Иде време, когато банките ще престанат да ни предлагат конфекция от поточна линия и ще започнат по стария занаятчийски начин да ни шият костюми за всеки от нас, индивидуално. Около това се обединиха водещи банкери по време на международния форум "Финансови иновации", който се проведе на 16 юни в София. Организатори бяха Асоциация "Банка на годината" и Висшето училище за застраховане и финанси. Участниците посочиха, че най-сериозните предизвикателства пред развитието на финансовата система са новите технологии, свръхрегулациите, кибератаките и нерегулираната конкуренция.
"Огромните обеми от информация, които събират банките за своите клиенти, вече активно ще започнат да се използват, за да може да предлагат на всеки свой клиент персонално подходящите за него услуги". Това поясни Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на "Пощенска банка". Единствено този подход ще оптимизира разходите и ще увеличи печалбите на банките, посочи тя.
Софи Бертин, мениджър "Корпоративно развитие" в SIX Group, Швейцария, отбеляза, че ако преди даден продукт е бил предлаган с идеята да се хареса на клиента, сега клиентът ще е този, който ще казва какъв точно продукт да му бъде направен и предложен. Вече клиентът е в центъра на вниманието на банките, а не продуктът, посочи тя.
Според председателя на управителния съвет на банковата ни асоциация и главен изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов все пак при използването на личните данни на клиентите, събирани от банките с цел да им предоставят персонализирани продукти, не трябва да се допуска да е прекомерно, за да не се получи обратен ефект – твърде грубо навлизане в личния живот на клиентите.
В момента се подготвя и европейска директива в тази област – за защита на личните данни, събирани от големите компании и от банките.
Като основна опасност за дейността си банкерите определиха хакерските атаки. "В днешно време основното ни опасение е за стабилността на финансовата система. Информационните технологии допринасят много за ефективността на финансовия сектор, а технологичният прогрес е ключов за развитието на финансовата система. Централните банки и регулаторните органи обаче не могат да решат всички проблеми", заяви Фернандо Монтес-Негрет от Финансовия център за аналитична подкрепа на Световната банка във Виена (FinSAC). Финансистът представи доклад на банката, озаглавен "Регионалната киберсигурност във финансовия сектор – предизвикателства и решения". Той е изготвен на базата на проучване сред 14 държави в Европа и в Централна Азия. Експертът разкри, че банкови структури в 11 от 14-те държави са били цел на кибератаки. Затова и много от големите компании, и от банките все още се боят да използват онлайн банкиране, обясни Негрет. И допълни, че много компании съзнателно не разкриват, че са станали обект на хакерска атака, за да не изгубят своите клиенти и репутацията си.
Петър Андронов коментира още, че в последните години именно технологиите промениха коренно банковия сектор по отношение на ефективността. Затова и регулациите, и конкуренцията спрямо банките от небанковите финансови институции, към които няма толкова строги изисквания, ще са сред най-сериозните предизвикателства пред банкирането.
"Новите регулации пълзят от всички посоки и с различни темпове. Разходите за регулации на банките растат прогресивно нагоре. Поради тази причина банковото дело става изключително скъп бизнес. Банковата отчетност, изисквана от Европейската централна банка, която й изпращаме, се увеличи. Директивите, които тепърва се прилагат, и режимите, които се измислят, са много сложни. Всичко това е огромно препятствие пред банките и ги поставя пред една сериозна дилема – как да останат печеливши и да оцелеят на пазара? Това означава, че трябва да извършат множество реформи и да се премине дори към консолидация", коментира банкерът.
Той разясни, че и все повече небанкови играчи навлизат на пазара на финансови услуги. Те се проявяват като доставчик на банкови услуги, без да притежават необходимия лиценз, което представлява огромно предизвикателство пред банките. На практика вече е възможно извършването на покупки през интернет чрез мобилно устройство с използването на отделно приложение, както и на трансфери и преводи между две лица, също с помощта на мобилно устройство.
Пример в тази посока е, че използването на интернет банкирането от големите и средните предприятия, а дори и от дребния бизнес в България достига почти 100 процента. Това означава високо проникване и взаимна обвързаност между банковите канали и тези услуги, обясни Андронов.
Според него обаче пред използването на този тип услуги също има определени ограничения. "Причината е, че не можеш да очакваш банките, които имат само интернет платформи и нямат клонове, да превземат пазара на депозитните услуги. Така например в страните, в които този модел работи, се вижда ясно, че този тип услуги достигат бързо своя предел и спират. Причините са две – първо, потребителите обичат да знаят, че този, на който те дават парите си, съществуват физически, било и то с един клон, и второ – използването на интернет банкиране спада рязко след новина за кибератака", разясни още той.
Въпреки това дигитализацията във всички индустрии е необратим процес. А начините традиционните банки да продължат напред чрез иновации са: опростяване и оптимизация, гъвкавост и бързина при прилагане на промени и адаптиране към променяща се среда, постоянен процес на иновации, използване на big data за по-ефективни продажби. "Не можеш да влизаш в дигиталната епоха с 500 различни депозитни продукта и с 50 различни потребителски кредити, защото трябва да пренапишеш тези продукти с цялата им сложност върху дигитална основа и да принудиш клиентите си да ровят в това море от възможности. В дигиталния свят обаче именно това отблъсква клиентите, защото те търсят бързина", призна още председателят на Асоциацията на банките.
Според него използването на личните данни на клиентите, събирани от банките с цел да индивидуализират продуктите си, трябва да не бъде прекомерно, за да не се получи обратен ефект – твърде грубо навлизане в личния живот на клиентите. Затова сега се подготвя и европейска директива, която ще накара банките да искат съгласието на клиентите, преди да разпространяват и използват информация, свързана с тях.
Според главния изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян пък развитието на банките е немислимо без новите технологии, но някои банки "ще вземат завоя, други – не". Това мнение сподели и генералният директор на "Хюлет-Пакард България" Ираван Хира, според който новите технологии изцяло ще променят банковата индустрия и ако някоя банка не успее да се адаптира към новото поведение на клиентите и новия тип търсене на продукти, тя няма да бъде достатъчно конкурентна на пазара.
