Кога Федералният резерв трябва да повиши щатските лихви? Въпросът раздели паричните стратези в щатската централна банка и изправи едни срещу други привържениците на две лихвени увеличения през тази година и растящия брой на колегите им, които предпочитат то да е едно-единствено. Това разделение и напълно реалната възможност председателят на Федералния резерв Джанет Йелън да се присъедини към петимата, които държат на едно повишение на лихвите през 2015-а, засилва убеждението, че американските централни банкери няма да предприемат нищо до края на годината.
Федералният резерв държи лихвените проценти на Щатите близки до нула от декември 2008-а и на редовното съвещание на паричния комитет на 16 и 17 юни монетарните експерти гласуваха единодушно да не ги променят и сега. Но избухна и дебат колко дълго да продължи въздържанието.
Щатските централни банкери констатираха, че икономическата активност в страната отбелязва умерен подем след несигурния старт на 2015-а. И макар скоростта, с която да се създават нови работни места да се е увеличила, разходите на домакинствата са останали скромни. Дори след подема в жилищния сектор. Според новата прогноза на Федералния резерв тазгодишният БВП ще се увеличи от 1.8 до 2%, а мартенската оценка бе за 2.7% ръст. Госпожа Йелън посочи, че се очаква икономическите условия да еволюират по начин, "който да подкрепи само постепенни повишения" на лихвените проценти.
Огласената на 18 юни противоречива инфлационна картина предполага, че американската централна банка може да си позволи да бъде по-търпелива. Потребителските цени през май са се повишили с 0.4% – най-мощното им покачване от февруари 2013-а досега, а на годишна база са останали без промяна след 0.2% спад през април. Базовата им съставка, от която са изключени разходите за храна и енергия, е нараснала с едва 0.1% през миналия месец – най-малко от декември 2014-а насам, и с 1.7% годишно срещу 1.8% априлски ръст.
Индустриалният продукт на Щатите неочаквано е намалял през май с 0.2%, защото силните американски пари и по-ниските разходи за енергия са продължили да натискат производството на промишлеността и в мините. Използваемостта на производствените мощности е спаднала от 78.3% през април до 78.1% през миналия месец. А това е сигнал за Федералния резерв каква "хлабина" остава в икономиката и колко място за ускоряване на растежа преди той да стане инфлационен.
Пазарът на труда обаче продължава да се подобрява. Новите помощи за обезщетения при безработица са се понижили със сезонно коригираните 12 хил. броя през миналата седмица – до общо 267 хил. към 13 юни. Това е 15-ата поредна седмица на стойности под 300 хил. – праг, който по правило се свързва с укрепващ трудов пазар.
Лихвените терзания на Федералния резерв свалиха котировките на зелените пари до 1.1411 щ. долара за едно евро в късните следобедни часове на 18 юни. От колебанията на щатските централни банкери най-много спечели японската валута, която се изкачи до 122.71 йени за един щатски долар, след като бе паднала до 124.20 йени за долар преди съобщението на щатските парични стратези.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2771 млн. евро (5420 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.75% дял от купената и продадена валута.
