Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
На мен ли говорите? Тази популярна филмова фраза най-добре описва продължаващите вече половин година „преговори“ между Гърция и международните й кредитори. Всяка една от страните поддържаше теза, различна от тази на опонента, и никой не отстъпваше. Несигурността се настани трайно на пазарите и това беше основната причина ценовите движения да са значителни и разнопосочни. Разнопосочни, защото инвеститорите, купувайки по-сигурните ДЦК на САЩ и Германия, съдействаха за повишаването на цените им, докато в противоположната посока към понижаване пък се оказаха по-несигурните книжа на страните с по-нисък инвестиционен рейтинг или с неинвестиционен, каквито са родните книжа.
В една лодка се оказахме с почти всички страни от Централна и Източна Европа, чиито облигационни емисии, губейки от цената си, повишиха доходността, защото те са в обратнопропорционална зависимост.
Латвийските, полските и румънските 10-годишни държавни книжа загубиха само по 10 базисни точки от доходността си и в края на седмицата се търгуваха при съответно 1.4, 1.8 и 2.9 процента. Словашките, литовските и руските отбелязаха повишаване на възвръщаемостта си с 15 базисни точки, като котировките им в края на периода вече гравитираха около 0.5%, 1.8% и 4.1% на годишна база. Гръцките, забележете 4-годишни международни облигации, се търгуваха с близо 400 базисни точки по-високо на нивата от 22.35 процента. Да не забравяме, че все пак южната ни съседка, със своите претенции за ненамаляване на размера на заплати и пенсии и неувеличаване на данъчните тежести, е главният виновник за срива на цените на книжата на страните от региона. При евентуален фалит на страната номиналните загуби на Германия и Франция ще бъдат най-големи от порядъка на 87 млрд. евро за немската страна, което представлява 2.4% от БВП на най-голямата европейска икономика. Изчисленията показват, че като дял от БВП всъщност по-големите губещи ще са Словения, Малта, Испания, Италия и Естония. Те ще трябва да отпишат по около 3% от БВП на всяка от страните.
Нови рекордо ниски цени отбелязаха нашите облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. При 85.3 евро вече можете да се сдобиете с най-дългосрочната ни емисия с падеж през март 2035 г., което е с 12.6 евро по-малко от емисионната й цена. Доходността й е 4.23% на годишна база срещу 3.26% при емитиране. Да припомня, че тя беше пусната в обращение заедно с още две емисии в края на месец март тази година. Едната от тях с падеж март 2027 пък загуби 8.2 евро и в момента се сделките с нея се случват при 90.75 евро за 100 номинал, или доходност 3.6 процента. Третата от новоемитираните отпреди три месеца облигации е с падеж март 2022-ра. В момента тя се продава при 96.2 евро, или с 2.65 евро по-евтино, като възвръщаемостта на инвестицията в нея се е повишила от 2.18 до 2.62 процента. Пуснатата в обращение преди една година облигация с падеж юли 2024 г. пък загуби за последните три месеца 7.25 евро и в последните дни на изминалата седмица можеше да се купи при 98 евро, които гарантират доходност от 3.2% на годишна база.
На вътрешния пазар на ДЦК също вреше и кипеше. Очакваше се на 15 юни Министерството на финансите да пусне в обращение на първичен пазар нови 50 млн. лв. номинална стойност от емисия с падеж след 10 години. Част от първичните дилъри побързаха да продадат притежавани от тях книжа с надеждата да се сдобият с нови при по-добри цени. Три дни преди аукциона обаче финансовият министър отмени всички предвидени в емисионния календар търгове с мотива, че приходната част на бюджетната рамка е надвишила значително заложените параметри, както и с големите ценови движения на международните пазари. Вторичният пазар обаче не спеше. Там се договориха сделки с 10- и 7-годишни книжа на нива от съответно 3.25 и 2.7% на годишна база.
