Код жълто за пазарите

Фондови пазари

Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД

 

Код жълто бе подаден за пазарите през изминалата седмица поради големите горещини, обхванали капиталовите и финансовите пазари.

Още в ранното утро в понеделник брокерите усетиха горещината, нахлуваща от азиатските пазари и най-вече откъм китайската фондова борса. Спад от 10% на цените на акциите само за ден не е шега, особено когато става дума за втория по големина пазар в света. След като през последната една година китайската фондова борса радваше инвеститорите с ръст от над 135%, сега в рамките на последния месец тя им донесе над 30% загуби.

През това време щатският Down Jones Industrial зарадва любителите на щатски акции с нови 300 пункта увеличение в рамките на последната седмица.

Явно, че хоризонтите за щатската икономика стават все по-светли, за което все по-отчетливо говорят и данните за състоянието на най-мощната икономика. Това е и основната причина участниците на пазара да се вълнуват не толкова от това кога през сегашната година Фед ще вдигне лихвите, а кога и с колко пункта ще е следващото повишение на основната лихва.

За Европа, а и за света гръцкият театър вече не е актуален и инвеститорите все повече започват да се вглеждат в реалните икономически показатели. Те пък показаха забавен ръст на инфлацията – достатъчен факт, за да се предположи, че финансовите стимули на ЕЦБ ще продължават да се изливат в еврозоната.

Казаното дотук обяснява защо през последния месец азиатските борси обявиха код червено, докато за останалите страни беше зелено. Казаното обяснява и защо щатските държавни ценни книжа бяха продадени (в очакване на по-високи лихва) и защо европейските бяха купени (в условие на продължаващи финансови стимули).

На този фон държавните облигационни емисии на страни като Чехия, Полша и прибалтийските република бяха обект на покупки, докато българските като че ли са прикачени към гръцките и бяха обект по-скоро на продажби. В резултат доходността им се повиши. Доходността на най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия с падеж през март 2035 г. вече е с 3 базисни пункта по-висока спрямо края на предишната седмица и е 4.06% на годишна база. Доходността на другата ни емисия, с падеж през месец март 2027 г., добави 2 базисни пункта и вече е 3.33 процента. Годишната възвръщаемост на облигациите с падеж септември 2024 г. в момента е 3.03% – също с 3 базисни пункта по-висока. Макар и с малко се повиши доходността и на по-краткосрочната ни глобална облигация, тази с падеж март 2022-а. Тя вече се придобива при 2.43% годишна доходност, което е с 1 базисен пункт над котировката от предната седмица.

С абсолютно безветрие и с липса на свеж полъх може да се охарактеризира вътрешният междубанков вторичен пазар на ДЦК, след като вече трети месец Министерството на финансите ще пропусне да емитира нов държавен дълг на вътрешния първичен пазар на ДЦК. Но какъвто е първичният, такъв и е вторичният ни междубанков пазар на държавни книжа. На него десет- и седемгодишните книжа продължават да се котират при 3.03 и 2.43% по подобие на нивата на еквивалентните по срочност съответни външни емисии. Петгодишните са на ниво 1.9%, а тези със срочност от 2.5 години – на 1.15% годишна доходност.

Паричният ни междубанков пазар пък изпадна в лятна летаргия. Основната лихва вече втори месец е закована на 0.02% на годишна база, но за следващия месец ще бъде 0.01%, колкото е средният процент за юли по търгуваните на междубанков паричен пазар еднодневни депозитни сделки.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли идеята на властта да се гласува само с машини?

Подкаст