Разгорещените дебати тресоха в Народното събрание, когато се стигна до ратификацията на договора между България и четири чуждестранни банки, поканени за дилъри на емисията от облигации за 8 млрд. евро. И със срок от три години. Парламентарното мнозинство го одобри през февруари 2015-а. На базата на този договор през март правителството пусна на външните пазари тройна емисия облигации, на обща стойност 3.1 млрд. евро, с която бетонира ликвидността на финансовата система у нас. Този финансов успех обаче подейства на опозицията като червено на бик. През юни – три месеца след приключване на облигационната сделка, 48 народни представители от "БСП лява България" и от АБВ атакуваха пред Конституционния съд договора за дилърство. Акцията им бе странна и извън всякаква логика. Да атакуват пред съда сделката, след като е приключила, е по-скоро политиканстване, а не действие и отстояване на принципни позиции.
Депутатите, атакували договора за дилърство, протестират, че при приемането на закона за ратификацията му са били лишени от възможността да предложат промени в него. Според тях това е нарушение на принципа на правовата държава (чл.4, ал.1 от конституцията), на принципа на политическия плурализъм (чл.11, ал.1 от конституцията), както и на принципа на парламентарната форма на държавно управление (чл.1, ал.1 от конституцията). В искането им се твърди, че е нарушен и чл. 88, ал.1, изр.2 от конституцията, според който решението за извършването на двете гласувания в едно заседание трябва да бъде прието от Народното събрание, преди те да са се състояли. В конкретния случай обаче решението двете гласувания да се извършат в едно заседание е взето между първото и второто гласуване. Според народните представители подобен метод на действие представлява злоупотреба с предоставена от конституцията възможност.
На 14 юли 2015-а Конституционният съд допусна за разглеждане това искане на народните представители срещу договора за дилърство и покани страните по делото да представят своите писмени защити. На 4 август правителството одобри и изпрати в съда своето становище по случая. В него се посочва, че договорите за ратификация не са закони, с които се уреждат публичноправни отношения. В тях се уреждат отношения от частноправен характер. Според Закона за международните договори на Република България договорът за дилърство е сключен от Министерския съвет чрез министъра на финансите и само Министерският съвет може да го допълва или изменя. При това той може да прави това единствено след съгласието на банките, които също са страна по договора за дилърство. Искането на депутатите да внасят в процеса на ратификация изменения в договора означава те да го променят, без да има съгласие на другата страна по него. Такъв подход е недопустим и би направил договора невалиден. Затова народните представители могат единствено да приемат или да откажат ратификацията му.
В мотивите си Министерският съвет коментира и аргумента на недоволните народни представители, че с ратификацията на договора за дилърство в нарушение на конституцията правителството поема ангажимент за емитиране на дълг, без да е получило право за това от Народното събрание. Правителството оспорва това обвинение и обръща внимание на факта, че договорът за дилърство регламентира единствено услугите, които банките ще окажат на държавата ни при пласирането на дългови ценни книжа до 8 млрд. евро през следващите три години. Той обаче нито задължава страната ни да емитира подобен дълг, нито уточнява кога и колко облигации тя трябва да издаде. "Съгласието за сключване на държавен заем може да бъде дадено само със Закона за държавния бюджет", казва в становището си правителството. В него то напомня, че в Закона за държавния бюджет за 2015-а е посочено, че максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през тази година, е 8.1 млрд. лева. В този смисъл емитираните през март облигации на сума 3.1 млрд. евро напълно се вместват в тази граница. Дали през 2016-а и 2017-а правителството ще достигне лимита от 8 млрд. евро, посочен в договора за дилърство, зависи единствено от бюджетите, които Народното събрание ще приеме за тези две години, а не от текстовете в договора за дилърство.
