Войната на Ципрас – стар вариант, валиден е материал № 468851

Гърция

Гръцкият премиер Алексис Ципрас буквално не смогва да воюва на всички фронтове – срещу МВФ, срещу лидерите от еврозоната и дори срещу собствените си парламентаристи, за да получи свежи пари и да предотврати финансовия крах. Най-голямото предизвикателство, обаче, си остава гръцката икономика. Една четвърт от гръцкото население в работоспособна възраст е без работа, котировките на акциите на гръцките компании и на борсовите индекси падат, банките отслабват, а промишленият сектор отчете рекорден срив през юли. Допълнителен натиск оказва капиталовия контрол, който ограничава функционирането на местното стопанство.

След петседмична "ваканция"

фондовата борса в Атина отново проработи на 3 август

а основният гръцки индекс преживя три поредни дни на спад и едва в четвъртък се повиши символично (с 0.5%) след откриването на търговията.  Банковият сектор обаче нямаше този късмет и след като загуби близо 63% през първите три работни борсови сесии, индексът му се понижи с нови 4.5% при отварянето на тържището на 6 август.

Анализатори отбелязват, че след 30-процентния спад на акциите на гръцкия банков лидер – "Националната банка на Гърция" – на 3 август, свалил пазарната й капитализация до около 2.97 млрд. евро, турското й поделение "Финансбанк" (седма по големина сред търгуваните на борсата в Истанбул банки) е имало 3 млрд. евро капитализация въпреки политическите трусове в Турция и спада на лирата. "Финансбанк" е била и основният "помощник" на гръцката компания-майка през миналата година. Тогава "Националната банка на Гърция" отчете 66 млн. евро печалба благодарение на спечелените от "Финансбанк" 318 млн. евро. 

Анализ на английския Национален институт за икономически и социални проучвания (НИИСП), публикуван на 5 август в "Дейли телеграф", показва, че

гръцкият дъг трябва да бъде редуциран с почти 100 млрд. евро

за да може страната да се измъкне от "продължителна и сурова депресия".

Експертите прогнозират, че до края на 2016-а БВП на Гърция ще остане със 7% по-нисък от равнището отпреди страната да влезе в еврозоната през 2001-а и не очакват този спад да бъде неутрализиран поне до първото полугодие на 2023-а.

Стопанството на южната ни съседка вече се сви през първите две тримесечия на 2015-а и може да приключи годината със спад от 4%, по оценка на парламентарната бюджетна служба от 29 юли. Капиталовият контрол пък е струвал на южната ни съседка между четири и десет млрд. евро при БВП от 179 млрд. евро през 2014-а. Икономистите на НИИСП прогнозират, че гръцкото стопанство ще отчете 3% спад през тази година и нови 2.3% през 2016-а, като страната ще остане в рецесия до второто полугодие на 2016-а. Експертите са изчислили, че гръцките кредитори ще трябва да отпишат или да преструктурират 95 млрд. евро от общото дългово бреме на Атина от над 320 млрд. евро (или близо 55% от БВП), за да намалят задлъжнялостта на Гърция до 130% от БВП срещу очакваните 186.9% през тази година. Предлаганата редукция от английските икономисти е доста по-значима от 30-те процента, препоръчани в последния анализ на МВФ, в който се предупреждава също, че е много вероятно Атина да получи пълен мораториум на дълговите плащания за 30 години.

Икономистите на НИИСП са преценили също, че предлаганото от кредиторите повишението на ДДС ще има отрицателен ефект върху гръцката икономика. То ще отнеме 0.25% от БВП на страната през тази година и по около 1% през 2016-а и 2017-а. Експерти на консултанстката компания Fathom Consulting (която се управлява от бивши икономисти на "Бенк ъф Инглънд") пък предупреждават, че натискът върху Гърция да затегне още коланите може да задуши стопанството и да се окаже безполезно за кредиторите. Директорът на Fathom Ерик Бритън посочва, че "Гърция е била в рецесия четири или пет години и ще остане в рецесия и през следващите четири- пет години, ако бъде приета сделката с кредиторите, като спадът ще се задълбочи". Бритън смята, че кредиторите на Атина няма да си върнат и цент от третия спасителен пакет, ако придружаващата го програма бъде одобрена. Икономистите на Fathom предупреждават също, че капиталовият контрол, наложен от правителството на Ципрас, ще отнеме 2% от гръцкия БВП през тази година.

Оказва се, обаче, че 

капиталовият контрол има и една неочаквана положителна страна

увеличение на картовите плащания в страната, кадето кешът е цар, което нанася удар върху черния пазар.

"Алфа банк" е емитирала около 220 хил. дебитни карти през юли – повече отколкото през цялата 2014-а, основно на пенсионерите, разбрали, че това е най-лесният начин за достъп до парите им. (Бел. ред. – Гърците могат да теглят седмично по 420 евро, но няма лимит за картовите разплащания, ако те са на територията на страната). "Националната банка на Гърция" е издала над 400 хил. дебитни карти през последните четири седмици. Плащанията с карти в супермаркетите и на бензиностанциите са се удвоили от въвеждането на капиталовия контрол досега, а в търговските обекти на територията на страната са се утроили. Мениджърите на "Виза Юръп", която обработва почти 60% от картовите плащания, съобщават за 135% увеличение на транзакциите през двете седмици непосредствено след въвеждането на капиталовия контрол. През 2014-а на всеки похарчени 37 евро едно евро е било от карти "Виза" срещу съотношение 6:1 за Европа.

Премиерът Ципрас е оптимист

че сделка с кредиторите по третия за последните пет години спасителен пакет от заеми за 86 млрд. евро ще има в най-скоро време. Първата фаза от преговорите между Атина и представителите на МВФ, на Европейската централна банка, на Европейската комисия и на спасителния фонд на еврозоната – Европейския механизъм за стабилност, започнали през последната седмица на юли, приключиха на 4 август и ден по-късно стартира втората фаза. Ципрас заяви на 5 август, че в преговорния процес може евентуално да бъде привлечен и Европейският парламент с "контролни и надзорни функции".

Всъщност, крайният срок за постигането на съгласие между страните е 20 август, когато Гърция трябва да преведе 3.5 млрд. евро на ЕЦБ. Ако все пак не успее да договори условията по заемите през следващите две седмици, Атина ще трябва да получи поне мостов кредит, за да погаси задълженията си към ЕЦБ – опция, която е неприемлива за Никос Филис – парламентарен лидер на групата депутати от "Сириза". Той иска подписването на финална сделка и превеждането на първия транш от 25 млрд. евро. Гръцките медии пък съобщават, че до 10 млрд. евро от първия превод ще може да се насочи към банките, които отчаяно се нуждаят от рекапитализация след масовите тегления и последвалия капиталов контрол.  

По време на пътуване до Солун на 5 август бившият министър на енергетиката Панайотис Лафазанис обяви, че не би гласувал за новата сделка с кредиторите, по която в момента вървят преговори и очаква и радикално левите му колеги депутати от управляващата "Сириза" да го подкрепят. Във връзка с вътрешнопартийните брожения правителствената говорителка Олга Геровасили коментира в средата на седмицата пред радио "Вима", че са "възможни" предсрочни избори през есента, които ще зависят от степента на стабилност на кабинета през предстоящия период.  

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст