Ако сега имаше избори, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание. Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч", проведено в периода 7-13 юни.
ГЕРБ остава първа политическа сила (21.9 %), макар че от началото на годината бележи постоянен лек спад. БСП реализира символичен ръст и излиза от най-ниската си точка (11.5%). Позициите на ДПС са устойчиви – 7.3%.
Двойствената позиция, която заемат ПФ и АБВ – едновременно на участници и критици на правителството, очевидно им носи известни бонуси, коментират социолозите. Патриотите достигат електорално реформаторите, които са в застой (и двете партии имат по 5.7% подкрепа). АБВ нараства до 3.5% и така изпреварва „Атака" (3.2%).
Според проучването на „Медиана" при парламентарни избори за ГЕРБ биха гласували 23.3% от българските избиратели, а за БСП – 18.7%. Според данните за ДПС биха гласували 8.9%, за Патриотичния фронт – 5.0%, за "Атака" – 4.3%, за Реформаторския блок – 4.0%, а за АБВ – 2.8% от гласоподавателите.
От „Алфа Рисърч" обръщат внимание на това, че електоралната картина на местните избори, поради съчетанието от мажоритарен вот и местни специфики, може да се окаже много по-различна от парламентарната. Впоследствие, завоюваните от партиите позиции в местната власт са в състояние да повлияят върху тежестта и дългосрочната им политика в национален план, отбелязват експертите.
Общо 51% искат да запазят настоящите си кметове, а 47% се обявяват за промяна. Твърде е вероятно на много места изходът от надпреварата да се реши на втори тур в зависимост от уменията на кандидатите да формират обществена подкрепа, по-широка от чисто партийната, прогнозират още от "Алфа Рисърч".
Четири месеца преди местните избори липсата на възможности за работа, обезлюдяване на регионите и лоша инфраструктура са най-големите проблеми в българските общини.
Икономическата и социална картина в регионите се променя рязко от продължаващата емиграция на хората в активна трудова възраст към големите градове и чужбина. Рисковете от битова престъпност, пълзяща гетовизация и контролиран вот също се увеличават.
Данните от показват, че няма промяна в пасивния скептицизъм, доминиращ отношението към работата на основните държавни институции. Напреженията в различни сфери през последните месеци и засилващата се атака срещу реформи в тях водят до лек ръст на критичните оценки към правителството като цяло и по-силен – към дейността на членове на кабинета.
Социолозите посочват, че констатират изключително интересна и рядко срещана тенденция. Става въпрос за едновременен ръст на доверието и на недоверието, и на привържениците, и на противниците към няколко ключови реформаторски настроени министри. Този процес е най-изявен в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин.
Бойко Борисов е с 33 % рейтинг и продължава да е най-харесваният политик в страната.
Сред най-неодобряваните членове на правителството се нареждат образователният министър Тодор Танев (3.9% одобрение и 20% неодобрение) и икономическият Божидар Лукарски (3.2% одобрение и 17.2% неодобрение). Притесненията около повишението на цените на тока, понижават рейтинга и на енергийния министър Теменужка Петкова (1.3% одобрение и 14.9% неодобрение).
Съдебната власт продължава да бъде на дъното на обществено доверие сред държавните институции (съд и следствие – по 8%, прокуратура – 6%). Аналогично е и отношението към БНБ (9%). С действията си по казуса КТБ централната банка срина дълго трупания си капитал на доверие и вече една година не може да го възстанови.
Данните от проучването показват, че доверието към полицията (18 %) и армията (19 %) е малко по-високо.
Личните рейтинги на президента Плавнелиев (24%) и министър-председателя Борисов са по-високи от тези на повечето държавни институции.
Относно инициирания от президента референдум за изборните правила 55 % от анкетираните са на мнение, че той може да донесе позитивни промени в излъчването и контрола над народните избраници. Приблизително толкова е и делът на хората, които възнамеряват да участват във всенародното допитване. Това, отбелязват от „Алфа Рисърч", означава, че сме на границата за валидност на референдума.
