Партиите се готвят да подхванат недовършените реформаторски сюжети в предизборната кампания, за да извлекат максималната полза. Твърденията, че след местния вот е все по-възможна реконструкция на кабинета, усилват нервността на отделните играчи и превръщат залога на изборите от местен – в национален. Такава е прогнозата на Института по социология "Иван Хаджийски", който публикува своя анализ на изминалия месец.
"Политическият юли се оказа изключително драматичен месец за България. Парламентарният сезон приключи с много сътресения и обрати. Голяма част от тях обаче бяха отдавна забелязани, коментирани и предвидени от института "Иван Хаджийски": стремеж към "редуциране" на реформите; скептицизъм на политическите играчи спрямо президентския референдум; сближаване ГЕРБ – ДПС; стъпки на ГЕРБ към ограничаване на пространството на Реформаторския блок (РБ); утвърждаващо се разделение на про-ГЕРБ и по-критични към ГЕРБ реформатори и лява радикалност в посланията на БСП".
"В доклада се посочва, че през юли всяка от трите водещи реформи е била раздвоена. Доскоро промените имали ясни носители (като на правосъдния министър Христо Иванов, здравния Петър Москов или социалния Ивайло Калфин), но наскоро беше "разказана" втора съдебна реформа, а на Москов и Калфин бяха противопоставени други идеи, и то често от представители на ГЕРБ. Накрая Борисов се намесваше като посредник и реализира съществен двоен успех – укрепи ролята си на обединител и се представи като истинския мотор на реформите", се посочва в анализа.
В него още се допълва, че в голямата и бърза политическа размяна в последните седмици президентът Росен Плевнелиев бе бламиран относно трите въпроса за референдум за изборното законодателство, като не е ясно дали е получил нещо в замяна или само утешение. Мая Манолова пък очевидно е получила нещо – постът на омбудсман, след като Народното събрание гласува избирането й.
Но най-много получи ДПС. Триъгълникът ГЕРБ-ДПС-РБ промени геометрията си в полза на ДПС, без ГЕРБ да губи "водещата“ роля. "Десният завой" на ДПС е взет, се посочва в анализа.
В него се отбелязва още, че ДПС не позволи на Реформаторския блок да се утвърди като "западния" и "предпочитания" партньор на ГЕРБ в управлението. И двете формации застават като еднакво "западни", което съвсем сви терена на кампанията срещу ДПС като представители на местната олигархия и на връзките с Русия.
Именно поради тази причина и антикорупционното законодателство, и промените в Закона за съдебната власт стават зависими от мнението на ДПС като пазител на "конституционния консенсус". Движението даде на ГЕРБ важна предпоставка за дълъг мандат – невъзможност на по-малките партньори да го шантажират с предсрочни избори. Съхраняването на кабинета става функция на намеренията на ДПС. По-добра изходна позиция за преговорите за бъдещите президентски избори трудно може да бъде измислена, се посочва още в доклада.
В него се описва, че опитът на лидера на ДСБ Радан Кънев да заплаши ГЕРБ с "предоговаряне на управлението" и нови избори е бил посрещнат сдържано от партията на вицепремиера Меглена Кунева Движение "България на гражданите" и контриран рязко от председателя на СДС и икономически министър Божидар Лукарски. Ако ДСБ са прави, че ГЕРБ не иска тяхното напускане, за да не задълбочат зависимостта си от ДПС, то не по-малко вярно е, че ГЕРБ няма намерение да им позволи да диктуват дневния ред на управлението.
В същото време се обръща внимание, че БСП продължава да "олевява" в посока на национално-патриотичната ниша, а номинацията на Михаил Мирчев за кмет на София е симптом за това. Предстои да се разбере дали този курс изолира БСП или не, а партията на Георги Първанов АБВ остава да чака или пълната маргинализация на БСП, или привличане на социалистите в орбитата на нейния лидер след едни неуспешни местни избори и предвид предстоящите президентски.
В същото време Патриотичният фронт продължава да дълбае "своите" си теми – за Гърмен и незаконното строителство, битовата престъпност, цените на тока, като остава единствен техен говорител през отминаващия месец. Донякъде движение в собствен коловоз продължава да развива и "Атака" – по антиамериканска линия. Но за пореден месец трябва да се констатира, че партията на Волен Сидеров практически отсъства от политическия живот и пребивава в сянка, без да наложи нито една тема във водещите новини.
Декември 2014 г.
Отношенията на ГЕРБ с ДПС вървят в изпитания традиционен коловоз на "пакт за ненападение“. Същевременно е налице и нарасналата амбиция на ДПС да покаже, че без него ГЕРБ не може стабилно да управлява. От друга страна, видимо е нежеланието на Борисов подобен съюз да се случи публично. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отчита негативния образ на ДПС, задълбочен през последните две години. В резултат наблюдаваме в тактиката на Местан "пълзяща подкрепа“, съпроводена с натиск спрямо втория кабинет "Борисов”.
Януари 2015 г.
Вариантът с тематични мнозинства, развит от ГЕРБ, стои включително като постоянно предупреждение към коалиционните партньори, че не са незаменими. Освен тематични мнозинства наблюдаваме и тематични сблъсъци – например по стратегията за съдебна реформа.
Февруари 2015 г.
Балансиращата роля на Бойко Борисов изглежда все по-видимо подчинена на амбицията за дълъг политически маратон. Борисов експлоатира не само позицията си на стожер на коалицията, но и на гарант на стабилността в българската политика. Неговите ходове целят постепенно, макар бавно и внимателно, изтласкване на вътрешните опоненти, но и приобщаване на външните. ДПС разбира, че Борисов няма нищо против да си сътрудничат, но не и публично, а на задкулисно равнище, и че това е трайната му линия от съставянето на кабинета насам. Но целта на ДПС е да покаже на обществото своята незаменимост в управлението като призната от ГЕРБ. Движението се опита да внуши на ГЕРБ, че може да разчита на нея в ключови моменти, вместо на несигурните "малки партньори“.
Март 2015 г.
Позиционирането на ДПС има и друга опорна точка. Тезата "ние не сме евразийска опозиция" трябва за пореден път да отхвърли подозренията, че движението пребивава в една лодка с БСП. Конструира се картина, в която ДПС играе самостоятелно "голямата игра" с ГЕРБ, като партньор и опонент, но във всеки случай като "другия голям".
Май 2015 г.
Борисов оставя Радан Кънев да присъства като говорител на Реформаторския блок, но нито едно от изявленията му не бива реално подкрепено от партийни лидери като Лукарски и Кунева (дори понякога напротив), което стеснява въздействието им.
На глобално ниво се забелязват ясни промени в Близкия Изток и Украйна в контекста на продължаваща глобална нестабилност. Срещите на БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) показаха напредък на незападни сили. Открита е процедура за членство на Индия и Пакистан в ШОС. Засега изглежда, че курсът на Иран след историческата сделка също ще бъде по-скоро към БРИКС и ШОС – президентът на Иран Роухани взе участие в скорошната среща на ШОС. Но балансът рязко би се променил в полза на Запада, ако бъде сключено Трансатлантическото споразумение (ТПТИ) или пък БРИКС бъде дестабилизирана – например чрез уязвимото звено Бразилия.
Междувременно властта в Киев влезе в конфликт с доскорошните си поддръжници от "Десен сектор". Бъдещето на страната, на ръба на фалита, без мащабна европейска помощ, става все по-неясно. Напрежението се разраства, съсредоточават се украински военни части по границата с непризнатата Приднестровска република. Продължава глобалната нестабилност – едно от нейните измерения са интензивно провежданите военни учения и превъоръжавания на съответните армии. Дори Япония за първи път взе участие във военни маневри (заедно със САЩ и Австралия).
В Гърция най-лошият вариант засега е избегнат, но негативните последици остават поне в три направления. Засегнато е доверието в еврозоната. Начинът, по който бе процедирано спрямо Гърция, увеличава резервите на страни като Швеция и Полша за ускорено присъединяване към общата валута. Задълбочава се и разделението Север-Юг в рамките на Съюза, добиващо все повече вида на разделение между платежоспособни и неплатежоспособни държави. Видимо е пропукването в централните за ЕС отношения Берлин-Париж. Германия се опита еднолично да наложи воля и това срещна недоволството на редица други държави.
България отново е с раздвоена външна политика. Едната линия е „прогерманска“. В поредица интервюта Борисов изрази надежда, че е добре санкциите спрямо Русия да паднат. Премиерът навярно основателно разчита, че неговата последователност, ще бъде оценена в Брюксел и Берлин. Критерий за това през есента ще бъдат два фактора, впрочем отсега посочени от премиера – бъдещият доклад на ЕК и развитието по казуса Шенген, специално за въздушните и водните граници на страната.
Другата линия очаквано е „проамериканската“, осъществявана най-вече от президента Плевнелиев и външния министър Даниел Митов. От Вашингтон министър Митов окачестви Русия като „сериозна заплаха“ за нашата сигурност и настоя за запазване на санкциите – обратно на Борисов.
