Защо българските улици са сред най-разбитите в цяла Европа? Нали се харчат достатъчно пари за поддръжката им, а и фирмите отдавна имат техническа възможност да оправят пукнатините по настилката още преди да се превърнали в огромни ями? Цялата работа е там, че за общинари и изпълнители е много по-изгодно, когато положението стане нетърпимо, да се запълва по някоя и друга дупка и след година упражнението да се повтаря. Срещу съответната сума, разбира се. Затова вместо цялостно преасфалтиране ремонтите у нас продължават да се правят по познатия ни до втръсване начин – спиране на движението, рязане на асфалта (което е изключително шумно и прашно) и запълване на кратерите след ден-два, когато вече десетки автомобили са потрошени от преминаването през острите им ръбове.
Истината е, че по тази схема само в софийските улици всяка година потъват по 40 млн. лв. – четири пъти повече от прословутия цялостен ремонт на най-голямата градска магистрала у нас – бул. "Цариградско шосе". С толкова много пари за няколко години уличната мрежа би могла коренно да се промени, но нито ангажираните с поддръжката й, нито местните власти имат желание за промени.
Тези дни (30 юни) Столичната община подписа нови дългосрочни договори с шепа избраници, които ще извършват "уникалната" по своята същност дейност – "пълнене на дупки". Така общо шест фирми ще си разделят над 163 млн. лв. в следващите 48 месеца. За улиците в районите "Витоша", "Лозенец", "Средец" и "Триадица" ще се грижи "Трейс груп холд". "Пътища и съоръжения" пък спечели "Оборище", "Сердика", "Подуене" и "Нови Искър". "Панчарево", "Младост", "Студентски" и "Изгрев" са в ръцете на "ГБС-Инфраструктурно строителство", а "ПСТ Груп" ще отговаря за "Овча купел", "Банкя", "Красна поляна" и "Красно село". До апетитните контракти са стигнали и две по-малко известни дружества. Това са пернишкта "ДЛВ" на Станислав Любомиров и италиано-българският консорциум "Амфисия" (обединяващ "Франко Джузепе" и "Нови технологии на България"). Първата компания ще обслужва районите "Искър", "Слатина" и "Кремиковци", а втората – "Люлин", "Възраждане", "Илинден", "Надежда" и "Връбница".
Сумата, която шестте фирми ще получат от кметството, е с цели 35% (42 млн. лв.) по-голяма от похарчената през предишния четиригодишен период. Но това съвсем не означава, че занапред ще има сериозна промяна в пейзажа. Според заданието отново ще се разчита на превантивно и текущо поддържане на настилките и тротоарите. Под първото се разбира затварянето на повърхностни пукнатини, възстановяване на носещата способност на пътната основа чрез студено или горещо рециклиране, полагане на нов износващ пласт, направа на повдигнати пешеходни пътеки и изкуствени неравности. Текущото поддържане пък включва ремонт на дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и т.н., отстраняване на деформации – вълни, коловози и неравности, почистване и отстраняване на отделни малки повреди, включително и по улични оттоци, ревизионни шахти, канавки и др.
Ангажимент на изпълнителите ще са и ремонтът и поддръжката на мостове, пасарелки, водостоци и пешеходни подлези. Те ще полагат и пътната маркировка, ще отговарят за изработването и монтажа на пътни знаци, указателна сигнализация, улични табели, тръбно-решетъчни парапети, антипаркинг, стълбчета… Любопитно е, че от общината са поискали фирмите да правят проверка и да почистват замърсените пътни знаци на всеки три месеца, а пешеходните пътеки да се мият два пъти годишно.
"БАНКЕРЪ" успя да разбере, че например производството на един тон плътен асфалтобетон ще струва на столичани 101.5 лв., а полагането му, включително и транспортът – по 22.94 лв. на тон. При тези параметри закърпването на дупки излиза по около 35 лв. на кв. метър, в зависимост от дебелината на полагания асфалт. А ако запълването на пукнатини става чрез по-модерния инжекционен метод, при който не се изрязва нарушената пътна настилка, цената е 500 лв. , но за кубик впръскана асфалтова смес. Тоест крайната сметка излиза почти същата.
При тези цени обаче още по-непонятно става къде и как се харчат десетките милиони левове за поддръжка на столичната пътна мрежа? Защото, ако приемем, че една четвърт от годишния бюджет или 10 млн. лв. отиват само за пълненето на дупки, би следвало да се ремонтира площ от над 285 хил. кв. метра. А при ширина на градските улици от 7 до 9 м това са си 30-40 км изцяло подновена настилка. И то много по-качествено.
Друга изключително болна тема за шофьорите са множеството пропаднали ревизионни шахти и улични оттоци, които нанасят сериозни щети върху превозните средства и често са повод за пътни произшествия. Техният ремонт също се оказва не чак толкова скъп – между 50 и 80 лв. за брой. Което ще рече, че с не повече от 8000 лв. биха могли да се поправят цели 100 шахти, стига, разбира се, някой да разпореди.
Играещите тротоарни плочки, които успешно препъват, а в дъждовно време и цапат пешеходците, могат да бъдат изцяло подменени срещу 31-33 лв. на кв. метър с включена доставка на материалите. Само че постоянно ни обясняват, че пари за такива екстри няма.
Кой прибираше парите досега?
През 2010-а София бе разделена на шест района за ремонт на улиците, като конкурсите за тях бяха проведени в началото на годината. Съвсем очаквано и трите компании, които дотогава кърпеха дупките в града – "Главболгарстрой – Инфраструктурно строителство", "Пътностроителна техника" и "Пътища и съоръжения", останаха в играта. Новите играчи пък бяха "Трейс Инжект", консорциум "Имат-ПС" и "СК-13 Пътстрой". Избраните фирми подписаха четиригодишни договори с кметството на обща стойност 120 млн. лева.
