МВФ смята, че е необходима "значителна по обем работа" за анализ на данните, преди да отсъди дали китайската валута да получи статус на резервна. Експертите на международния кредитор предложиха да бъдат отложени с девет месеца – до септември 2016-а, промените в "кошницата" от парични единици, които съставят Специалните права на тираж (СПТ) – валутата на Фонда. Според тях това забавяне ще направи прехода към новото съдържание на кошницата по-гладък.
Пекин настоява юанът да влезе във валутната кошница на СПТ редом с щатския долар, еврото, японската йена и британския паунд. А държави, като например Франция, приветстват устрема на китайците. САЩ обаче настояват азиатският колос да продължи да либерализира обменния си курс и да предприеме финансови реформи.
Забавянето на решението за промени във валутната кошница дава възможност юанът да влезе в нея точно преди китайският президент Си Дзинпин да приеме като домакин лидерите от Г-20 на срещата им, обявена за идната година. Отлагането може също да купи време на Пекин, за да успее да проведе необходимите реформи, включително и да премахне ограниченията на капиталовия си пазар, който е доста усложнен заради усилията на кабинета да овладее "метежа" на местните фондови борси в размер на близо 4 трлн. щ. долара. Сред взетите досега мерки е и забраната едрите инвеститори да продават акции.
В оценката на МВФ не се излага мнение за последните правителствени намеси на пазара, чиято цел е да спрат свободното падане на котировките на книжата на китайските компании. Управителният директор на институцията Кристин Лагард заяви миналата седмица, че интервенциите не трябва да възпрепятстват ревизията на СПТ.
Фондът отчита, че международната употреба на юана е нараснала през последните пет години, макар и от ниска база, и от гледна точка на набора от индикатори разплащанията с китайски пари се активизират, особено в Азия, а все повече и в Европа. Същевременно юанът изостава от другите валути по някои от показателите, които следи МВФ, за да определи състава на СПТ. За да се класират за валутната кошница, паричните единици трябва да "се използват широко" за плащания в световни транзакции и да "се търгуват масово" на основните валутни пазари. Ключовите индикатори обхващат дела на валутата в официалните резерви, в пасивите на интернационалния банков сектор и в световните дългови книжа, както и обемите на търговия на валутните пазари.
Миналата година юанът бе на седмо място сред валутите като дял от официалните резерви след четирите парични единици, влизащи в кошницата на СПТ и австралийския и канадския долар, сочи статистиката на Фонда. Китайските пари имат 1.1% дял от официалните резерви срещу 63.7% на щатския долар. Юанът е и извън челната петица като употреба за сделки с дълговите книжа и като търговия на валутните пазари. Експертите на МВФ обаче могат да включат и допълнителни индикатори за оценка на юана – като трансгранични търговски разплащания и акредитиви, защото по този признак китайските пари са на трето място. Сериозна главоблъсканица е също преценката дали плащанията между континентален Китай и Хонконг, Макао и Тайван да се третират като международни транзакции. Например Тайван има собствена валута и централна банка и има самостоятелно управление след гражданската война отпреди повече от 60 години.
