Болниците на прощален летен пазар

болница Токуда - сграда

Болниците без съмнение работят във възможно най-стресовата среда. Заради ограничените си средства за дейност повечето от тях свършват парите към 20-о число на месеца и пускат "листите на чакащите", а просрочените им дългове към доставчици на лекарства и консумативи неумолимо растат. В същото време управителите им с уплаха чакат и появата на новата Национална здравна карта, която ще отсече кои от тях остават в играта, кои изчезват и кои ще се обединяват в консорциуми. Линията на централизация в здравеопазването се затвърди и от решението на Министерския съвет да създаде орган за възлагане на обществени поръчки в сектора, подчинен на ресорния министър д-р Петър Москов.

Звеното ще провежда търгове, ще избира изпълнители и ще сключва рамкови споразумения чрез интегрирана информационна система или онлайн платформа за електронна търговия. Възлагането на поръчките ще бъде зорко следено от самия министър. Първоначално ще се правят търгове от името и за сметка на многопрофилните, университетските и специализираните болници, както и за клиниките за долекуване и рехабилитация. След това процесът ще обхване всички останали лечебни заведения. На финалната права ще се увеличат максимално продуктите в електронния каталог. Идеята за създаването на централизирано командно депо за поръчки е да се пести време, административен и финансов ресурс. Цените на медикаменти и апаратура пък се очаква да паднат, тъй като ще се заявяват големи количества, със сериозни отстъпки от страна на производителите и дистрибуторите.

Именно лекарствата и медицинските консумативи са "ахилесовата пета" в здравните конкурси. Откакто болниците като търговски дружества сами си ги осигуряват, бюджетът на здравната каса за онкопрепарати например скочи от 57 млн. на 175 млн. лв., а разликата в цените на едно и също закупено лекарство от клиниките достигна до 400 лева. Анализ на БОРКОР пък установи, че болниците са сред възложителите на обществени поръчки, които допускат най-много нарушения на закона и най-много злоупотреби.

От друга страна, в периода 2012-2014-а дълговете на държавните болници за лекарства скочиха от 14 млн. лв. до 119 млн. лева. Още по-тревожното е, че повече от половината пари са просрочени, което на практика означава, че лечебниците са в пряка зависимост от доставчиците и кредиторите си. Подобно е положението и с неразплатените пари за медицински консумативи. В края на 2012-а задълженията по това перо са били 37.7 млн. лв., от които 9.1 млн. лв. са просрочени, а в края на 2014-а са 57.3 млн. лв., от които 31.3 млн. лв. фатално забавени. Като една от причините за това положение здравното министерство посочи поправка в нормативната уредба за облекчаване на бизнеса, с която срокът за отлагане на плащанията по договор бе съкратен до 60 дни.

Централизацията на търговете обаче едва ли ще се приеме на драго сърце от всички заинтересовани. Здравното ведомство вероятно ще договаря по-ниски цени, но дали системата няма да стане по-непредвидима, след като болниците ще пазаруват чрез посредник и така по-трудно ще планират дългосрочните си разходи. Засега е неясен и статутът на частните лечебници. Ако, да речем, "Софиямед", "Сердика" или "Токуда" се договорят на по-ниска цена от тази в държавния регистър, кой ще ги принуди да пазаруват чрез системата?

Добра или не, промяната в начина на провеждане на търговете наближава. И за болниците това лято вероятно ще е последният шанс да си напазаруват по свое усмотрение. Едва ли е случаен фактът, че от началото на юни различните по форма на собственост клиники проявяват невиждана активност, като са обявили над 190 публични търга. Някои, като например ИСУЛ, попълват запасите си от медицински изделия и консумативи. Столичната онкология е приготвила към 386 000 лв., за да оборудва новия си лъчетерапевтичен комплекс. Транспортната болница в София ще достави реактиви и консумативи за клиничната си лаборатория за над 460 000 лв., а в тази насока са обявени поне още 10 поръчки. Много болници са решили да използват "лятното намаление", за да се дооборудват. "Царица Йоанна" ще си вземе в пакет дигитален портативен и цифров ехограф, Националната кардиологична болница доставя, монтира и пуска в експлоатация ултразвукова платформа за високоспециализирана васкуларна диагностика за 120 000 лева. Други клиники пък търсят резервни части или абонаментен сервиз за апаратурата си.

Активни са и "строителите", вероятно защото в горещите месеци пациентите са по-малко и моментът да се обновят болничните отделения е доста подходящ. Най-голямата болница в страната – УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив, е приготвила 9 млн. лв. за рамково споразумение с трима подизпълнители на строителни и ремонтни работи. Интересното е, че преди два месеца там започна проверка на ДАНС на договорите за наеми и обществените поръчки, подписани в периода 2013-2014-а. Но резултати от нея досега не са оповестени и болницата, изглежда, иска да използва последния си шанс да построи нещо ново. Да припомним, че министър Москов се закани здравната каса повече да не плаща за строителни дейности. "Не е тайна – подхвърли той – че голяма част от парите за здраве отиват за нереализирани архитекти, които правят градинки в здравните заведения."

Естествено, много клиники се грижат за текущите си нужди и си доставят храна, газ за отопление през зимата, ток, вода и облекло за персонала си. Но най-много са конкурсите за покупка на лекарства, някои от които са в особено големи размери. За месец и половина са заявени медикаменти за над 30 млн. лева. Интересното е, че големите държавни и университетски болници по-скоро "пасуват", като далеч по-активни в купуването на хапчета са провинциалните областни и общински лечебници. Някои попълват целия каталог от липсващи медикаменти по десетки обособени позиции, други търсят едно дефицитно лекарство, което е на изчерпване. Не са малко и клиниките, използващи предимствата на процедурите по пряко договаряне. Повечето договори са със срок от 12 месеца, което показва, че възложителите вече имат едно наум за предстоящата смяна на модела. 

Безспорен лидер на летния публичен пазар за лекарства е "Токуда". Неотдавна тя излезе с търг на стойност 20.76 млн. лв. за доставката на различни видове медикаменти и храни. "Света Анна – Варна" е със заявени илачи за над 1.88 млн. лева. Далеч зад тях в "класацията" за лекарствен оборот са многопрофилните болници "Света София", МБАЛ-Асеновград, благоевградската онкология "Свети Мина" и МБАЛ – "Д-р Никола Василев" в Кюстендил, пуснали поръчки за между 400 000 и 800 000 лева. Любопитен е случаят с многопрофилната "Христо Ботев", която в рамките на седмица е обявила шест процедури по договаряне без обявление. Четири от тях са за лекарствени продукти извън Позитивния лекарствен списък, а основният изпълнител е "Софарма Трейдинг".

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст