Гърция остава в Еврозоната поне до сряда, решиха след 14-часово заседание финансовите министри от икономическата зона.
Лидерите на Гърция, Германия и Франция са постигнали "компромис" на продължилите цяла нощ преговори. Гръцкият премиер Алексис Ципрас, германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и председателят на Европейския съвет Доналд Туск са изготвили компромисен проект, с който да бъде запазена Гърция в еврозоната, предаде Би Би Си.
Според "Гардиън" пък най-много спорове са се водили по две точки. Първата е за приватизацията в Гърция и германската идея в независим фонд в Люксембург да бъдат прехвърлени гръцки активи за 50 млрд. евро, а фондът да ги продава и да плаща с приходите дълговете на Атина. Гърците твърдят, че не могат да съберат активи за повече от 17 млрд. евро и че цялата схема не е добра.
Вторият спорен пункт е настояването на Алексис Ципрас силно да се намали или да напълно да отпадне, участието на Международния валутен фонд, което изненада мнозина. Това обаче е странно предвид, че именно МВФ препоръчва част от гръцкия дълг да бъде отписан.
На срещата на върха е достигнат консенсус за условията, при които да се даде начало на трета помощна програма за Гърция, за да се гарантира оставането й в еврозоната. Първата стъпка, която трябва да направи Атина обаче е парламентът да приеме най-късно утре вечер съгласуваните с кредиторите структурни реформи. Между тях са законопроекти за приватизацията, пенсионната и данъчната система.
В сряда ще се състои нова среща на Еврогрупата, на която да се направи оценка на постигнатия от гръцката страна напредък и евентуално да се даде старт на преговори за трета тригодишна програма за кредитиране на Атина. Участниците във вчерашната среща категорично изключиха възможността за краткосрочни заеми на двустранна основа от отделни държави.
Гърция направи в четвъртък пакет от предложения за реформи в замяна на нов заем на стойност 53.5 милиарда евро, за да може да покрие задълженията по заемите си до края на юни 2018-та. В пакета предложения присъстваха увеличение на ДДС за туристическия сектор и данък лукс. Освен това беше предвиден и строг календар за приватизациите, както и намаляване на разходите за пенсии през следващата година, като се сложи край на ранното пенсиониране.
