Историята се повтаря само като фарс
Денят "Охи" е един от най-тачените празници в Гърция. На 28 октомври 1940 г. правителството на Метаксас отговаря с твърдо "не" (на гръцки "охи") на ултиматума на Мусолини и това дава началото на героичната съпротива на гръцкия народ срещу фашизма.
Днес, 75 години по-късно, Гърция очаква своя втори Ден "Охи". На 5 юни избирателите ще могат да дадат своя глас за изхода от проточилата се финансова криза. На спешно организирания референдум те ще могат да отговорят на въпроса дали приемат условията на кредиторите за отпускане на финансова помощ, която да спаси страната им от фалит, или ги отхвърлят.
В края на миналата седмица беше последният шанс за постигане на споразумение, което да освободи блокираната през тази година помощ за Гърция. На 30 юни Атина трябваше да плати на МВФ 1.6 млрд. евро, като същия ден изтичаше втората спасителна програма за страната. Изтощителните преговори между Атина и нейните кредитори, проведени на различни нива – както в еврогрупата, така и на ниво държавни и правителствени ръководители на Европейския съюз, не доведоха до споразумение. И точно в този момент гръцкият премиер Алексис
Ципрас хвърли "бомбата":
гръцкият народ ще реши дали да приеме предложенията на кредиторите на референдум, насрочен за след седмица. И веднага посочи правилния, според него и партията му отговор: "не". Така новината предреши постигането на споразумение преди фаталния 30 юни.
Изявлението на Ципрас предизвика шок. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер публично обяви, че се чувства "предаден" от "егоизма" на Гърция по време на преговорите и че гръцките предложения постоянно били отлагани и непрекъснато променяни. Фондовите борси незабавно реагираха, а жителите на Гърция се втурнаха към банкоматите, уплашени, че ще бъде наложено ограничение на тегленията и банките ще затворят.
Оказаха се прави – в понеделник, на 29 юни,
гръцките банки бяха затворени до 6 юли
а тегленето от банкоматите бе ограничено до 60 евро на ден. По-късно се оказа, че много пенсионери не разполагат с дебитни карти и банките бяха отворени специално за тях, отново с ограничение на теглене до 60 евро. Огромни опашки от възрастни хора се извиха пред отворените клонове, а когато някои от банките решиха да обслужват клиентите си по азбучен ред, се стигна и до гневни сблъсъци.
Макар и ограничено, тегленето от банките беше възможно само защото Европейската централна банка реши да не прекратява ликвидната си помощ за гръцката финансова система, въпреки провала на преговорите. Така кредитните институции ще могат да ползват отредената им помощ, докато достигнат нейния таван, но ЕЦБ обяви, че повече няма да го вдига – поне до сключването на ново споразумение.
На самия 30 юни Ципрас направи един неочакван ход – изпрати писмо до председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум с искане за удължаване на спасителната програма за кратък срок с цел "избягване на технически дефолт". Същевременно премиерът изрази готовност да приеме почти всички предложения на кредиторите с някои малки корекции, като тримесечно отлагане на пенсионната реформа и промени в ставката на ДДС-то за някои острови.
Предложението на гръцкия премиер обаче внесе поредното объркване – този път сред самите гърци. Какво ще стане с референдума, ако то бъде прието от Еврогрупата? Ще бъде ли отменен референдумът? Или СИРИЗА ще смени позициите си и ще призове народа да гласува с "да"?
Отговорът дойде от устата на германския канцлер Ангела Меркел: няма да има нови преговори преди провеждането на референдума! Вратата за преговори с Гърция остава отворена, въпреки че гръцкото правителство не е изпълнило своите задължения, но трета спасителна програма не може да се обсъжда без одобрението на Бундестага, подчерта Меркел. А пред германския парламент канцлерът заяви: "Гърците имат легитимното право да правят каквото искат, но трябва да е ясно: останалите 18 членове на еврозоната също имат правото да реагират съответно на гръцкото решение."
В крайна сметка
Гърция не направи плащането към МВФ
и стана първата страна от ЕС неизряден длъжник.
Сега гражданите й се питат какво да правят.
И ако преди 75 години всичко е било ясно – или капитулация пред фашизма, или война – днес липсва именно яснота. Отговорът, който се очаква от гръцкия гражданин, е прост – "да" или "не", само че какво следва нататък?
Самият въпрос за референдума е формулиран доволно сложно: "Трябва ли предложението, представено от Европейската комисия, Европейската централна банка и от Международния валутен фонд по време на срещата на Еврогрупата на 25 юни 2015 г., което съдържа две части, съставящи заедно цялостната им оферта, да бъде прието?" Предполага се, че обикновеният гръцки гражданин ще е запознат с предложението на "тройката", съдържащо "две части, съставящи заедно цялостната им оферта", и не просто да е запознат, но и да има мнение какви ще са последиците от приемането на сложно формулираните подробности. Но дори и всичко това да е налице, то пак няма да има значение – защото кредиторите категорично заявиха, че срокът на предложенията им е изтекъл. Което означава, че отговорът "да" няма да доведе до финал на драмата, а до възобновяване на преговорния процес. Тук възниква и друг по-важен въпрос – кой ще преговаря с кредиторите от гръцка страна? Положителният отговор ще има силата на бламиране на правителството и самият Алексис Ципрас вече каза, че в такъв случай най-вероятно ще напусне поста си. "Заемам поста си по волята на народа и ще уважа волята на народа", заяви гръцкият премиер. "Може да подадем оставка, но ще го направим в дух на сътрудничество с тези, които ще поемат щафетата", заяви от своя страна финансовият министър Янис Варуфакис.
Кой обаче ще поеме щафетата е въпрос с повишена трудност.
Последиците от отговор "не" са също твърде неясни. Самият Ципрас е оптимист – според него "не" не означава ни най-малко излизане от еврозоната, а тъкмо напротив – възобновяване на преговорите с кредиторите, но вече при ясно изразена воля на гръцкия народ, което ще доведе до по-добра сделка за страната му. "Още в понеделник гръцкото правителство ще е на масата за преговори след референдума, при по-добри условия", обяви Ципрас и уточни, че гласуването с "не" няма да означава
"скъсване с Европа"
въпреки усилията на лидерите на ЕС да го представят точно така.
Не е ясно откъде черпи оптимизма си Ципрас и защо смята, че след референдума кредиторите ще станат по-отстъпчиви. Може би разчита на това, че евентуалното отпадане на Гърция от еврозоната ще е неприемливо тежък удар за ЕС и затова европейските лидери накрая ще отстъпят. Впрочем гръцкият премиер неведнъж е подчертавал, че кризата трябва да намери политическо решение. Друго обаче е ясно – помощта от ЕЦБ спря и съвсем скоро Гърция ще остане без пари. Банковата ваканция не може да продължи безкрайно, защото ще парализира икономиката, така че единственият изход ще е преминаването към друга валута.
Споменават се и още по-мрачни сценарии, включващи не само излизане от еврозоната, но и от Европейския съюз и попадането на Гърция в друга външнополитическа орбита. Едва ли обаче има основания за реализирането им, при положение че както управляващите, така и гръцкият народ категорично заявяват, че държат на европейското бъдеще на страната си.
Проучванията на нагласите на гласоподавателите предвиждат оспорван вот при дълбока неяснота от последиците му. И ако управляващите в Атина се надяват Денят "Охи" да се повтори, трябва да им е известно, че историята се повтаря само като фарс.
