден – петък, тегленията намаляват почти тройно. Но
в понеделник (9 юни)
нарастват и са вече над 25 млн. лева. В същия ден четиримата изпълнителни директори на банката получават призовки да бъдат разпитани в СДВР по сигнала на "Протестна мрежа" срещу Василев, Пеевски и Николай Бареков. Сигналът е подаден близо четири месеца по-рано и не е ясно дали до този момент е правено нещо по него. Официална информация за призоваването не е оповестена. Мълчи и тогавашният шеф на Столичната следствена служба Пепи Еврото. Цветан Василев пък дори не получава препис от сигнала, за да се запознае със съдържанието му. "Случайно" датата и часът, за които е призовано на разпит ръководството на КТБ, съвпадат с датата и часа на предварително обявеното общо събрание на банката – 11 юни.
Междувременно тегленията отново намаляват. Но веднага се намира кой да плисне малко масло в огъня. В деня на общото събрание bTV съобщава, че по информация на прокуратурата членовете на управителния съвет на КТБ са дали показания във връзка със сигнала на "Протестна мрежа". После се чува новината за задържането на Георги Христов, Венцислав Върбанов и Красимир Методиев, обвинени, че подготвят убийството на Пеевски. Ден по-късно –
на 12 юни
главният прокурор Сотир Цацаров пояснява пред медиите, че разпитаните в Столичната следствена служба лица са общо 12 и сред тях освен цялото ръководство на банката са и някои от охранителите. Мениджърите на кредитната институция реагират с две официални съобщения, в които заявяват, че са предоставили исканите от прокуратурата сведения и са отговорили на поставените от прокурорите въпроси, но че разпитаните лица са двойно по-малко и те изобщо не са разбрали дали зададените им въпроси имат нещо общо със сигнала на "Протестна мрежа". Тегленията за деня отново скачат и надхвърлят 26 млн. лева. Но въпреки обезпокоителното струпване на "случайности" КТБ приключва един от най-сериозните си проекти – финализирана е сделката за покупката на "Креди Агрикол – България", по-късно преименувана на ТБ "Виктория".
На следващия ден –
на 13 юни
следва нов удар. БНР съобщава, че разследват като поръчител на убийството самия Цветан Василев. А екипи на полицията и прокуратурата претърсват офиси на КТБ. "Случайната" грешка на националното радио е коригирана частично от прокуратурата едва в късния следобед – потвърдено е, че са извършени множество следствени действия в рамките на образувано досъдебно производство. Но претърсените офиси не са на банката, а на 19 търговски дружества по официалните адреси на регистрацията им. Ефектът е добре пресметнат, защото въпросните адреси са в сградата на КТБ. Часове наред медиите не констатират и не огласяват тази разлика.
Тегленията скачат до близо 70 млн. лева. Междувременно при разглеждането на мярката за неотклонение на предполагаемите убийци на Пеевски – Христов, Върбанов и Методиев, съдът не установява никакви доказателства за подготовка на убийство. И понеже липсват дори данни, че тримата са се познавали помежду си, освобождават ги незабавно, без да им определят мерки за неотклонение.
В следващите два почивни дни се мултиплицира информацията, че обиските и проверките се правят в банката и са във връзка с разследването за подготовка за убийство.
Понеже кьорфишекът за посегателство срещу Пеевски започва бързо да изветрява, ударът продължава на качествено ново равнище – разпространена е информация, че Цветан Василев не може да се разплати с вложителите, защото е източил банката, и че по тази причина се крие в чужбина. А
в понеделник, 15 юни
медиите съобщават за получена от разследващите неофициална информация, че предстои разпитът на Василев. Информацията е поднесена така, че оставя впечатлението, че той ще бъде разпитван именно за източване на КТБ. С това темата за убийството на Пеевски става безинтересна и е изоставена. На дневен ред идва същинската атака и тя вече е чисто финансова. Целта е да се срине доверието в платежоспособността на банката и тя да стигне до ликвидна криза. Тегленията в този ден надхвърлят 106 млн. лева.
На 16 юни
започва масирано обезкръвяване на банката, без да има дори най-малкото потвърждение от коя да е държавна институция, че има проблем с финансовото състояние на КТБ. Но никой не казва официално и обратното.
Ръководството на банката реагира светкавично с писмо до президента, председателя на Народното събрание, премиера, шефа на Комисията по финансов надзор и до Асоциацията на банките в България. Отделно писмо е изпратено до управителя на БНБ Иван Искров, в което се иска намесата на Централната банка съгласно надзорните й правомощия по Закона за кредитните институции. Конкретно е поискано БНБ да се намеси и да предприеме мерки за осигуряване на стабилността на банковата система.
На 17 юни
в централата на КТБ пристига представител на управление "Банков надзор". Централната банка разпространява успокояващо изявление. В него се казва, че БНБ следи внимателно и отблизо целия банков сектор и разполага с подробни, актуални данни за цялата банкова система. Те потвърждават категорично, че тя (включително и КТБ) е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално. Отправен е призив към всички обществено-политически и медийни фактори за отговорно публично говорене и да се въздържат от непремерени внушения. Банковата асоциация пък излиза с официално изявление, че ставащото е продиктувано от политически и икономически интереси, че представлява публичен опит банковите институции необосновано да бъдат замесени в ситуации, несвързани с тяхната дейност. След цитираните две изявления тегленията на пари спират, много от клиентите анулират подадените заявки за бъдещи тегления в брой. Но банката се е разделила с още 131 млн. лв. от депозитите в нея.
Атаките през определени медии продължават с пълна сила. Излизат бомбастични рекапитулации – че още преди три години банката е раздала над 1 млрд. лв. кредити на лица и фирми, свързани с Цветан Василев. Това надхвърля повече от десетократно разрешеното от БНБ подобно кредитиране. Отново удобно е пропуснат фактът, че КТБ няма проблем с обслужването на кредитите, а също, че състоянието им коректно е описвано в годишните отчети. Авторите на погрома явно предусещат, че вложителите няма да се притеснят достатъчно от обстоятелството, че Василев може да е кредитирал "свои" хора. Затова следва нов удар.
На 18 юни
до всички медии е изпратено анонимно писмо от лице, представящо се за служител на БНБ. Новината този път е за разследване срещу подуправителя на Централната банка и шеф на "Банков надзор" Цветан Гунев. Писмото е прочетено дословно по БНР и прокуратурата излиза с официално съобщение "във връзка с обществения интерес". Но не към информацията за Гунев, а към тази за убийството(!), на която във форумите вече се смеят. Държавното обвинение потвърждава за разследване срещу Цветан Гунев, но… неофициално. Официалното потвърждение идва от БНБ. У публиката остава впечатлението за съгласувана подялба на ролите. Тегленията този ден са в размер на близо 122 млн. лв., а на следващия ден – 19 юни, надхвърлят 126 млн. лева.
Очевидно планът за погрома е дългосрочен и заговорниците ще продължат да активират все повече инструменти за насаждане на паника.
На 20 юни
ръководството на КТБ решава да поиска защита от БНБ чрез радикалната стъпка на особения надзор. Същия ден тегленията скачат на повече от 185 млн. лева. Анализът показва, че именно анонимката за разследването срещу Гунев е отприщила 2/3 от тегленията, чиято обща сума надхвърля 872 млн. лева. В съобщението на БНБ се споменава за желание на миноритарния акционер ВТБ да окаже ликвидна подкрепа. Но не се и споменава, че тя е отказана на председателя на управителния съвет на КТБ Орлин Русев. Ден по-късно – на 21 юни, другият голям миноритарен акционер – Оманският фонд, също обявява намерения да подкрепи КТБ и отправя искане за среща с ръководството на Централната банка. Към тази дата обаче всичко изглежда решено. И всички "оздравителни" действия след поставянето на банката под особен надзор бяха насочени към… доубиване на пациента.
Трагичната роля да облече заговора с думи се падна на гуверньора на БНБ Иван Искров. На пресконференцията, която даде ръководството на БНБ часове след поставянето на КТБ под особен надзор, той увери, че тя не е фалирала и вложителите й нямат основания да се притесняват, трябва да са спокойни и да не си теглят парите. Медиите бяха призовани за сдържаност, за да не "бутаме къщата, без да има необходимост". Всъщност в думите на Искров вече имаше много лъжа и това личеше дори само от признанието му, че анонимката за разследването срещу Гунев си е свършила работата. Искров обеща, че ще води разговори с акционерите, в резултат на които банката ще бъде разконсервирана и вложителите ще могат да си изтеглят депозитите. Но не го направи. Подметна и за инвеститорски интерес, с който не трябвало обаче да се спекулира. Каза, че първата работа на квесторите ще е да изчислят каква държавна подкрепа е необходима, но нито настоя за такава, нито предложи временното одържавяване на КТБ като спасителен вариант. Не се осъществи основната и единствена идея на БНБ, в която имаше някаква конкретика – "да се намали капиталът на КТБ и вече като по-чист, саниран обект да се водят разговори с потенциални купувачи". Междувременно премиерът Бойко Борисов, който няколко дни по-рано раздуха паника, обявявайки, че има опасност за цялата банкова система, обърна лопатата и подкрепи усилията на Централната банка да внесе спокойствие в нея. А в тона му прозвуча закана виновните за тази ситуация да понесат пълната си отговорност. Но нищо подобно до ден днешен не се случва. А абсурдът е пълен – виновните пишат закони за спасяване и издирване на активите на КТБ, която безнаказано съсипаха.
