Александър Маринов
Дори бегъл преглед на събитията показва, че етническото напрежение преди местни избори (както и изкушенията да се извлекат политически дивиденти от него) видимо се покачва. От една страна, това се наблюдава в районите със смесено (българско и турско) население, от друга – чрез ръст на конфликтността между българи и роми и политическите й проекции. Второто измерение се откроява особено ясно – преди местните избори през 2007-а имаше конфликт между българи и роми в район „Красна поляна” в столицата; през 2011-а се случи инцидентът в Катуница. През 2015-а вече се натрупа достатъчно напрежение покрай сблъсъците в Гърмен и Орландовци.
Използването на този взривоопасен предизборен „ресурс” очевидно няма да ни се размине и сега. Но за различните партии, които са пряко свързани с него, той се вписва по специфичен начин с оглед на техните проблеми, планове и шансове. Общото е, че всички ще играят някакви „патриотични игри” с непосредствени и главно – по-далечни цели.
По всяка вероятност на предстоящите местни избори проблемите на
взаимоотношенията между българи и роми
ще засенчат всички други етнически теми (може би с изключение на ксенофобската реторика около бежанците, ако се наблюдава бързо и чувствително влошаване в тази област). След демонстративния отказ на ГЕРБ да сътрудничи с други български партии в районите с компактно турско население интригата там практически приключи. Но към този щедър жест на подкрепа за отслабеното ДПС ще се върнем малко по-нататък.
Основанията това да се превърне в горещата точка на предизборната борба са налице. От една страна, ДПС не дава признаци, че е решило да ограничи експанзията си сред ромските общности. От друга, за Патриотичния фронт и "Атака" темата за „циганския терор” не просто е трайна характеристика на политическата им идентичност – тя е традиционно силното им електорално оръжие, от което те най-малко сега ще се откажат предвид затрудненото положение, в което се намират. Накрая, иска или не иска, в полето на тази етническо-политическа волтова дъга ще попадне и ГЕРБ като най-голямата управляваща партия, при това контролираща редица ключови министерства, ангажирани с проблема (най-вече МВР). Но отношенията в този триъгълник са доста по-сложни, отколкото изглеждат, главно заради асиметричните политически ходове на страните.
В желанието си да разкъса изолацията, в която попадна, ДПС предприе няколко стъпки с по-скоро пропаганден, отколкото реален електорален ефект. Преди всичко, това е
маневрата с „новия либерален проект”
изразяващ се в партньорството и може би коалирането на движението с останките от НДСВ, но под егидата на Алианса на либералните и демократичните партии в Европа (АЛДЕ), където и двете формации членуват. Изглежда, ще станем свидетели на римейк на старата идея за политическо обозначаване на ДПС в столицата и някои други големи градове. Подчертаването на европейската протекция за тази инициатива вероятно е замислено като превантивна мярка срещу неизбежния отзвук от прилагането на не толкова европейски практики при засмукването на ромския вот. В същата посока е обявеното регионално сътрудничество на ДПС с малки десни партии в невралгични райони.
Без съмнение обаче ключов е въпросът дали ще се потвърдят и развият индикациите за неофициално
местно сътрудничество между ДПС и ГЕРБ
От Реформаторския блок вече биха тревога за такива симптоми в Разград. Което налага отново да се запитаме защо най-голямата управляваща партия отказа сътрудничество с другите български партии в смесените райони? Възможно е това да се дължи на типичното за ГЕРБ надценяване на собствените сили, но не е изключено и да е част от по-голям план за преструктуриране на управляващото мнозинство и подготовка на нови съюзи в контекста на президентските избори догодина. Без съмнение услугата за движението е голяма, защото значително ще облекчи задачата му в собствените крепости и ще позволи да се пренасочат (вече по-оскъдните) ресурси за завладяване на нови територии.
Ставащото очевидно предизвиква раздразнението на Патриотичния фронт, който през последните седмици нееднократно – с политически декларации и медийни послания – лансира обвинението в задкулисна сделка между ГЕРБ и ДПС. За патриотите тази тема намира и по-нататъшно развитие предвид очертаващия се безспорен техен приоритет №1 на предстоящите избори – битката за Пловдив. Едновременно с официалната му номинация кандидатът им за кмет на Пловдив Славчо Атанасов обяви знаково парламентарно питане към министър Румяна Бъчварова именно по повод на ромската престъпност в няколко квартала на града.
Друга съществена стъпка, предприета съвместно от
Патриотичния фронт и Реформаторския блок
е демонстративното сближаване с цел взаимна подкрепа на кандидатите за кмет в някои от големите населени места в страната. По всяка вероятност блокът ще подкрепи хората на патриотите в Пловдив и Русе, а те на свой ред ще върнат жеста към човека на реформаторите във Варна. Сделката е логична – стремежът е да се вдигне цената на малките партии в управляващото мнозинство и да се даде знак на ГЕРБ, че не е разумно да ги пренебрегва с лека ръка.
Патриотичният фронт обаче трябва да внимава, защото зад гърба му дебне преструващата се на умряла лисица „Атака”. Волен Сидеров вече няколко седмици последователно налага тезата, че ПФ и ДПС са скачени съдове и дори че първите умишлено „вдигат топката” на ДПС (за пример се посочват конфликтът в Гърмен и поведението на водещи фигури на патриотите). Войната на два фронта по принцип е трудно и рисковано начинание, но в дадения случай е добър вариант за „Атака”, защото й дава шанс едновременно да акцентира върху популярна страна на идентичността си и да си върне част от избирателите, преминали в конкурентния лагер.
В интерес на истината, общият знаменател на тези заплетени комбинации и постоянно разменяни взаимни удари се изразява нетолкова в търсенето на някакви конкретни изборни резултати (с изключение на няколко знакови битки), колкото в намерения с по-далечен хоризонт. В една или друга степен всички изброени играчи рискуват, докато преследват орела на хоризонта, да изпуснат връбчето от ръцете си.
