Референдумът е толкова важен, колкото и съдебната реформа, заяви президентът Росен Плевнелиев в обръщението си към народните представители във вторник, 28 юли. И пак се опита да даде допълнителна тежест на собствените си аргументи за всенародно допитване, което да се проведе заедно с местните избори през октомври. Ако се съди по реакцията, депутатите разбраха обратното на това, което им каза Плевнелиев. И след като орязаха с 2/3 важните за съдебната реформа конституционни промени, те осакатиха с точно толкова и референдума. Така наесен гражданите ще трябва да отговорят само на въпроса: дали да се въведе дистанционно електронно гласуване при провеждането на избори и всенародни допитвания. Парламентът с шарено гласуване отхвърли останалите два въпроса за мажоритарния вот и за задължителното гласуване. По-любопитното е, че точно тези два въпроса бяха най-нежелани от ДПС.
Така депутатите, от една страна, бламираха президента Росен Плевнелиев и пресякоха мераците му за втори мандат. От друга, за пореден път измамиха българите, след като миналата седмица, въпреки всички обещания и добри намерения, оставиха непокътнат високия праг за валидност на референдумите. Ето защо дори и предложението на Плевнелив за допитването с трите въпроса да беше минало в Народното събрание, резултатът от него едва ли щеше да бъде признат и всъщност нямаше да има никакво значение. Язък само за потрошените пари и къртовския труд на изборната администрация.
Всъщност
държавният глава беше бламиран два пъти
от депутатите – един път, като предварително обезсмислиха провеждането на референдуми изобщо. И втори път, като окастриха питанията на държавния глава до карикатурност.
Впрочем избирателните комисии пак ще поработят здраво и ще броят бюлетини до припадък, а парите пак ще бъдат изхарчени за листчета, но с един въпрос само, а резултатът ще е никакъв.
Българската политическа класа ясно показа, че статуквото я устройва прекрасно, никой не иска да го променя, а всичко друго е само популизъм. Популизъм както от страна на президента – да печели червени точки за втори мандат, така и от страна на партиите, които повече от година се упражняват и жонглират с пряката демокрация, правата на гражданите и възможността хората да участват в подредбата и управлението на държавата.
Освен това възникнаха основателни съмнения, че отпадането на двата важни въпроса от допитването е
част от голяма сделка за съдебната реформа
Някои народни избраници от опозицията предположиха, че разделянето на ВСС е спазарено срещу това да не се питат хората за мажоритарен и задължителен вот, а и да се попитат то да не се признае. Така в крайна сметка остана въпросът само за електронното гласуване, което, особено у нас, е абсолютно ненадеждно и дава прекрасни възможности за манипулации. Или, както заяви гневно патриотът Валентин Касабов, ако то се въведе на изборите, няма вече да има т. нар. индиански нишки – характерни при контролиран вот, а на "пазара" вече щели да излязат най-способните хакери. Последваха и други обвинения, че откровено се обслужват корпоративни интереси. Отделен въпрос е, че въвеждането на електронно гласуване може да стане с една промяна в Изборния кодекс, то е техническа подробност и изобщо не е нужно да се прави допитване за него.
Едва ли само една или две политически сили от присъстващите в парламента могат да бъдат обвинени за провала на предложения от президента референдум. Така например само ГЕРБ и АБВ подкрепиха въпроса за засилване на мажоритарния елемент. Останалите, включително и Реформаторският блок, бяха против или се въздържаха. Всъщност повечето от реформаторите не криеха, че предпочитат пропорционалната система със засилена преференция.
Що се отнася до
задължителното гласуване
първоначално то мина предимно с гласовете на ГЕРБ и Патриотите. Но след поисканото от БСП прегласуване част от хората на Бойко Борисов "размислиха" и предпочетоха да не участват. Така и този въпрос беше отхвърлен, което ядоса най-много Патриотичния фронт. Димитър Байрактаров отново съзря поредната предварителна договорка между ГЕРБ и ДПС. Същото провидя и съпартиецът му Валентин Касабов.
Георги Божинов от БСП пък определи отхвърлянето на два от трите въпроса за референдума като "тежко и заслужено поражение" на президента Росен Плевнелиев. "Президентът тръгна към втори мандат и днес окончателно го загуби“, обяви социалистът от парламентарната трибуна. Той допълни, че третият въпрос, който остана, е в полза само на корпоративния интерес и от него биха се възползвали бизнесмени, за да улеснят евентуално контрола върху избирателите при електронен вот.
ГЕРБ и Патриотичният фронт се нападнаха взаимно
заради отхвърлените два въпроса за референдума. След отпадането на въпроса за задължителното гласуване, на което патриотите бяха най-големите апологети, Касабов гневно заяви от парламентарната трибуна: "Това е нещо нечувано в новата българска история. Това е най-голямата измама на управляващото мнозинство – ГЕРБ и ДПС." Според хората на Симеонов и Каракачанов двете партии са се съгласили да остане само въпросът за електронното гласуване, защото ако това се въведе, много по-лесно ще се прави контролиран вот.
Десислава Атанасова от ГЕРБ пък обвини патриотите и останалите партии, че са бламирали президента и народа. Петър Славов от Реформаторския блок обяви, че те винаги са подкрепяли електронното гласуване, но смятат, че трябва да се намери технологичното решение сигурността на вота да е гарантирана.
По време на неособено продължителните дебати неочаквано
четири политически сили се обединиха
около немския вариант за избор на депутати.
Левицата и ДПС предложиха редакция на въпроса: "Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?" Първо, заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов поиска питането да се преформулира с ново – дали гражданите искат половината депутати да се избират в едномандатни избирателни райони, но така, че да се запази пропорционалността на системата. Той де факто предложи вариант, подобен на немската избирателна система. След него лидерът на ДПС Лютви Местан поиска подобна редакция. Въпросът да гласи – съгласни ли сте да се въведе смесена пропорционално-мажоритарна система, но представителството да отразява пропорциите на избраните политически формации. И той уточни, че тази формулировка е по подобие на немската избирателна система.
Преди това Местан повтори радикалното си предложение – подкрепяте ли всички 240 народни представители да се избират мажоритарно? "Ако ще бъдете популисти, бъдете популисти докрай!", мотивира се той. Още когато лансира тази идея за първи път, Местан призна, че иска да провокира обществото, защото е убеден, че класическа смесена избирателна система, или крайният вариант – изцяло мажоритарна система, биха довели хронично до еднопартийно управление и елиминиране на многопартийната политическа система. Той отново предупреди за възможни големи изкривявания на волята на избирателите и представителността на институциите. От АБВ и БДЦ също се обявиха за немската избирателна система.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов се опита да замаже гафа с бламирането на държавния глава, като дълбокомислено обясни, че този референдум не е инициатива на президента на страната, а на събраните подписи на над 570 000 граждани. Той обаче удобно "забрави", че подписката беше събрана, след като предишното Народно събрание, доминирано от БСП и ДПС, игнорира исканията на Плевнелиев и ги замота. Цветанов не пропусна да нападне и партньорите от Реформаторския блок. "Що се касае до мажоритарния елемент, аз смятам, че Реформаторският блок по начина, по който демонстративно гласуват "против" и "въздържал се", не беше коректно спрямо тези 570 хил. гласа, които събираха подписите и участваха в тяхното внасяне", заяви той. И подчерта убеждението си, че ако политическите сили са спазили това, което е било подкрепено принципно, е нямало да има проблем двата текста с въпросите за референдума да бъдат гласувани в залата.
Но явно всяка партия си прави своите краткосрочни предизборни сметки без много-много да се интересува какво ще произлезе от това и как ще отекне то в обществото. Референдумът, предложен от президента – в частност и като демократичен инструмент, изобщо стана жертва на дребни, теснопартийни и егоистични интереси.
Плевнелиев:
Всяка партия носи отговорност за действията си
В позиция, разпространена от прессекретариата му, държавният глава Росен Плевнелиев припомня, че повече от половин милион български граждани са застанали зад необходимостта от провеждане на референдум по три въпроса от съществено значение не само за изборния процес, а и за демократичното развитие на страната. "Конституцията ясно определя ролята и отговорностите на всеки, за да работи пряката демокрация. Крайното решение е на Народното събрание и всяка една от политическите сили, представени в него, носи политическа отговорност за своите действия", смята президентът.
Плевнелиев вярва, че на предстоящия референдум българските граждани ще покажат чрез своята активност, че тяхното мнение е важно и че те искат да бъдат деен участник във вземането на важните за страната решения. Държавният глава благодари на всички народни представители, които с вота си подкрепиха идеята да бъде чут гласът на народа.
