Забранената като терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК) заплаши, че ще прекъсне тригодишното примирие с Турция и ще се върне към въоръжената борба. Формален повод за предупреждението й бе засиленото строителство на казарми, язовири и пътища в югоизточната част на страната, които според нея имат военно предназначение. Истинската причина за нарасналото напрежение между турските власти и кюрдите обаче трябва да се търси другаде – отвъд турско-сирийската граница.
През последните седмици военната ситуация в северната част на Сирия сериозно се промени. След като в продължение на месеци кюрдските сили бяха в отбрана и след като миналата есен едва удържаха разположения на самата граница с Турция град Кобане от атаките на джихадистите, сега самите те са в настъпление. Кюрдските "Отряди за народна самоотбрана", които са на фактическо подчинение на ПКК, навлязоха в заетите от "Ислямска държава" територии. Подкрепяни от въздушните удари на САЩ, те изтласкаха джихадистите от района на турско-сирийската граница и се доближиха до столицата на ислямистите Рака. Но най-важният им успех е, че осъществиха сухопътна връзка с Кобане, като по този начин установиха контрол над по-голямата част от границата. В ръцете на ислямистите останаха едва стотина километра от дългата над 800 км гранична ивица между Сирия и Турция, през която минават съмишлениците им, желаещи да воюват.
Този развой на събитията уплаши Турция, която очаква следващият ход на кюрдите да е обявяването на независимост върху контролираните от тях територии. Лично президентът Реджеп Ердоган се зарече никога да не допусне подобно нещо. "Казвам го на целия свят: никога няма да позволя създаването на нова държава южно от нашата граница, в Северна Сирия. Ще се борим срещу това независимо от цената", обяви Ердоган в реч по този повод. Непосредствено след речта му редица турски медии излязоха с информация, че Ердоган и премиерът Ахмет Давутоглу обмислят изпращането на войски в Сирия. Както проправителствени вестници, така и яростни противници на властта съобщиха, че турската армия е получила заповед за преминаване на границата, като се позоваваха на източници от Анкара. От кабинета не последва нито потвърждение, нито опровержение.
Според изтеклите сведения 18 000 турски войници трябвало да бъдат разположени на територия, широка 30 и дълга към 100 км, контролирана сега от "Ислямска държава". На изток тя започва от държания от кюрдите Кобане, а на запад завършва при градчето Мари, където се разпорежда Свободната сирийска армия. В операцията се предвиждало да участват сухопътни войски, подкрепени от артилерия и авиация.
От самото начало на сирийския конфликт през 2011-а има очаквания за турска намеса. Анкара е настоявала пред ООН и западните си съюзници за създаването на буферна и забранена за полети зона на сирийска територия, оправдавайки искането си с хаоса по своята граница и бежанския поток, но без успех. Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър обяви пред Конгреса през май, че налагането на зона, забранена за полети, ще изисква провеждането на "мащабна военна операция", а в края на юни позицията му бе потвърдена от говорителя на Държавния департамент Марк Тонър.
Когато на 7 юли американска делегация посети Анкара, за да преговаря за изграждането на коалиция срещу джихадистите, въпросът отново бе повдигнат. Специалният координатор на президента на САЩ Барак Обама в борбата срещу "Ислямска държава" ген. Джон Алън поиска военновъздушната база "Инджирлик" отново да бъде отворена за американски военни самолети, срещу което турската страна настоя да бъде попречено на създаването на "кюрдска ивица" по границата. Това предполагало създаването на зона за сигурност и забранена за полети зона в Сирия. Американската страна обаче само изслуша турските представители, без да дава какъвто и да било знак, че планира действия в тази насока.
Успехите на кюрдите се дължат до голяма степен на американските въздушни удари и това предизвиква напрежение в турско-американските отношения. Още повече че Вашингтон не възнамерява да оттегли подкрепата си. "Кюрдите действат, а щом са в състояние да действат, ние ще ги подкрепяме", обясни Аштън Картър пред Сенатската комисия по въоръжените сили. Така вероятността подчинените на ПКК отряди да сложат ръка върху цялата турско-сирийска граница става все по-реална. Базираната в Ню Йорк група за стратегически проучвания "Суфран" посочва по този повод, че всъщност Анкара би предпочела от другата страна на южната й граница да е "Ислямска държава", но не и държавно формирование, подчинено на Кюрдската работническа партия.
Една евентуална интервенция би предотвратила подобен развой на събитията, но рисковете са сериозни. Турски медии цитират военни източници, според които армейското ръководство се бои, че намесата в Сирия ще вкара Турция в конфликт едновременно с ислямистите, кюрдите и режима на Башар Асад, от който няма да може да се измъкне. Друга причина за тревога е подновяването на военните действия на ПКК на турска територия.
Журналистът Фехим Тащекин отбеляза, че освен резервите на военните и несъгласието на САЩ формирането на ново коалиционно правителство също би представлявало пречка пред плановете за военна намеса. Ердоган изгуби изборите, но иска да се реваншира като главнокомандващ, вкарвайки Турция в авантюра преди завършване на преговорите за съставянето на следващия кабинет, смята журналистът. Те вече започнаха, а срокът е 45 дни, така че турският президент не разполага с безкрайно много време.