Въпреки обещанията, депутатите така и не пожелаха да направят съществени промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Това е обобщението от гласуваните на второ четене изменения и допълнения на нормативния акт.
Единствената смислена, но все пак декоративна промяна е, че Народното събрание ще инициира обществени допитвания при събрани 400 хиляди подписа, а не както досега – при 500 хиляди. Референдумът пък ще се счита за легитимен, само ако на него са гласували същият или повече на брой хора спрямо последните парламентарни избори. Това на практика означава, че този тип допитвания ще останат отново неприложими.
Лансираното многократно намерение на председателя на парламента Цецка Цачева, лидера на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и шефа на комисията по правни въпроси в парламента Данаил Кирилов, законът за референдумите да бъде преразгледан, за да се уважи мнението на гласоподавателите, на практика се оказа само "прах в очите" на избирателите.
При днешното гласуване народните представители буквално отказаха да намалят прага за валидност на референдумите. Парламентарната комисия по правни въпроси предлагаше самостоятелно провежданите допитвания да са валидни, при одобрението на най-малко 40% от хората с право на глас.
Другата им идея бе за провеждането на избори "две в едно". В случаите, когато референдумът се провежда заедно с президентски, с парламентарни и европейски избори, или с вот за общински съветници и кметове, той ще е валиден, ако за него са пуснати повече от половината от общия брой на действителните изборни бюлетини и 50 на сто от гласувалите са дали положителен отговор.
Тези предложения обаче почти не бяха дискутирани, тъй като депутатката от ГЕРБ Анна Александрова "изненадващо" реши да ги оттегли. Те естествено нямаше как да бъдат отменени, след като са внесени от правната комисия, но все пак депутатката "подсказа" на своите колеги как да гласуват. А именно – срещу предложенията.
Те бяха отхвърлени с 66 гласа от ГЕРБ (при общо 84 народни представители), 23 от БСП, 26 от ДПС, един от БДЦ,7 от "Атака" и 3 от независимите народните представители.
В подкрепа на предложенията гласуваха трима народни представители от ГЕРБ, само 11 депутати от Реформаторския блок (които имат 23 народни представители), 8 от Патриотичния фронт и един от тях се въздържа. Девет депутати от АБВ също се въздържаха, въпреки че те също имаха предложения за намаляване на прага на легитимност на референдумите.
Така ГЕРБ затвърдиха впечатлението, че при най-важните гласувания "играят" в комбина с ДПС. Но този път рамо удариха и от левицата. С гласовете трите формации показаха, че не са готови на промени, а целта им е да запазят статуквото.
Неотдавна ГЕРБ и ДПС гласуваха заедно спорните промени в пенсионната реформа и прехвърлянето на спестяванията на хората от частните осигурителни фондове към Националния осигурителен институт. По същия начин ДПС помогна на управляващите при "спасяването" на плоския данък. ГЕРБ и движението гласуваха заедно и за запазването на Националната служба за охрана и възстановяването на имената на насилствено преименуваните по време на Възродителния процес. Очаква се двете партии да обединят сили и при гласуването на подуправителите на Централната банка.
