Черна дупка, която без следа поглъща купища пари и винаги иска още. Така накратко може да се опише изграждането на електронното управление в България и внедряването на компютърните технологии в администрацията. Между 500 милиона и един милиард лева са похарчените през годините средства, но никой не може да каже колко е точната сума. Кабели, платформи, сървъри, компютри, портали, регистри и какво ли още не е поръчвано и платено през годините, без да е оставило ясна следа и без да има осезаем ефект. На практика срещу парите на българския, а напоследък и на европейският данъкоплатец, са налице няколко недовършени и несъвместими помежду си мрежи, дублиращи се оптични трасета и овехтял софтуер. Затова и потребителите не получават кой знае какви електронни услуги от държавата.
В същото време в Естония само срещу 30 млн. евро и за период от шест години във всяка лична карта бе вграден чип с криптографски ключ, който играе ролята на паспорт, шофьорска книжка, банкова карта, здравна книжка и други. С подобна карта може да се гласува онлайн и дори да се купуват билети за градския транспорт. Причината за успеха на естонския модел е, че от самото начало властите там са се постарали да създадат единна платформа, така че впоследствие към нея безпроблемно да се присъединява всяка нова е-услуга.
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ…
У нас компютризацията на чиновническия апарат започна още през далечната 1997-а, когато правителството на Иван Костов реши да създаде Национална мрежа на държавната администрация, която да се превърне в гръбнак на електронната комуникация между ведомствата, гражданите и бизнеса. Изграждането й започна като връзка между централните институции в София, а по-късно кабелите стигнаха и до другите областните градове. До 2001-а в системата са инвестирани около 50 млн. лева. През 2002-а само в София вече има 120 км оптичен кабел, които обхващат 96 сгради. През 2003-а е изградена оптична връзка в повечето областни центове, присъединени са 831 ведомства – над 60% от държавните сгради и 71% от тези извън столицата. За завършването на проекта обаче са необходими още средства, които така и не се намират .
Две години по-късно в доклад на Центъра за изследване на демокрацията се казва, че мрежата има 600 точки за достъп и общата дължина от 700 километра. Административните услуги са над 2000, но достъпните онлайн са под десет. В същото време липсва цялостна политика за развитието на системата като за пример е дадено трасето София – Пловдив, по което се конкурират няколко оптични линии с различни собственици .
Нелепото е, че наред с националната започнаха да се "плетат" и други ведомствени мрежи – на МВР, отбраната, данъчните, митниците… Отделно държавните фирми, като НЕК и "Булгаргаз", също тръгнаха да опъват собствени кабели за комуникация. Общо взето всяка държавна структура по едно или друго време е влагала милиони в създаването на нейна си мрежа, само че заради липсата на финансиране стига до някъде и спира да я развива. Но най-неприятното е, че изпълнителите на всички тези проекти са различни, използваните технологии – също, дори софтуерът често е несъвместим. Нагледен пример в това отношение е болезненото и скъпо осъществяването на връзката между НАП и Агенция "Митници".
Излагацията обаче не свършва дотук. По време на правителството на Сергей Станишев, в края на 2006 г., беше взето решението за изграждането на нова национална мрежа – един вид дубльор на започнатата при Костов, но в по-съвременен вариант. Както може да се предположи, въпросната Единна съобщителна мрежа отново не бе интегрирана с Националната мрежа на държавната администрация, което почти обезсмисли похарчените дотогава пари. Това е и причината към 2010 г. България да има две национални съобщителни мрежи, които стигат по различни пътища до едни и същи институции. А тъй като системите не са напълно изградени, се налага ведомствата да ползват услугите и на частни оператори. Казано с други думи, въпреки потрошените стотици милиони, ефектът от електронното управление към онзи момент клони към нула.
Но тази "заплетена" ситуация даде възможност да се платят допълнителни суми за свързването на двете системи. Прозрението направи премиерът Бойко Борисов през юли 2011 година. Тогава бе взето решението за създаването на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ). Технологичното интегриране на двете стари мрежи приключи през 2013-а, като за целта бяха похарчени над 6 млн. лева. Съобщено бе, че използваните в ЕЕСМ съвременни технологии, позволяват виртуално да се обединят в единна национална информационна инфраструктура, корпоративните мрежите на министерствата, ведомствата и местната администрация, като се запази тяхната информационна самостоятелност, автономното им управление и се изключи всяка форма на нерегламентиран достъп до пренасяната информация.
MONEY, MONEY, MONEY…
Какво обаче се случи след това? Ами наливането на пари в черната дупка продължи с пълна сила. С тази разлика, че вече започнаха да се ползват европейски средства – по оперативна програма "Административен капацитет". Наличните няколко десетки милиона за развитие на обслужването по електронен път обаче се отразиха положително предимно върху сметките на избраните за изпълнители фирми. Причината е, че самите чиновници се противопоставят на иновациите, осъзнавайки ясно, че те ще изземат много от функциите им, включително и възможностите за взимане на пари под масата, и в крайна сметка ще ги оставят без работа. Именно поради тези съображения армията от държавни служители всячески брани своите позиции и засега успешно не допуска масовото навлизане на онлайн обслужването.
Отдавна например трябваше да имаме регистър за електронна идентичност на гражданите. Става дума за усъвършенстване на националния портал за е-управление, който да предоставя над 200 услуги за малкия и средния бизнес, надграждането на единната среда за обмен на електронни документи и изработката на първите 5 хил. електронни карти. Впрочем те са изработени, но не могат да се ползват поради липсата на останалите компоненти. Или, казано накратко, пак са похарчени пари на вятъра. Последно през юни беше решено обменът на личните данни да се осъществява чрез различни физически устройства – смартфон, USB флашка, банкова карта, а някой ден в бъдещето и чрез личната карта, когато МВР се накани да й сложи чип. Но това са по-скоро популистки приказки.
Подобно е и положението при свързването на отделните регистри на централната администрация. Въпреки че от години се говори за т.нар. комплексно административно обслужване все още при две трети от извършваните у нас услуги гражданите и бизнесът са посредници между чиновниците от различни ведомства, вместо данните да се прехвърлят от едно ведомство към друго по служебен път. На практика отделните институции нямат достъп до информационните си масиви. Съвсем малка част от централната администрация е създала условия заявленията за предоставяните услуги да бъдат подавани чрез нейните териториални звена, а нито една услуга не може да бъде заявявана чрез общинските служители. Съвместни дейности на няколко институции пък въобще няма. Към всичко това може да се добавят и общоизвестните факти, че се измислят всевъзможни бланки, декларации и удостоверения – само и само да се съберат повече такси, а някои услуги се отказват с неясни мотиви, които срещу съответната сума бързо биват забравяни.
Тревожно
От 2012 до 2014 г. общините, които не предлагат никакви електронни услуги за гражданите е спаднал само с 10% – от 200 на 179. Само с 23 повече са градовете, които предлагат електронни услуги като достъп до формуляри и документи, обработка на формуляри и лична идентификация по електронен път, както и извършване на сделки и оналйан разплащане. Това показва анализ на Института за пазарна икономика. Като цяло, според експертите, предлагането на електронни услуги в страната се е подобрило през последните години, но процесът върви с много бавни темпове.
Ямбол, Варна и София са първенците по предлагане на електронни услуги в страната. На 4-то и 5-о място се нареждат Габрово и Разград, а в дъното на класацията с най-малко електронни услуги за граждани или почти липса на такива са областите Монтана, Благоевград, Кюстендил и Силистра. Тревожно е положението във Видин и Русе, които не само че имат едни от най-ниските стойности за страната, но и не отбелязват никакъв напредък.
Иначе за последващо развитие и усъвършенстване на информационно-комуникационната среда на електронното правителство Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е избрало две фирми. "Технологика" ЕАД работи по публикуването за служебен достъп на регистри на държавната администрация и свързването им със секторните информационни системи на институциите. С бюджета си от малко над 2.5 млн. лв. дружеството ще обучи и 40 човека за работа с новите продукти.
Отделно "Ай Би Ес-България" ЕООД развива и усъвършенства Единен портал за достъп до електронни административни услуги. За труда си компанията ще получи 2 779 200 лева.
Съдействие на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при надграждането на съществуващите и изграждане на нови централни системи на електронното правителство пък оказва консултанта "Адвен" ЕООД. Това е българският клон на американската ADVENT LLC, който се управлява от Стилиян Георгиев. Фирмата ще извършва оценка и контрол на качеството (срещу 537 600 лв.) и ще осигурява техническа експертиза за посочените дейности (228 096 лв.).
Транспортното ведомство е сключило контракт за над 3.2 млн. лв. и с обединението "Систеком". Той е за осигуряване на цялостна експлоатационна поддръжка на инфраструктурната среда на системите на електронното правителство. Консорциума, в който влизат "Сиенсис", "Стемо" и "Комсофт", развива единната среда за обмен на електронни документи чрез ESB – управляема среда за стандартизиран обмен на документи между различните системи в администрацията. Интересно е, че още през 2013-а "Систеком" бе избрана да поддържа инфраструктурната среда на електронното правителство, като за двегодишният й договор са платени 1 661 256 лева.
Неотдавна правителството одобри и допълнителни разходи в размер на 325 650 лв. по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за финансиране на комуникационната свързаност на административните съдилища в областните градове, посредством Единната електронна съобщителна мрежа. Освен създаването сигурна среда за обмен на данни и комуникация между Върховния административен съд и административните съдилища системата ще доведе до икономии на бюджетни средства в бъдещ период.
УСПЕХИ, НО НЕ СЪВСЕМ
Това обаче не е всичко. Предстои да бъдат дадени друго 1.2 млн. лв. за развитие на платформата за електронни административни услуги на местната администрация. С парите ще се осигури и интегрирана среда за екипни действия на чиновниците. Целта е 50-те най-използвани електронни административни услуги за гражданите, предоставяни от Столичната община, като издаване на удостоверения за раждане, за граждански брак, за семейно положение, за постоянен и временен адрес и други, свързани с местните данъци и такси, да бъдат реализирани и във всички останали общини. Освен това самите услуги ще се усъвършенстват с нови функционалности, като приоритет е даден на възможностите за работа в т.нар. облак. Първоначално се очакваше всичко това да е готово до 30 септември, когато е крайният срок за усвояването на европейското финансиране за проекта. Само че все още не е избран изпълнител на проекта и е възможно начинанието да се провали.
На косъм виси и новия портал за предоставяне на електронни административни услуги на Министерството на икономиката. За реализацията му през март бе обявена обществена поръчка с бюджет от 372 700 лева, но и тя още не е възложена. Иначе самата софтуерна разработка, внедряването й и закупуването на необходимите машини се очаква глътнат едва 280 500 лева. Останалите пари са за анализ, описание и реинженеринг на процесите (48 хил. лв.), разработване и актуализиране на вътрешните правила, процедури и инструкции за организация на административната дейност (25 хил. лв.) и обучение на служителите (20 човека), които ще работят с портала – 19 200 лева. Нелепото е, че дори и да се случи всичко това, в крайна сметка ще бъдат пуснати на едва десет електронни услуги. Но пак е по-добре от нищо.
Има и още неприятни изненади. Очакваната с най-голямо нетърпение модернизация на регистъра БУЛСТАТ също боксува. Намерението на Агенцията по вписванията да обнови въведения в експлоатация през 1998-1999 година регистър би оказало най-осезаем ефект за развитието на електронното управление, но заради обжалване процедурата за един милиона лева в момента е спряна. Ако все пак се стигне до щастлива развръзка, до три-четири месеца след подписването на договорите с изпълнителите трябва да бъде осигурена връзка на БУЛСТАТ с ЕСГРАОН. По този начин ще се актуализират имената на субектите, тъй като сега във фирмения регистър стоят стари данни. Предвидена е и връзка с Търговския регистър, с МВР (за справка на документите за самоличност), с Националната агенция за професионално образование и обучение – за проверка на лицензирани фирми за професионално обучение, както и с ГРАО (за справка на адресите, районите и пощенските кодове). Целта на всички тези важни нововъведения е администрациите да обменят помежду си данни по електронен път, без да ангажират за това гражданите и бизнеса.
РЕФОРМА БЕЗ ПРОМЯНА
Предвид всичко казано дотук може да се обобщи, че изграждането на е-правителство у нас засега бележи успехи само в административната част. Но не като заменя чиновниците с компютри, а като създава нови чиновнически структури – в случая Държавна агенция "Електронно управление". Абсурдната ситуация ни бе представена в началото на юни от правителството като епохална стъпка към развитието на онлайн услугите, но в действителност представлява елементарна вътрешноведомствена реорганизация. Защото новата агенция ще се създаде на базата на дирекция "Електронно управление" на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Изпълнителната агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи". Бъдещото звено ще координира всички дигитални практики, ще поддържа комуникационната мрежа на администрацията и ще се грижи за централизираните регистри.
Концепцията, одобрена от Министерския съвет, предвижда да бъде създадено и друго държавно предприятие – "Единен системен оператор", чиято основна функция ще е осигуряването на непрекъснатост във функционирането на информационните системи. На практика то ще се занимава с разработка и интеграция на електронни услуги, управлението на междуведомствени проекти, защита на информационната сигурност, поддръжка и администриране на бази данни и други.
Добре е да припомним, че по време на първия кабинет на ГЕРБ се предвиждаше тези дейности да бъдат извършвани от държавната фирма "Информационно обслужване". Но след като се разбра, че тя няма право да получава безвъзмездни европейски средства плана се промени, тъй като, както вече посочихме, именно чрез оперативните програми на ЕС се случват инвестициите в е-управлението.
Все още обаче не е ясно кога тези идеи ще станат факт. Говореше се нещо за тази есен, но по нищо не личи, че се работи в тази посока. А и да не забравяме, че те се обсъждат от много време. В миналото дори имаше приети и подобни решения. Само че нито едно от тях не бе доведено до край. В Стратегията за електронно управление 2010-2015 например се предвиждаше отговорник по е-правителството, освен министрите на финансите и на транспорта, да бъде и специално назначен Главен директор е-управление (Chief Information Officer – CIO). Обясняваше се, че това ще бъде най-главният оперативен мениджър, отговорен за внедряването, развитието и поддържането на информационните технологии, част от е-управлението. Но всичко си остана само на хартия.
ЗАКОНЪТ
Наред с всичко останало се очаква в най-скоро време Министерският съвет да одобри проекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който министърът на туризма Николина Ангелкова подготви в качеството си на служебен министър на транспорта в сътрудничество с браншовите и работодателските организации от сектора – КРИБ, БТПП, БАИТ, БАСКОМ, БАН, университети и неправителствени организации.
На първо място, с проектонорматива ще се изчистят отговорностите по отношение на електронните услуги. Както и досега, приемането на стратегически документи в тази област ще става на най-високо ниво – от правителството. Занижава се обаче ролята на отделните ведомства за сметка на засилените правомощия на транспортния министър. Той ще изготвя и внася за приемане от кабинета националната стратегия за развитието в тази сфера, както и програмата за изпълнението й. На плещите му ще легне и изготвянето, даването на методически указания и координацията на изпълнението на политиката за мрежова и информационна сигурност в администрациите. Нещо, което със сигурност ще предизвика сериозен вътрешен отпор най-вече от страна на силовите ведомства в държавата, които, заедно с митниците, са едни от най-върлите противници на е-правителството.
Министърът на транспорта ще отговаря еднолично и за парите за електронното управление, като одобрява планирането и изпълнението на инвестиционни проекти. В правомощията му ще са още координирането на административните органи, които предоставят използването на електронен подпис и подпомагането на ведомствата при включването им към инфраструктурата на електронното управление.
