Дългогодишната традиция за формален контрол при разрешаването на специални разузнавателни средства (СРС) от страна на съдилищата, може би най-после е прекъсната. Към този извод водят последните данни на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, изпратени до "Правен свят".
От тях става ясно, че само за първото шестмесечие на годината отказите на съда да даде разрешение за СРС са 267. За сравнение – за същия период на миналата година те са били 84, което означава 183 отказа повече или увеличение от близо 220%. Статистиката е обнадеждаваща за подобряване на контрола на СРС, който в последните години доведе до много шумни скандали, свързани с подслушването. Показателно в това отношение е, че рязък спад има и при дадените разрешения.
За първите 6 месеца на годината съдилищата в цялата страна са разрешили 2194 СРС-та, което е над 40% по-малко в сравнение със същия период на миналата година, когато разрешенията са били 3689. За цялата минала година например, Софийският градски съд (СГС) беше постановил 3549 разрешения, като отказите бяха 30, а в предходните две години бяха общо 25. От началото на тази година в СГС рязко са ограничени и разрешенията, които са 795, докато за същия период на миналата година те са били 1775.
"Само от тези данни може да се направи извод, че контролът за спазване на закона при използване на СРС е засилен", посочва в писмото си до "Правен свят" шефът на бюрото Бойко Рашков.
То е по повод изказване на главния прокурор Сотир Цацаров пред Висшия съдебен съвет (ВСС), че Рашков е изпратил в прокуратурата сигнали за извършени престъпления от почти всички председатели на окръжни съдилища. Изказването на главния прокурор беше направено по време на дискусия в съвета за писмо на 20 председатели на окръжни съдилища, в което те се оплакват, че с правомощията на бюрото се накърнява независимостта на съдебната власт и виждат противоречие с Конституцията на някои от текстовете на Закона за СРС. Писмото беше подписано от шефовете на ОС в Пловдив, Бургас, Хасково, Велико Търново, Благоевград, Враца, Ямбол, Плевен, София, Варна, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Силистра, Смолян, Добрич, Перник, както и на Софийския градски съд и на Специализирания наказателен съд. ВСС подкрепи писмото на съдиите и реши да го изпрати на президента, председателя на парламента, председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
В тази връзка Бойко Рашков подчертава, че от създаването на бюрото в началото на миналата година, то е изпратило на главния прокурор по компетентност информация за нарушение на процедурите, допуснати само от трима председатели на окръжния съдилища и трима зам.-председатели, като последните трима са от Софийския градски съд. Шефът на бюрото пояснява, че действията му са с уведомителен характер и следват от разпоредбата на чл. 205, ал.2 от НПК.
Пред ВСС главният прокурор обясни реакцията на председателите на окръжни съдилища със становище на бюрото, което то се опитало да наложи на съда и прокуратурата, но не успяло, а след това опитало да наложи на председателя на ДАТО, който по думите на Цацаров, бил смутен.
По този повод Бойко Рашков казва, че указанието е дадено от бюрото на основание чл.34е, ал.1, т.3 от ЗСРС, съгласувано е с ръководствата на ДАНС и ДАТО, като положително становище по него е изразило и ръководството на СГС.
"Повод за изготвяне на тези указания са констатираните множество закононарушения в процедурите по използване и прилагане на СРС и необходимостта да се гарантират и защитят в по-голяма степен правата и свободите на гражданите. Указанията дават възможност на съдията да отстрани явни фактически и правни грешки в тайната, еднолична и неподлежаща на инстанционен съдебен контрол процедура.
С измененията и допълненията на ЗСРС указанията се "превърнаха" в закон от Народното събрание с предвиждане на две нови хипотези, при които прилагането на СРС не може да започне (чл. 22, ал. 3, т.1 и т, 2 ЗСРС). В този смисъл председателят на ДАТО не може да бъде "смутен", а е длъжен да изпълнява закона", заявява още Бойко Рашков.
В писмото си той посочва още, че в момента в парламента се обсъждат изменения в Закона за СРС и една от промените, предложена от Върховния касационен съд, на практика възпроизвежда почти изцяло указанията на бюрото. Върховните съдии са предложили да се създаде нова ал. 5 в чл. 22 от ЗСРС със следното съдържание: "В случаите на чл. 22, ал. 3, т. 1 и т. 2, органът по чл. 20 незабавно писмено уведомява органа по чл. 15, който се произнася, като отменя, изменя или отказва да отмени или измени разрешението, незабавно изпраща своя акт на органа по чл. 20 и уведомява органа по чл. 13. След получаване на съдебния акт, органът по чл. 20, незабавно предприема действия по прилагане на специалните разузнавателни средства."
"Това предложение възпроизвежда почти изцяло указанията на Националното бюро и е възможно най-положителната оценка за тях", заявява Рашков.
