В сряда Европейската комисия представи план за реформиране на данъчната система в частта, засягаща корпоративното данъчно облагане. Обявената от ЕС цел на промените е да се справи с избягването на данъчното облагане, осигуряването на устойчиви приходи от данъци и подсилване на единния пазар в полза на бизнеса.
Корпоративното данъчно облагане трябва да стане "по-справедливо", обяви комисарят по икономическите и финансовите въпроси на ЕС Пиер Московиси. "Повече не можем да търпим някои компании, често най-печелившите, да избягват справедливото си облагане с данъци, а някои данъчни режими да го окуражават", обяви Московиси.
В центъра на плана, който трябва да придобие вид на конкретни предложения за законодателни промени в началото на 2016 г., е съживяването на идеята за обща данъчна основа за мултинационалните компании в ЕС. Идеята не е нова, всъщност е още от 2011 г., а сега се правят опити тя да бъде придвижена, но е срещнала редица спънки от юридически характер, най-вече заради противопоставянето на Великобритания и Ирландия. Политическата ситуация, свързана с този въпрос, се промени след скандала с разкритията "Люкслийкс" от миналата есен. Тогава консорциум от разследващи журналисти разкри схема в Люксембург за преференциално таксуване на 340 компании, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който е бивш премиер на Люксембург, бе обвинен, че е спестил милиарди евро от данъци на компании, регистрирани в страната.
Според плановете на ЕК придвижването към т.нар. обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) трябва да се извърши в две стъпки.
"Тъй като настоящото предложение се оказа с прекалено широк обхват, за да бъде одобрено наведнъж, първоначално ще се фокусираме върху идеята за обща основа, а по-късно ще се придвижим в посока консолидация", обяви Московиси.
Страните членки на ЕС са готови да преговарят за задължителна обща данъчна основа за мултинационалните компании, но всъщност именно консолидирането се разглежда като първа стъпка към хармонизирането, което обаче в редица европейски столици може да бъде възприето като посегателство върху суверенитета, коментира "И Ю Обзървър".
От друга страна, Московиси има основания да смята, че ЕК сега има по-големи шансове за успех, тъй като може да разчита на натиска на общественото мнение.
Миналогодишният скандал наистина получи голям отзвук, защото в този момент редица европейски правителства бяха орязали публичните разходи заради икономическата криза.
"Съществува силен консенсус по отношение на това, че компаниите трябва да плащат справедлив дял от данъците в държавата, където реализират печалбите си. Но все още няма достатъчно яснота как да бъде постигнато това", коментира Московиси.
В отговор на призивите за прозрачност ЕК също се ангажира да организира публични консултации по въпроса дали компаниите да са длъжни да разкриват информация за данъчните си схеми.
ЕК предостави и списък на 30 данъчни оазиса, повечето от които на американския континент, но и четири от тях в Европа – Андора, Лихтенщайн, Монако и британския остров Гърнзи в Ламанша.
Предложенията не бяха приети еднозначно в Европейския парламент. Европейската народна партия приветства решението на ЕК да пристъпи постепенно към установяването на ОКООКД.
Прогресивният алианс на социалистите и демократите също одобри плановете на ЕК като "стъпка в правилната посока", но призова европейските правителства да действат бързо, така че там, където е генерирана печалба, да бъдат платени данъци, както и да осигурят прозрачност на процеса.
От фракцията на Зелените обаче разкритикуваха забавянето и коментираха, че то означава, че краят на укриването на корпоративни данъци отново бива отложен.
