Кредитната карта не е от Крилатия, тя е от Рогатия. Изкушението за харчене от нея е доста по-силно от това да плюнчиш пари в брой по молове и пазари. Според едно скорошно изследване 63% от потребителите на тези карти са жени и имат поне по една пластика, тъй като те са по-удобно средство за пазаруване в страната и в чужбина. Всеки трети потребител посочва удобството като едно от най-важните предимства на картата. За 27% от ползвателите им "съблазнителното" в ползването на кредитната карта е възможността да разполагат със средства, без да се налага да кандидатстват за кредит. Други 17 на сто пък сочат, че предпочитат картите, защото са своеобразен лесен краткосрочен безлихвен заем и могат да се възползват и от гратисния период”.
Кредитната карта е перфектно средство за покриване на непредвидени разходи. Както и белег за финансови възможности: например голяма част от хотелите по света не пускат без нея, защото е гаранция, че клиентът няма да ги ощети.
Някак неусетно се харчат пари от кредитната карта, неусетно идва и съзнанието за грях, когато се набуташ за нула време примерно с 5 хил. лв. и към 150 лв. започнат да отлитат от заплатата ти всеки месец за погашения – незнайно докога.
Има теза, че от всяка безпътица има поне два изхода. В този конкретен случай и двата са свързани с превръщането на дупката в кредитната карта в потребителски заем. Разликата е само в стратегията – дали длъжникът ще избере по-бързо изплащане с почти същите вноски, или ще забави връщането на парите с двойно по-малки месечни плащания.
Ето как изглежда схемата, която използва една от големите български банки, в числа и изисквания. Ще отбележим, че в другите трезори нещата протичат по подобен начин.
Да се върнем на примера: Кредитната ви карта е на червено с 5 хил. лева. Минималната месечна вноска, която трябва да платите от 21-о число на този месец до 5 число на следващия, е 149 лева. Всяко следващо погасяване е с няколко лева по-малко. Лихвата от 18% е голям лукс, който сте си позволили. Този твърд разход ръфа от заплатата ви и започва да ви притеснява. Какво да правите?
Тичайте при кредитния си инспектор. Кажете му, че искате да трансформирате задълженията си по кредитната карта в задължения по потребителски заем. Банкерът ще ви обясни, че има два варианта за преоформянето. При първия, ако месечното ви възнаграждение се превежда в банката, от която искате кредит, банкерите са по-благосклонни към вас – предлагат ви лихва от 7.7% и ГПР (Годишен процент на разходите) от 12.80 на сто. Месечната ви вноска банката сама ще си я тегли от сметката ви – направо удоволствие. Цялата мъка за вас се свежда до това да представите служебна бележка за доходите си за шест месеца назад.
Дотук – добре. Но има и друг вариант – нетолкова благоприятен. Вашият работодател си има от години обслужваща банка и няма никакво желание да прибягва и до услугите на други. Питате счетоводителката дали би се нагърбила да прехвърля само вашата заплата в друга банка и тя ви отговаря: „За нищо на света“.
Пак отивате при кредитния инспектор. Разказвате му за безотрадната си съдба и му искате актуализирана оферта. Той ви казва, че лихвата за вас вече е 9.7%, ГПР също е набъбнал. И ви предлага потребителски кредит за три години с фиксирана месечна вноска от 161 лева. „Защо така, питате вие, вноската ми от 149 лв. става по-висока – 161 лева. Аз искам облекчение, а не утежнение.“
Банкерът ще ви успокои, че при лихва от 18% по кредитната карта и с онези вноски, които започват от 146 лв., ще я занулите след четири години. Така са направени разчетите им. Той ви предлага вместо четири години да плащате по 149 лв. месечно за три години да ликвидирате дълга си с месечна вноска от 161 лева.
Най-вероятно няма да се съгласите. Искате вноската да е максимално ниска, а годините да са много, с надеждата един ден да забогатеете и да върнете остатъка отведнъж.
Ако сте достатъчно твърд, банкерът ви предлага фиксирана вноска от 82 лв. – почти наполовина от предишната. За колко години, плахо питате вие. За седем, твърдо ви отговаря кредиторът.
По-къс срок или силно орязани месечни вноски – длъжникът избира. Но и двата варианта са по-добри от борча по кредитната карта. Да не говорим за възпитателния ефект.
Потребителският кредит е твърда сума, а кредитната карта не е за разхитителните, защото предполага револвиране. Може дори вечно да си на ръба на лимита, като теглиш предварително минималната месечна вноска и я внасяш в определения срок. Иначе кредитната карта е удобство. Само трябва да се отнасяте с нея отговорно.
За какво най-често ползваме картата? Близо 60% потребителите обясняват, че плащат с нея при покупки на ПОС терминал. Това е логично даже само заради липсата на такса при покупки с картата. В тези случаи банката начислява единствено лихва, която пък може да се избегне, ако ползваната сума се издължи в рамките на предоставения гратисен период. Той най-често е 45 дни.
Покупките в интернет също са предпочитан начин за ползване на картата, твърдят 42% от потребителите. В някои случаи покупки с дебитна карта не могат да бъдат осъществени в интернет, а с кредитна карта това са изключения. Картата се ползва често и при резервации на хотели, при покупки на самолетни билети или при наемане на автомобили. Тегленето на суми в брой от кредитна карта е скъпо удоволствие, но немалка част от потребителите (35%) сочат, че ползват и този начин, ако имат нужда от средства.
