Знаете ли какво мъчи властта повече от общественото недоволство и опозицията? Липсата на пари. Това е най-голямата болка на всички управници, а българските като че ли са още по-чувствителни на тази тема. Ето, от началото на 2015-а няма мащабни улични протести. Партиите извън управляващата коалиция изпаднаха в девета глуха или се държат така, сякаш опозиция в парламента няма. Но независимо от всичко настроението по високите етажи на министерства и ведомства е някак си минорно. Просто няма пари за раздаване и съответно – за комисиони.
На практика от януари до юни държавата и общините са похарчили за строителство, доставки и услуги само 2.44 млрд. лева. За сравнение, през първата половина на 2014-а бяха сключени договори за 4.16 млрд. лева. Среднодневните харчове пък са спаднали от 24 млн. на 13.4 млн. лева. Което е с цели 41.3% по-малко. Казано иначе, свидетели сме на истински крах в обществените поръчки, които от средство за борба с корупцията се бяха превърнали през последните години в основния законен начин за източване на хазната. Нагласени победители, скрити условия, дискриминационни изисквания, анекси за оскъпяване, липса на прозрачност… са само част от похватите за "правилното" разпределяне на държавните милиони. Сега обаче средства няма или поне наличните са двойно по-малко.
Колкото и нелогично да звучи, причината за този срив е същата, заради която премиерът Бойко Борисов не спира да се хвали как имало преизпълнение на приходите с над един милиард лева, а финансовият министър Владислав Горанов отчита бюджетни излишъци напук на ширещата се криза. Става дума за европейското финансиране. От 2010-а насам парите от Брюксел са в основата на публичните разходи и почти всичко, което институциите поръчваха, се плащаше с тях. Конкретно миналата година бе последната от първия програмен период на България в ЕС и усвояването на средствата от оперативните програми бе най-активно. Само че точно тогава европейските партньори спряха да ни възстановяват разходите (било заради открити нарушения, било заради политическата обстановка). Така се наложи всички плащания да се правят от бюджета, което пък в крайна сметка го извади на червено. И сега, когато Еврокомисията пусна блокираните траншове, хазната отчита излишъци – не истински, а счетоводни.
Всъщност заради политическата нестабилност и смяната на три правителства вторият програмен период у нас реално все още не е започнал – няма отворени схеми за финансиране и няма какво да се харчи. Статистиката показва, че едва 768 процедури, или 14% от всички обявени през тази година обществени поръчки, са били с европейски средства, като най-често става дума за обучения, логистика или скромни доставки.
Неслучайно от януари се наблюдава една доста интересна тенденция. Докато преди най-много пари отиваха за строителство, което е разбираемо, след като повечето оперативни програми са насочени към инфраструктурата, то основното перо на държавните разходи сега са доставките. За осигуряването на горива, самолетни билети, канцеларски материали, компютърна и друга техника, обзавеждане, автомобили и т. н. са отишли над 1.12 млрд. лева. Но и в този случай има сериозен срив, защото за първата половина на 2014-а по това перо са били възложени поръчки за 1.7 милиарда.
Договорите за услуги, като: почистването, преводите, процесуалното представителство, одитите, телефонните разговори и други, също следват тази тенденция. От 1.3 млрд. през първите шест месеца на миналата година техният обем се е свил до малко над 600 млн. лева. А при строителството спадът е от 1.14 млрд. до 714 млн. лева. И докато обемът на похарчените средства намалява наполовина, същото не може да се каже за поръчките. Ако преди са били сключени 11 255 контракта, или по 65 средно на ден, през 2015-а договорите са 9710, или по 53 на ден. Сред възложителите с най-много търгове са болницата "Токуда" (748), Електроенергийният системен оператор (190), ВМА, Столичната община, ТЕЦ "Марица- изток 2" и АЕЦ "Козлодуй".
От обобщените данни на Агенцията за обществени поръчки могат да се направят и някои други любопитни изводи. Например за последните пет години броят на възложителите се е увеличил от 2585 до 5674 през 2014-а. Повече от двойния ръст показва, че много от публичните институции и дружества преди изобщо не са провеждали конкурси за строителство, доставки или услуги. Значително нараства и броят на изпълнителите – от 14 700 на 22 680, което означава, че много повече фирми вече успяват да се наредят на държавната софра. За същия петгодишен период подписаните договори се увеличават от 15 755 и 24 872, което от своя страна разкрива, че приказките как едни и същи компании обират всички държавни поръчки, не са съвсем верни.
Внимание заслужава и въпросът за контрола над обществените поръчки. По данни на Агенцията за държавна финансова инспекция 47% от всички подадени през 2014-а сигнали за нарушения са били основателни, но тъй като ведомството одитира и търгове, за които няма такива сигнали, нередности се откриват средно в 38 на сто от извършените проверки. В над 60% от случаите се установяват административни грешки, а в между 70 и 85% от търговете прегрешенията най-често са свързани с опит за манипулиране на самата процедура. Поради ограничения си капацитет финансовата агенция успява да провери едва около 18 на сто от всички договори, които се сключват годишно. Така че много неща остават скрити за широката публика.
