Николай Ваньов, CFA
Експерт FI и деривати, Инвестбанк АД
Британският паунд и щатският долар се представиха най-силно през изминалата седмица. Имиджът им бе подкрепен от поредна порция добри икономически новини. Този път техен източник бе САЩ, където ръстът на БВП за второто тримесечие на годината бе 2.3 процента. Въпреки че анализаторите очакваха данните да покажат повишаване на БВП на най-голямата световна икономика с 2.5%, липсата на негативни изненади бе приета като добра новина. Значително нарасна броят на икономистите, които предвиждат, че Фед ще повиши основните лихви зад Океана на срещата на борда на институцията през септември. В изказване през седмицата председателят й Джанет Йелън, заяви, че решенията на борда остават силно зависими от икономическите данни. Предвижданията на редица анализатори са, че предстоящата среща ще бъде в най-лошия случай неутрална за долара. В края на седмицата зелената валута поскъпна с 0.61% спрямо еврото, като едно евро се разменяше за 1.0918 щ. долара.
На фона на поскъпващите американски пари някои анализатори предупреждават, че трендът на силно поскъпване на долара може и да се забави сериозно, въпреки очакваното повишение на лихвите. От началото на година зелените пари са поскъпнали с цели 22% срещу еврото. За сравнение, в последните три периода на повишение на лихвите, започнали през 1994 г., 1999 г. и 2004 г., доларовият индекс (измерител на движението на американската валута спрямо кошница от другите основни валути) се е повишил със средно 8.6% през деветте месеца, предхождащи повишението (по данни на "Блумбърг"). Изводът от това изследване на агенцията е, че основното поскъпване на щатската валута може би вече се е състояло повишението на основните лихви в САЩ – когато и да се случи то, надали ще ни направи свидетели на силно възходящо движение на долара.
В Япония силно положителните данни за приходите на основните публични компании, които са част от индекса ТОПИКС, в комбинация с позитивните данни от САЩ, дадоха основа пък за понижение на йената. Анализаторите сочат точно слабата валута, както и продължаващата политика на монетарни стимули от страна на Японската централна банка като силно позитивни за корпоративните данни в Страната на изгряващото слънце. През изминалата седмица съотношението щатски долар – йена достигна равнище 124.43, повишавайки се с 0.50 процента. Позитивният корпоративен сезон все пак доведе до засилване на йената спрямо еврото и към края на седмицата с едно евро можеше да купят 135.74 йени – с 0.17% по-малко спрямо миналия петък.
Валутите на т.нар. добивни страни, сред които са Канада, Австралия и Нова Зеландия, претърпяха корекции след силното им поевтиняване през този месец и въпреки поредните слаби сесии на стоковите пазари. Основните новини от Канада бяха свързани с изказване на премиера на страната, Стивън Харпър, който за пореден път обвини администрацията на президента на САЩ, Барак Обама, че нарочно бави приключването на проекта за петролопровода Кийстоун, който трябва да свърже богатата на нефт провинция Албърта със западното крайбрежие на САЩ. Има достатъчно знаци, че този проект няма да бъде осъществен по времето на сегашната американска администрация, има надежда, че той ще бъде завършен и канадската икономика ще получи допълнителни стимули. В тази обстановка канадският долар поскъпна с 0.15% спрямо щатския си съименник. В края на седмицата един щатски долар можеше да купи 1.3029 канадски.
Австралийските и новозеландските пари също поскъпваха през изминалата седмица. Това се дължеше на нуждата от техническа корекция на пазарите, но и на изказването на гуверньора на централната банка на Нова Зеландия, Греъм Уийлър, който заяви, че "някои местни анализатори предвиждат големи понижения на основната лихва, които биха били съобразени само с икономическа рецесия. Но към този момент ние вярваме, че няколко фактора поддържат икономическия растеж". Това бе достатъчно, за да отрезви търговците, които през изминалите няколко седмици силно разпродаваха новозеландския долар. Кивито, както още са известни новозеландските пари сред инвеститорите, се повиши с 0.18% спрямо щатския долар, а към края на седмицата един щатски долар се обменяше за 1.5180 новозеландски. Курсът австралийски – новозеландски долар пък достигна равнище от 1.1043%, формирайки седмичен спад от 0.28 процента. Австралийските пари бяха и една от малкото валути на "добивни" страни, която понижи стойността си спрямо щатския долар, достигайки равнище от 1.3744 австралийски долара за едни щатски с 0.05% повече спрямо седмица по-рано.
Може би най-силно печелившата валута през изминалата седмица бе британският паунд. Някои анализатори посочиха странна връзка между монетарните политики в САЩ и Великобритания, отбелязвайки, че след като Фед повиши основните лихви, "Банк ъф Ингланд" няма да може да остане дълго назад. Така, въпреки слабостите в основния пазар на Великобритания – ЕС, повишението на основната лихва от борда на централната й банка, изглежда, е предстоящо. Британският паунд поскъпна през изминалата седмица с цели 0.51% спрямо щатския долар, достигайки равнище от 1.5587 долара за паунд. В края на седмицата едно евро можеше да купи едва 70.065 пенса, което формира понижение от 1.05 процента.
Единната европейска валута бе сред поевтиняващите през изминалата седмица. Поредната порция негативни икономически данни оказа натиск върху нея. Инфлацията в еврозоната отново се оказва проблем. Данните за юни показват сериозно забавяне на ръста на потребителските цени в Германия, докато в Испания отново се наблюдава дефлация. На тази база икономистите не предричат скорошно спиране на монетарните стимули от ЕЦБ. Тези нагласи пък за пореден път направиха еврото най-губещата основна валута през седмицата. Освен вече споменатите понижения срещу щатския долар, британския паунд и японската йена еврото загуби стойност и спрямо почти всички европейски валути. В края на седмицата обменният курс евро – унгарски форинт например достигна 309.21 при понижение от 0.74 процента. Румънската лея пък достигна равнище от 4.4063 леи за евро, поскъпвайки с 0.44 процента.
При валутите на развиващите се страни най-интересното отново бе на пазарите на руската рубла. Поредната седмица на понижение на цените на петрола отслаби позицията й. В допълнение към това инфлацията в най-голямата по площ страна в света също изглежда доста нестабилна. Като цяло анализаторите не вярват в свободния курс на рублата спрямо щатския долар, въпреки че руската централна банка се опитва да ги убеди, че пазарните интервенции се правят само с цел понижаване на ръстовете на потребителските цени. В края на седмицата един щатски долар можеше да купи 59.4163 рубли, което бе с 1.41% повече спрямо седмица по-рано. Високата инфлация и слабият петрол оказват своето негативно влияние и върху бразилския реал, който загуби 0.42% от стойността си спрямо щатския долар, като към края на седмицата един долар се обменяше срещу 3.3691 реала.
