За живота на валутните пазари през изминалата седмица може да се каже всичко друго, но не и че е бил скучен. Силната динамика, резките движения бяха нормалното състояние на валутите, а основните печеливши, донякъде очаквано, бяха щатският долар и британският паунд. А силно губещи се оказаха валутите на икономиките, които са пряко зависими от добива на ресурси, както и еврото.
Гръцкият парламент одобри мерките за реформи, с които реално може да бъдат открити преговорите по третия спасителен пакет за страната. Евровите пазари получиха поредната доза енергия, индуцирана донякъде от протестите и сблъсъците на площада пред парламента в Атина, както и от общата несигурност за това, дали европейските партньори са готови да подкрепят спасителната програма в националните си парламенти. Гърция ще се нуждае от около 7 млрд. евро от общоевропейския Фонд за финансова стабилност (EFSF). Но тази помощ обаче трябва да бъде одобрена от всички 28 страни членки на съюза. Въпреки че реформите, съпътстващи третия помощен пакет, вече са част от гръцкото законодателство, парламентаристите от редица страни, сред които Великобритания, Румъния, Литва и донякъде България, са твърдо против да се включат в спасяването на Гърция (което технически ще бъде осъществено чрез държавни гаранции). На този фон търговците бяха по-склонни да продават еврото срещу основните световни валути. Допълнителен натиск върху стойността на единната европейска валута оказа и ЕЦБ. След срещата на борда на институцията в четвъртък президентът й Драги обяви, че централната банка е готова да влива още допълнителна ликвидност в системата, за да предпази еврото. На тази база седмичните загуби на европейската валута спрямо щатския долар се равняваха на цели 2.63% от стойността й. В края на седмицата едно евро се разменяше срещу 1.0868 щатски долара.
Друга валута, която показа значителна сила спрямо еврото бе
британският паунд
"Банк ъф Ингланд" разглежда все по-сериозно възможностите за нормализиране на монетарната си политика. Според думите на гуверньора й Марк Карни е възможно да видим първо повишение на основните лихви на Острова от началото на финансовата криза през 2008 г. още през тази година. Очакванията на мнозинството икономисти са подобни. А мерките за фискални икономии, предприети от министъра на финансите Джордж Озбърн, дават допълнителен позитивен стимул за инвеститорите в стерлинги.
Валутната двойка евро – британски паунд се търгуваше при курс от 0.69668 паунда за евро в края на седмицата, от което се оформи поевтиняване на единната европейска валута с цели 3.14 процента. Тези стойности на еврото представляваха и седемгодишно дъно в стойността му спрямо паунда. Лирата бе и една от малкото печеливши валути спрямо щатския долар, а курсът паунд – долар достигна 1.5563 долара за паунд. Седмичното поскъпване на британската валута бе 0.30 процента.
Швейцарският франк
отново бе силно търсена валута през седмицата. Несигурността около Гърция накара редица инвеститори да се обърнат към предлаганото от швейцарските пари "убежище". Въпреки че швейцарската централна банка по-рано тази година обяви освобождаването на курса спрямо еврото, гуверньорът й Томас Джордан заяви, че през седмицата институцията е продавала франкове с цел да ограничи поскъпването на валутата. Тези действия на институцията са донякъде очаквани с оглед на това, че скъпата национална валута най-вероятно ще постави икономиката на алпийската страна в рецесия през тази година. В края на седмицата едно евро се разменяше за около 1.0406 франка, което е поевтиняване на единната европейска валута с 0.65 процента. Франкът загуби 2.01% от стойността си спрямо щатския долар, достигайки 0.9576 франка за долар.
Американските пари
отново бяха сред най-поскъпващите валути през седмицата. В речта си пред Конгреса на САЩ председателят на Фед Джанет Йелън даде силно позитивна оценка за развитието на най-голямата световна икономика. Тя изказа и предвиждания за повишение на основните лихви до края на годината. На тази база доларът загуби от относителната си стойност само спрямо британския паунд и се превърна в най-печелившата валута през седмицата.
Изключително интересно бе и на пазарите на валутите на ресурсните страни. Продължаващият
спад на цените на енергийните материали
затвърден от подписаното през седмицата споразумение за ядрената програма на Иран, накара централната банка на Канада да предприеме съответните действия за освобождаване на монетарната политика и предпазване на страната от рецесия. След като БВП на северноамериканската страна се понижи в две последователни тримесечия през тази година, а очакванията за пълно възстановяване на канадската икономика бяха изтеглени чак за края на 2017 г., канадската централна банка реши да понижи основната лихва в страната за втори път през тази година с 25 базисни точки до 0.50 процента. Реакцията на валутните пазари бе мълниеносна – канадският долар изгуби 2.29% от стойността си спрямо щатския долар. Луунито, както е позната сред инвеститорите канадската валута, бе сред най-губещите през седмицата.
Действието на канадската централна банка бе основата на повишени очаквания за сходни планове в Австралия и Нова Зеландия, чиито икономики също са силно зависими от експорта на стоки и на полезни изкопаеми. След сътресение в цените на млякото на световните пазари през седмицата очакванията на икономистите са, че от новозеландската централна банка ще последва канадските си колеги в понижението на основните лихви и в разширяването на паричните стимули за икономиката. На тази база новозеландският долар, познат още като киви, загуби цели 3.10% от стойността си спрямо щатския долар. В края на седмицата едно киви се разменяше срещу едва 0.6516 щ. долара. Друга силно зависима от световните стокови пазари икономика е Австралия, която също се очаква да понесе съответните сътресения от понижаващите се цени. Въпреки че очакванията за монетарни стимули в страната на кенгуратата са по-ниски от тези в Нова Зеландия, австралийският долар също бе сред губещите валути през седмицата. Осито, както още е позната австралийската валута, загуби 0.82% от стойността си спрямо щатския долар, като в петък един щатски долар можеше да закупи 1.3541 австралийски долара.
При валутите на страните от Тихоокеанска Азия, фокусът на инвеститорите бе върху развитието на цените на
китайските капиталови инструменти
Търговията с акциите на Шанхайската фондова борса отново бе силно волатилна, като редица анализатори изразиха съмнения, че китайското правителство ще успее да спре забавяне в икономиката на най-многолюдната страна в света. Това постави валутите от региона под натиск, като японската йена загуби 1.11% от стойността си спрямо щатския долар, достигайки 124.14 йени за долар в края на седмицата. Несигурността в Китай обаче не бе достатъчна, за да отслаби достатъчно йената, чиято стойност спрямо еврото се повиши с 1.34%, достигайки 135.09 йени за евро.
Междувременно южнокорейският вон поема по пътя на изместване на японската йена като основна валута за кери търговия (търговия, при която инвеститорите заемат средства в една валута с по-ниска лихва и инвестират в друга с по-висока такава, разчитайки, че промяната във валутния курс ще е по-малка, отколкото лихвената разлика). Сметки на Блумбърг показват, че инвеститори, които са продали вона срещу кошница от десет азиатски валути, биха спечелили 2.6% от началото на месеца – спрямо едва 0.5%, ако операцията е извършена спрямо йената. През седмицата йената добави 0.53% към стойността си, поскъпвайки до курс от 9.2505 вона.
