Общината в Горна Малина, ръководена от кмета инж. Емил Найденов (трети мандат), не спира да произвежда скандали. Първо, преди месец стана ясно, че точно преди местните избори заселници проявяват странен "интерес“ да се настанят тук. Само от февруари до април в очевидно "атрактивната" община са постъпили 1017 уведомления за новорегистрирани жители, докато миналата година през същия период те са били едва петдесет и три. В резултат на ударното преселение на нови жители в общината те вече са близо една пета от цялото регистрирано население, което в момента според официалния сайт на кметството е 6205 души.
Тук е моментът да припомним, че на местните избори през 2011-а община Горна Малина нашумя със сигнали за използване на "симпатично мастило" при гласуването. И със силно напрежение и протести след изборите, след като за пореден път начело на кметството застана инж. Найденов. Очевидно кметският стол не само му е удобен, но му е и полезен.
По правило изненади на избори рядко се случват, но все пак ги има, затова местната власт е решила да се презастрахова и е побързала да вземе "важните" за нея решения.
Един
сигнал за нагласен конкурс
за бъдеща концесия, изпратен до районната прокуратура в Елин Пелин и до Комисията за защита на конкуренцията, разпали интереса ни.
От него става ясно, че на 2 юли общинският съвет в града е гласувал по внесена от инж. Найденов докладна записка (№61-00-53 от 25 юни) за предоставяне на язовир "Белопопци" на концесия (към който той отдавна има интерес) за срок от 30 години. Правилата за провеждането на конкурса са, меко казано, странни. Бъдещият концесионер задължително трябва да бъде фирма с регистриран капитал, не по-малък от 100 хил. лв., да плаща концесионно възнаграждение от 4130 лв. годишно, да притежава разрешения за отглеждане на риба, за спортен риболов, за отдих и развлечения и да внесе гаранция за изпълнение на концесионния договор в размер на 2065 лева.
Така записани "правилата" на бъдещия конкурс обаче на практика елиминират доста участници и, общо взето, стесняват кръга до точно определена фирма, пише в сигнала до институциите.
И като се замисли човек, трудно може да си обясни, защо в условията е залегнало изричното условие дружественият капитал на бъдещия концесионер да бъде толкова висок. Та нима фирма с по-малък капитал, но с ясна програма за инвестиции и заетост, не би била подходящ кандидат…?! Ако пък аргументът са гаранциите за бъдещи инвестиции, защо те не са предвидени в условията? Странно е, че разкриването на работни места има едва 20% тежест в оценката на предложенията. Нима това не е един от най-важните въпроси, които би трябвало да занимават кмета на дадена община?
Нещо повече – в докладната на Найденов изрично е записано: „Към концесионера не се предявяват изисквания за работни места, но той може да включва такива в предложението/офертата си и те ще бъдат включени като негови задължения в концесионния договор“.
Работните места за кмета на Горна Малина не са задължителни. Но едногодишният гратисен период за плащане на концесионна такса безспорно е включен. Така както е задължителен 30-годишният срок на самата концесия.
А справка в националния концесионен регистър показва, че толкова дългогодишна концесия за общински водоем досега не е сключвана. Максималният срок е 25 години, но в повечето случаи контрактите за другите общински язовири варират между 10 и 15 години. С какво тя е по-различна от другите очевидно ще разберем, след като видим коя фирма ще сключи договора за нея.
Засега конкурсът за тази концесия все още не фигурира в официалния сайт на общината, макар че съветниците са дали право на кмета да го проведе при условията, описани в обемистата му докладна записка. Очевидно Найденов се готви да използва горещия летен сезон и отпускарския месец август, през който жегата е притъпила сетивата на много хора, и
ще се "справи" с тази задача
От неговата докладна записка до общинския съвет става ясно, че предмет и обект на концесията е „услугата – управление, поддържане и експлоатация на язовир "Белопопци" с площ 55.419 дка“, както и водоснабдително съоръжение – преливник с площ от 0.973 декара.
Цялата история не би била толкова любопитна, ако не припомним една скандална история. Найденов успя да принуди преди пет години съветниците на инак бедната община да гласуват (решение № 82 от 19 май 2010-а) разрешение кметството да придобие собствеността върху язовирната стена и преливника на съоръжението. Но парите очевидно не стигат и на 12 март 2012-а общинските съветници решават да дадат още малко пари за бъдещата си придобивка. С решение № 113 те увеличават сумата за харча на 104 640 лева. Така сделката с "Напоителни системи" става факт.
Към всичко това трябва да прибавим и още нещо. През февруари тази година общината се охарчи с близо 300 хил. лв. (233 540 лв. без ДДС), за да ремонтира язовирната стена, преливника, изпускателните съоръжения и да монтира трафопост. Това става ясно от сключения на 4 февруари договор между кмета Найденов и столичния консорциум "Техноком" ДЗЗД, управляван от Пламен Атанасов, който е бил изпълнител на ремонтите.
С други думи, за последните пет години само за водните съоръжения на язовира са инвестирани над 400 хил. лева. Странно как тези пари ще бъдат върнати в общинската хазна, при положение че цената на концесионния договор годишно е определена на 4130 лева. Простата сметка показва, че на общината й трябват
100 години, за да си върне направените инвестиции
Авторите на сигнала до прокуратурата прогнозират, че зад цялата тази работа стои медийният бос Красимир Гергов, съдружник на сина на Найденов – Христо, във фирма „Алтер тур".
Историите около това съдружие също са били обект на не една и две медийни публикации. Преди по-малко от десет години (през 2006-а) същият кмет Найденов продаде на Красимир Гергов 3 хил. дка окрупнени общински парцели (в близост до язовира) на смешните цени от 6 до 14 стотинки за квадрат. Те трябваше да допълят инвестицията на Гергов в района, където днес се простира баровският голф комплекс "Света София".
Преди година се заговори за грандиозна сделка с китайски инвестиционен фонд чрез регистрираното у нас дружество "България дивелопмент (Холдингс) Лимитед" на Стивън Ло. Идеята била да се изпълни проект за сателитен град край село Мусачево, в чиито очертания трябваше да влезе и голф комплексът. За идеята бяха впрегнати министри от кабинета на Орешарски.
Сделката беше завършена в началото на тази година, когато стана ясно, че фирмата на хонконгските милиардери е купила 80% от голф игрището на Гергов за 7 млн. евро. Самият той е задържал 20% от собствеността на компанията, която управляват двама директори – представители на хонконгските милиардери и самият Гергов. Освен това бизнесмените от Хонконг са започнали да изкупуват земи в съседната община – Елин Пелин. Но за разлика от Гергов, те са платили за 300 дка земя 750 хил. лв., или по 2.5 лв. на кв. м, а не по цената, по която е плащал той – по 6-14 стотинки за квадрат…?!
Очевидно днес има разрастване на апетитите и към съседните територии. Така
в полезрението на инвеститорите
в региона е попаднал язовир „Белопопци“. Още повече че запознатите с икономическите процеси в държавата са наясно, че европейските средства от фондовете за развитие на рибовъдството и аквакултурите са сред най-малко усвоените у нас. А милионите по тези програми се очаква тепърва да потекат.
