До две седмици се очаква Софийският апелативен съд да се произнесе по делото за фалита на Корпоративна търговска банка. Делото в петък (19 юни) премина без особени изненади. Всъщност, имаше само една: фактът, че процесът премина при открити за медиите врати. Това бе и единствената победа, която адвокатите на акционерите "Бромак", "Бългерийн Акуизишън къмпани ІІ" и на изпълнителните директори на КТБ успяха да спечелят, поне засега. Защото всичките им останали искания бяха оставени без уважение.
Точно година след затварянето на Корпоративна търговска банка , делото за обявяването й във фалит стигна до втора съдебна инстанция. Това се случи след като срещу решението на съдията от Софийския градски съд Иво Дачев бяха подадени 8 жалби от всички възможни страни по делото – главно заради определената от него дата, на която е настъпила неплатежоспособността на банката.
Да припомним, че съдия Дачев определи 6 ноември 2014 година за начална дата на неплатежоспособността на КТБ. А това бе денят, в който БНБ отне лиценза й за извършване на банкова дейност. Съдията определи тази дата с мотива, че липсват доказателства, които да водят до извода, че неплатежоспособността на КТБ може да е настъпила по-рано.
Срещу датата 6 ноември обаче възразиха както БНБ, така и Фондът за гарантиране на влоговете в банките и прокуратурата. Според тях "правилната" дата е 30 септември 2014 година. А тя се определяла по отчетите на квесторите в КТБ, които тогава установили, че собственият капитал на КТБ е отрицателна величина.
Смисълът в този спор за календара всъщност е изключително важен, защото датата на неплатежоспособността всъщност ще определи кои прихващания ще бъдат обявени за недействителни – всички, извършени след 30 септември или само тези след 6 ноември 2014 година. Както поясниха адвокатите на Фонда, колкото по-ранна е тя, толкова повече прихващания между депозити и задължения ще могат да бъдат атакувани.
Делото пред в петък САС започна и премина само за ден, но делото не мина леко. Три часа продължиха само споровете по допустимостта на жалбите и по доказателствените искания, направени от страните в процеса "КТБ". Аргументите и тезите, които развиха юристите както БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете, така и тези, представляващи акционерите, спокойно биха могли да съставят един пълен актуален учебник по банкова несъстоятелност – четиво, което според професорите по право липсва и е особено необходимо в момента.
Споровете се завъртяха първо около това дали акционерите и изпълнителните директори изобщо имат право да обжалват решението на СГС, защото законът дава тази възможност само за прокуратурата, БНБ и квесторите. Акционерите пък контрираха с тезата, че всъщност синдиците на КТБ нямат такова право, защото тях също не ги пише в закона. Кой е прав ще каже съдът, но едва с решението си по съществото на делото.
После битките продължиха около множеството искания, направени от адвокатите на "Бромак" и "Бългериан Акуизишън къмпани ІІ". Първото беше да се обяви решението на Иво Дачев от СГС за нищожно, защото когато го е подписал, съдията е бил в отпуск по болест. Второто – да се отмени това решение, защото е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. И третото, което всъщност бе най-яростно оспорвано, беше искането делото в САС да се спре, докато се реши дали съдът по несъстоятелността има право да осъществи инцидентен контрол върху акта на БНБ, с който бе отнет лиценза на Корпоративна търговска банка. Тази теза бе лансирана за пръв път в СГС, той отказа да извърши такъв контрол, след което последва обжалване пред САС и ВКС и все още окончателно становище по този въпрос няма.
Да поясним, че инцидентният (или още косвен контрол) е специфичен начин един административен акт да бъде предмет на проверка в едно съвсем отделно гражданско или търговско съдебно дело. Това е един своеобразен "процес в процеса", но за да бъде допуснат той, законът поставя строго определени условия. А те според трите съдийки от САС Светла Божкова, Светла Чорбаджиева и Теодора Кръстева, в случая липсват.
Затова и САС отказа да се спре производството по фалита на КТБ. Отказано бе и назначаването на международна експертиза, която да установи дали банката действително е била неплатежоспособна преди отнемането на лиценза й – след като по това дело съдът няма възможност да преценява дали лицензът е правилно отнет, подобно искане всъщност става безпредметно. По същата причина не бе счетено за важно доказателство и представеното от адвокат Менко Менков писмо на Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори, от което става ясно, че трите компании "Афа", "Делойт България" и "Ърнест енд Янг Одит" са давали само консултации на квесторите и БНБ, които по същество не представляват независим финансов одит.
С две думи: и този опит да се направи проверка дали БНБ е отнела правилно лиценза на банката, пропадна. Оттук-нататък остава да се чака само датата, която съдът ще посочи като начална за нейната неплатежоспособност. А що се отнася до акционерите – за тях продължението явно следва, само че в Страсбург. Както адвокат Менко Менков поясни в петък, опитът да се издейства инцидентен контрол върху решението за отнемане на лизенза на КТБ, е бил една от последните им възможности да получат правосъдие на българска територия. Ако не се намери друга – тръгват към Европа. А това означава, че битката за КТБ ще продължи още дълго – много повече от едната вече изминала година…
