Г-н Гунев, измина една година от началото на събитията с КТБ. Бихте ли направили коментар за това какво се случи тогава с банката и с Вас лично
Както знаете бях обвинен от Софийска градска прокуратура на 16 юни 2014-а – 4 дни преди Корпоративна банка да бъде поставена под специален надзор. Вече 370 дни съм обвиняем. Получих обвинението в 10 ч. сутринта и два часа по–късно писмо от ДАНС, че ми е отнет достъпа до класифицирана информация. Забележителна експедитивност! Знаете ли, че бях подслушван, сниман и следен седмици преди да ми бъде повдигнато обвинението, както и след това. Както и всичките ми близки и приятели. Дано да е било законно! Бях в неплатен отпуск цели 5 месеца. Излязох в отпуск, за да не бъда отстранен още на 16 юни 2014г. когато новината за повдигнатото му обвинение ми бе съобщена от Искров. Той поддържаше диалог с прокуратурата на съответното ниво. Те просто искаха да не бъда там, когато се случва това, което се случи и да бъда обвинен за това.
Знаете за злополучния ми опит ми да се върна на работа на 6 октомври 2014г. Никога няма да го забравя, както и думите които чух от колегите си. Знаете и за скритите документи от заседанията на УС на БНБ от периода, когато бях в принудителен отпуск.
През есента на 2014г. ми бе повдигнато второ обвинение, точно когато се завърнах на работа в края на ноември. И знаете ли защо? Защото с първото ми обвинение не можаха да ме отстранят. Самото второ обвинение се базира на услужливо подадена информация от БНБ за разрешен от мен подчинен срочен дълг за КТБ, напълно избирателно, за да може да послужи като допълнително основание за отстраняването ми. След като бях отстранен, на 21.01.2015г. бях и освободен от поста в пленарна зала, при това в пълно нарушение на чл.14 ал.1 на ЗБНБ. За съжаление няма механизъм за обжалване от страна на гражданите пред Коституционния съд. Радвам се, че в промените в законите за съдебната система се предлага вече такава възможност. Очевидно е, че освобождаването ми от поста не целеше някаква промяна в банков надзор, защото вече една година няма нов подуправител, а просто да се покажe пред обществото – ето махнахме виновния
Със сигурност знаете, че от 2008-а досега в Щатите фалираха над 200 банки, в Европа десетки, но не съм чул или прочел някъде да е разследван шеф на банков надзор. Но и ние трябва да дадем нещо на света. Само, че този роден феномен няма да бъде изучаван в никой университет в чужбина.
Накратко казано това бяха ДНИ НА ПОДЛОСТ, такава каквато аз никога не съм виждал. Казват, че жените са подли и коварни. Пълни глупости! Вижте мъжете на какво са способни.
Какво се случи?
Неведъж съм твърдял, че се случи неандерталски за 21-ви век удар срещу банката. Медии, силови структури, сигнали за убийства, арести, обиски, анонимки, обвинения….Само едно от изброените е достатъчно, за да вдигне репутационния риск за банката до небето и да отключи ликвидния риск. Това е. Една изкуствено предизвикана ликвидна криза доведе до капиталов дефицит със същата харектеристика. Ако проследите внимателно пресъобщенията на БНБ в този период ще усетите промяната. В тях дълго време се говори за ликвиден проблем, а после изведъж се обръща в капиталов. Говоря за онези 3.5 млд.лв. кредити без документи. Ясно се казва че липсват, а най – вероятно са унищожени в дните преди квестурата. Това дава основание на КТБ да й бъде отказана държавна помощ. Знаете за коренно противоположния подход за другата банка изпитала същите затруднения. При идентични показатели за капиталова адекватност и рисков профил на двете банки. Нали ЕК разреши 3.3 млд. лв. за подпомагане на банковата ситема? От тях 1.3 млд. лв бяха предоставени, а какво стана с другите? Имаше ресурс за спасителна операция. Знаете ли как държавата можеше да покаже сила, респект и непоколебимост? Като затвори и двете банки или като спаси и двете банки. Защото, по мое мнение, това беше своего рода терористичен акт спрямо финансовата система на страната.
Сега всички твърдят, че КТБ е била лоша банка. Вие какво мислите?
Кои всички? Който разбира от банково дело, най – малкото ще е разколебан. А вие да сте чули някой да казва след фалита на Лемън Брадърс, че е била добра банка?
Какво можеше да направи БНБ?
Съгласно чл.33 от ЗБНБ централната банка може да разреши кредитиране на търговски банки при опасност от системна криза, каквато опасност определено имаше, но само срещу ликвидни активи от най – високо качество, сиреч не може. Защото, ако банка в затруднение има такива активи като ДЦК и злато тя ще ги изтъргува на пазара. Но БНБ можеше да упражни влияние, чрез репутацията си, което е най- големия й актив и да мобилизира свободен ресурс на търговските банки като играе ролята на посредник и гарант за такава операция. Можеше да се създаде комитет на кредиторите, който можеше да играе и решаваща роля в управлението на банката по нататък. Парите, които бяха дадени за подпомагането на другата банка, също бяха събрани от търговските банки. Правителството емитира дълг, който те купиха т.е осигуриха реални пари. Във финансов план възможностите на БНБ в условията на валутен борд са силно ограничени, ето защо според мен независимостта на БНБ е само дума. При всички случаи зависиш от правителството, както и от парламента в условия на криза.
Теоретично погледнато, ако Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки на ЕС беше въведена в България, нещата щяха да изглеждат по друг начин. На първо място има един процес, в който органа по преструктуриране трябва да оцени за всяка банка дали има икономически и социален смисъл да бъде оздравена или да мине директно по пътя на несъстоятелността. Тази характеристика за всяка банка се нарича resolvability. След като познавам критериите за това, убеден съм че КТБ щеше да е в категорията на банките подлежащи на възстановяване и преструктуриране, най – малкото заради обема й. А в този процес активно участие имат акционерите и фонда за възстановяване и преструктуриране. Директивата е само 320 страници и е полезно да бъде прочетена.
А какво е мнението ви за специалния надзор
Когато говорим за специалния надзор нещата трябва да се разглеждат в три направления. Първото е качестото на квесторите. Станислав Лютов е напълно непознат за мен и не мога да давам оценка, докато за Елена Костадинчев – да. Категорично не бих заложил на нея. Винаги съм мислил, че за квестори в банка трябва да се назначават хора с управленски банков опит, защото те знаят да управляват действащо предприятие.
Второто направление е обхвата на специалния надзор. Ако разсъждаваме като позитивни хора и подчиним поставянето на банка под специален надзор като инструмент за нейното оздравяване, както е записано в чл.115 от ЗКИ следва много внимателно да определим обхвата му, базирайки се основно на специфичните характеристики на отделната банка. Ако пък погледнем в чл.116 на ЗКИ ще установим, че БНБ МОЖЕ ДА приложи изброените мерки, но забележете не е длъжна изрично да го направи. Законодателят е предвидил възможност да се обмисли и избере подходящото за случая. Така например, при ограничаване на операциите на банката има опции ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО. Какво бе приложено – пълна забрана на всякакви операции. Ако познаваш банката, много внимателно ще прецениш обхвата на специалния надзор, за да не й навредиш допълнително.
И третото направление е самото изпълнение от страна на квесторите, за което нямам информация освен тази в публичното пространство.
А за цесиите?
Цесиите са сделки, сключени извън банката и на тях не може да бъде попречено. Но когато те масово се превръщат в прихващания е било редно да се опита да бъдат спрени. Та нали всички очакваха бъдеща несъстоятелност? И това е трябвало да стане с акт на БНБ, тъй като този процес е в периода на специалния надзор. Напротив, има изрични указания от БНБ към квесторите, с които прихващанията са разрешени.
Сега много се говори за вината и отговорността на Искров?
Аз не определям ничия вина. Човек сам трябва да може да се съди. Ще кажа само, че Управителя Искров беше напълно запознат с дейността ми през краткия период на моя мандат. Аз също търсех неговата подкрепа и съвет. И това е нормално за хора, които работят заедно. Доверявах му се. Познаваме се от 20 години. Той ми казваше: ти си много добър специалист, но нищо не разбираш от политика. Ето защо искам всичко да знам, защото понякога нещата са многопластови. Беше прав и съм го информирал за всичко. Но като говорим за участието на Искров в разгрома на КТБ трябва да отдадем заслуженото и на Димитър Костов и Кордовска като преки главни инструктури на одиторите,квесторите и инспекторите, които провеждаха надзорна инспекция, Калин Христов, членовете на УС на БНБ от президентската квота, въпреки че за последните не съм много сигурен, че са били напълно убедени в какво действително участват.
Споменахте Кордовска. Какво мислите за изтеглянето на депозита си в последните минути на КТБ?
Без съмнение тя е знаела какво предстои. Въпреки, че депозита й е в рамките на гарантирания максимум, тя го е изтеглила. Най – вероятно, защото е бил с перефенциална лихва. Допусна грешка, която може би ще й попречи да постигне главната си цел, а именно да стане подуправител. Апетитът й към мястото на подуправителя е известен на всички. Чрез премахването ми, тя е виждала златен шанс да го заеме, за което вероятно е била окуражавана от Искров.
Няма как да избегнем въпроса за обезценката от 4.2 млд.лв.
Не искам да коментирам повече консултантски еквилибристики. Може да ви шокирам, но одиторите са изпълнили онова, за което им е било платено. От средствата на КТБ, разбира се. Направили са и своите уговорки в докладите си. Взели са предпазни мерки за себе си. Решението за обезценяване на активите на банката е взето от УС на БНБ и е наредено на квесторите да го изпълнят. Да виним само квесторите за това не е честно. Това решение бе публикувано на сайта на БНБ. Такава дупка няма. Сещам се, че когато вървяха преговорите с ЕПИК се говореше за 900 млн. Евро участие от тяхна страна в оздравяването на банката. По това време разговарях с Д.Костов. Думите му бяха, че около 700 млн.лв. обезценка е почти сигурна, но може и да стигне до 4 млд.лв. Каза: ще видим! Очевидно размера на обезценката респ. загубата е трябвало да обезсмисли, каквито и да е усилия в спасяването на банката. Имам чувството, че е имало паралелен център за вземане на решения.
Има и още един момент. Сега нали ще заработи международна фирма за проследяване на паричните потоци в банката? Е, мога ли да попитам какъв одит е направен тогава в КТБ след като не са ясни паричните потоци за всеки един от активите й. Как одиторите са преценили обезценка от такъв гигантски мащаб, след като не са стигнали до базовия актив. Ами ако се окаже, че базовия актив е надежден за обслужване на кредита обратно по веригата? Ето защо услугата им е консултантска.
Най – масовото твърдение е, че Банковия надзор не си е свършил работата. Какво ще кажете за това?
Ще кажа, че не е вярно. Предлагам следното в чисто теоретичен план. Представете си, да се направи експеримент, с коя да е българска банка и да се приложи всичко онова, което се случи с КТБ в периода след май 2014г., но без ни най-малкото изключение. Отсега ви казвам, че тази банка няма да съществува. Пак ли ще означава, че банковия надзор не си е вършил работата?
Вижте г- н Илиев, не е реалистично хора, които не разбират философията на функцията банков надзор да дават оценки. Хора, чието познание за банково дело се свежда до епизодично посещение в банков салон, няма как да знаят, че основите на банковия надзор са поставени през 1992г. с помощта на американски съветници в продължение на 5 години, че целия персонал на банков надзор в тези 23 г. е посетил хиляди семинари и всякакви форми на обучение в чужбина, че тези хора са в непрекъсната връзка с техни колеги от ЕС, че участват в десетки работни групи в ЕБО и ЕЦБ и даже ръководят такива. За езиковата им подготовка да не говорим. Ако се вменява вина за слаб надзор, то тези които я вменяват явно си представят нещо коренно различно, да речем банкова полиция, но няма такъв орган в ЕС и в света. Когато се говори за банков надзор се разбира пруденциален банков надзор. За тези които не знаят що е това, обяснявам – надзор подчинен на благоразумност. Широка тема, информация за която може да се намери много, но основата е в Базелските стандарти за банков надзор, приети и прилагани в целия свят. Българският банков надзор е третирал банките еднакво според еднаквите правила, които съществуват и това може да се провери.
Как изглежда банковия надзор сега?
Българският банков надзор сега е като кораб със счупено кормило, без капитан, с обезверен екипаж, в бурно море. Първият риф би го потопил. Ето така изглежда.
Какъв трябва да е бъдещия подуправител?
Да правиш банков надзор не е лесна работа, както се струва на всички, които не разбират от това. Не може да си само администратор. Шефът на банковия надзор трябва да разбира от банково дело и поне принципно от банков надзор, защото най-малкото ще се окаже в непозната среда и незнанието му в материята може доста да обърка процесите. Да има и отлична езикова подготовка. Оставам на мнението си, че банковия надзор трябва да е извън БНБ.
Познавате ли някой, който може да заеме мястото ви?
Според мен трябва да се търси човек с профила на г-н Петър Андронов, а иначе мога да гарантирам само за себе си.
С какво се занимавате сега?
Държа си мозъка stand by. Чакам съдебен процес, по възможност справедлив. Ако прокурорите са чиновници, които гледат да си свършат работата, както ги инструктират, то за мен е много повече. Съветвам ги да се подготвят добре и да играят честно, а не както при отстраняването ми.
Благодаря за интервюто!
Аз също. Знаете ли, че всеки път когато давам интервю ми се случва някаква неприятност. След предишното интервю прокурорите ми отказаха едноседмично пътуване в чужбина, в страна от ЕС. Мотивът – опасност да се укрия. В страна от ЕС при посочен точен адрес на пребиваване! Пълна гавра с достойнството ми. Та нали, ако се укрия това значи че се признавам за виновен, което няма да стане при никакви обстоятелства. Всичко се прави човек да бъде унижен и да се чувства зле. И сега ще има нещо.
Дано да няма!
Впрочем г-н Илиев мога ли да ви задам и аз един въпрос? Вярно ли е, че в-к Банкер вече не се разпространява в БНБ?
– Честно казано не знам. Пък и слабо ме интересува. Четенето на вестници отдавна не е деяние присъщо на висшите държавни мъже в България. За тази цел те си имат пресслужби, които им правят пресклипинги. Сигурен съм че много малко са хората от тези среди коит си правят труда да четат статии в оригинал и на много от тях това личи както по решенията които вземат, така и по поведението пред самите медии. Но всеки сам прави своя избор какво какво и дали да чете.
Интервюто взе Петър Илиев
