Шведската крона се обезцени към 14 от 16-те си основни валутни конкуренти, след като на 2 юли централната банка на страната реши да понижи основната си лихва от минус 0.25 на минус 0.35 процента. Намалението бе прогнозирано само от четири от общо 18 анализатори, анкетирани от агенция "Блумбърг". "Риксбанк" обяви също, че ще увеличи програмата си за покупка на облигации с 45 млрд. крони и че има готовност да интервенира при необходимост на валутния пазар. Което, по оценка на експерти, е нова фаза от участието на шведските централни банкери във валутните войни.
Шведската валута отслабна с 0.9% към единната европейска парична единица (до 9.3473 крони за едно евро) и с 0.5% към зелените пари (до 8.4254 крони за един щатски долар) след съобщението на "Риксбанк".
Акцията на шведските централни банкери бе провокирана от свръхщедрите парични политики на еврозоната и на Япония, които предизвикаха нов кръг от девалвации на валутите им, целящи да повишат конкурентната мощ на регионите. Само през първото тримесечие 22 държави по света понижиха основните си лихви. Допълнително напрежение внесе Гърция, чието неразбирателство с тройката кредитори повиши несигурността и доверието в еврорегиона и принуди инвеститорите да търсят алтернативни спасителни убежища за активите си, които по правило са Швейцария и Скандинавските държави.
Решението на "Риксбанк" от 2 юли сви до 1% поскъпването на кроната към еврото от началото на годината. Досегашните й мерки за отслабване на местната валута и за повишение на инфлацията в Швеция обаче имат ограничен успех.
